Решение № 461 от 04.11.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Р., 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20244500500707 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

“Неткредит“ ООД-София обжалват Решение № 303 от 08.03.2024 г., постановено по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС, с което частично е бил отхвърлен предявеният от тях иск за разликата над присъдената главница по сключен с насрещната страна Договор за кредит № *******************/ 04.02.2023 г., в размер на 900 лв. до претендираната стойност от 934 лв. и изцяло акцесорната претенция за 152,90 лв., представляващи възнаградителна лихва за периода 05.03.-05.09.2023 г. Считат, че решението е неправилно, тъй като районният съдия е достигнал до неправилния извод, че процесният контракт е недействителен, поради нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, защото ГПР бил посочен невярно и без да става ясно как е бил образуван.

Твърдят, че уговорената неустойка по чл.6 ал.1 не е елемент от ГПР, респ. не е част от същественото съдържание на договора. Искат решението да бъде отменено, като предявените от тях искове се уважат в пълен размер. Търсят се разноски за производството, в това числа юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Въззиваемият А. П. П. счита жалбата за неоснователна, а обжалваното 1 решение за правилно и законосъобразно. Претендират се разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

“Неткредит“ООД-София обжалват и Определение № 2043 от 28.05.2024 г., постановено по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК. Считат същото за неправилно.Искат актът да бъде отменен, като вместо него бъде постановено друг, с който се измени и допълни обжалваното решение в частта за разноските и в полза на дружеството бъдат присъдени такива, съобразно уважената част от исковете.

А. П. П. счита, частната жалба за неоснователна.

Окръжен съд-Р., като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, както и в частната жалба, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Производството по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС е било образувано след разделяне за самостоятелно разглеждане на предявените от въззивника насрещни искове по гр.дело № 4046/2023 г. по описа на същия съд.

С обжалваното решение А. П. П. е бил осъден да заплати на “Неткредит“ сумата от 900 лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит № *******************/ 04.02.2023 г., ведно със законната лихва върху нея от 03.10.2023 г. Искът бил отхвърлен до пълния му размер от 934,20 лв., както и акцесорната претенция за възнаградителна лихва за периода 05.03.2023 г.-05.09.2023 г. от 152,90 лв. Дружеството било осъдено да заплати на пълномощника на ответника сумата от 172,11 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ по два обективно съединени иска, при съобразяване на уважената част от претенциите.

За да постанови акт в посочения смисъл, районният съдия е приел, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл.22 във вр. с чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, поради което кредитополучателят дължи връщане само на получената главница. На основание чл.272 от ГПК настоящият състав споделя изцяло мотивите на основния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

2

В хода на производството било установено, че на 04. 02.2023 г. между “Неткредит“ ООД-София, в качеството на кредитор, и А. П. П. кредитополучател, б и л сключ е н Договор за потребителски кредит № *******************. По силата на чл.1 ал.1 във вр. с чл.2 от него, дружеството предоставили на насрещната страна заемна сума в размер на 1000 лв. Длъжникът се съгласил да я върне в срок до 05.02.2024 г., ведно с възнаградителна лихва, представляваща печалбата на кредитодателя, разсрочена на 12 анюитетни вноски, всяка в размер на по 103 лв., обхващащи периода 05.03.2023 г.-05.02.2024 г. Уговореният между страните ГПР по кредита е в размер на 49.72 % , а ГЛП-на 41,05 %. Според чл.4 ал.3 от контракта, заемополучателят се задължил да предостави до края на следващия ден от възникване на правоотношението, гаранция по кредита, подробно посочена в общите условия на договора, като в противен случай ще дължи неустойка от 1 200 лв. Между страните е нямало спор, че до завеждане на делото А. П. е заплатил на кредитора само сумата от 100 лв.

С влязло в сила решение по гр.дело № 4046/2023 г. по описа на РРС, е прогласена нищожността на чл.4 от процесния договор, поради противоречие с добрите нрави и неспазване на нормите на чл.143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

Данните по делото сочат на безспорен извод, че в ГПР не е посочен коректно в контракта, което съставлява нарушение на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК .

Според чл.22 от същия закон, то ва води до недействителност на договора.

Няма ясното какви компоненти се съдържат в ГПР, като съдът приема, че в него не е включена неустойката по чл.6 ал.1 в размер на 1080 лв., т.е. на стойност по–висока от заетата сума от 1 000 лв. В чл.19 ал.1 от ЗПК е предвиден начина на формиране на ГПР. Посочената клауза за неустойка е компонент на последния, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в §1, т.1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи кредита/ лихви, комисионни, застраховки и др., пряко свързани с кредита, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати /.Според чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение * начин.

3

Посоченият в договора ГПР е неверен по смисъла на чл.68д ал.2 т.4 от ЗЗП. В контракта е визиран годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено като абсолютна процентна стойност- 49.72 %. Липсва посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение * начин, каквото е изискването на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.

Изложението е неясно и неразбираемо за потребителя. Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД, според която нищожността на отделни части не влече нищожността на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.

В случая не е налице нито една от тези две хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на годишния процент на разходите да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не e включена тази клауза, като се изходи от характера на този договор, който е възмезден и включването на клауза за ГПР по него е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. В случая следва да бъде взета предвид нормата на чл.22 от ЗПК, според която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК- за определяне на годишен процент на разходите. По изложените съображения и предвид недействителността на договора на посочените основания, договорът за потребителски кредит е недействителен до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд.Решението следва да бъде потвърдено.

Във връзка с частна жалба на “Неткредит“ООД-София срещу Определение № 2043 от 28.05.2024 г., постановено по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС по реда на чл.248 ГПК., с което е отхвърлена молбата им за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд намира същата за основателна. Въззиваемият е бил осъден да заплати на насрещната страна главница от 900 лв., съставляваща невъзстановената част от полученият кредит.Търсените от дружеството разноски са цитирани в исковата молба и в допълнителна молба от 16.10.2023 г., които могат да се приравнят на списък по смисъла на чл.80 от ГПК. Настоящият състав намира, че съобразно изхода на спора, съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват разноски за 4 производството съразмерно с уважената част от претенциите. В процесния случай те се свеждат до заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Окръжен съд-Р. счита, че в полза на дружеството трябва да се присъдят съответно 124,18 лв. и 82,80 лв.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция в полза адв.П. И. П., пълномощник на въззиваемия А. П. при условията на чл.38 ЗА, следва да се присъди адвокатско възнаграждение.Настоящият състав, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че следва да определи възнаграждение в размер на 100 лв.

По изложените съображения, Окръжен съд-Р.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 303 от 08.03.2024г, постановено по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от “Неткредит“ ООД-София срещу А. П. П. иск за главница по сключен

Договор за кредит № *******************/ 04.02.2023 г. за разликата над 900 лв. до претендираната стойност от 934 лв. и изцяло акцесорната претенция за 152,90 лева, съставляваща възнаградителна лихва за периода 05.03.05.09.2023 г.

Решението в останалата част като необжалвано е влязло в сила.

ОТМЕНЯ Определение № 2043 от 28.05.2024, постановено по гр.дело № 6017/2023 г. по описа на РРС, с което е отхвърлена молбата на “Неткредит“ ООД-София за изменение на решението в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ Решение № 303 от 08.03.2024 г., постановено по гр.д ело № 6017/2023 г. по описа на РРС в частта за разноските, както следва :

ОСЪЖДА А. П. П., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. Р., ул. О.

**, съссъдебен адрес: гр.Х., ул.“М.“ *, чрез адв.П. И. П., да заплати на “Неткредит“, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ № 3, ет.10, сумите от 124,18 лв. и 82,80 лв., представляващи съответно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.

5

ОС Ъ Ж Д А „Неткредит“, ЕИК 201253421, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Лъчезар Станчев“ № 3, ет. 10 да плати на адвокат П. И. П. от АК-Х., гр.Х., ул.“М.“ *, по посочена от него банкова сметка, сумата от 100 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за процесуално представителство във въззивната инстанция на А. П. П., ЕГН **********.

Решението и определението са окончателни и не подлежат на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6