Решение № 140 от 18.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Пловдив, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000651 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му са две на брой въззивни жалби против постановеното по т. дело № 593/2020 г. по описа на П.окръжен съд решение № 231 от 15.06.2022 г.

Едната е подадена от „З.а.д. Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, гр. С. и е насочена против частта от решението, с което „З.а.д. Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, **** е осъдено да заплати на Г. В. Й., ЕГН **********, **** сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Й., вследствие на пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 06.01.2020 г. около 21, 30 ч. в **** срещу № **, причинено виновно и противоправно от Г. М. М., при управление на лек автомобил „М.“, модел ****, рег. № ** **** **, по отношение на който е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност” към деня на събитието по застрахователна полица № ВС/30/************, валидна от 22.03.2019 г. до 21.03.2020 г., ведно със законната лихва от 18.02.2020 г. до окончателното плащане.

В жалбата се излагат съображения

1 за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Другата е подадена от Г. В. Й., ЕГН **********, с. Б. и с нея се обжалва частта от решението, с която искът му за осъждане на дружеството да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди е отхвърлен за сумата от 60 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните 80 000 лв. и присъдените от ПОС 20 000 лв.

В тази жалба също се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в пълния му размер.

Решението се обжалва и в частта за разноските като се претендира определяне на същите съобразно отхвърляне на иска в пълния му размер, респективно уважаването му в пълния му размер.

Всяка от страните е изразила становище за неоснователност на изходящата от другата въззивна жалба.

Третото лице помагач на страната на ответника Г. М. М., ЕГН ********** не е изразил становище по жалбите.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 14.09.2020 г. в П.окръжен съд е постъпила изходяща от Г. В. Й., ЕГН **********, с. Б. искова молба против „З.а.д. Д.Б.Ж.З." АД, ЕИК *********, гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 06.01.2020 г. в с. Б., обл.П. станало ПТП с участието на лек автомобил „М. * ***“, рег. № ** **** **, управляван от Г. М. М.. То настъпило между 20,30 - 21 ч., в тъмната част на денонощието. М. управлявал автомобила с несъобразена с условията на пътя скорост. По тази причина при преминаване през кръстовището на ул.

„*****“ и ул. „*****“ в с. Б., лекият автомобил излязъл от платното за движение и последователно се ударил в дърво, бетонен стълб на уличното осветление, ограда. Преобърнал се и се установил с дясната си страна към настилката.

При инцидента тежко пострадал ищецът Г. В. Й.. Първоначално се твърди, че той пътувал на предната дясна седалка, но впоследствие в първото 2 по делото заседание е конкретизирано, че се намирал в средата на задната седалка.

След злополуката ищецът бил транспортиран от екип на ЦСМП в спешното отделение на УМБАЛ „Св. Г.“, гр.П.. Имал оплаквания от силни болки в тялото, главата, дясната част на тазовата област, болки в корема, гръдната кост и левите ребрени дъги, загуба на съзнание, ограничение на движенията на долните крайници. Поставените диагнози били - контузия на гръден кош и коремна кухина и фрактура осис пубис декстра рамус супериор ет инфериор. Било предприето консервативно лечение, дадени били препоръки за спазване на хранително-диетичен режим и леглови режим за срок от 40 дни.

Било констатирано и контактното изгаряне на лявото бедро и глутеус.

По тази причина Й. бил насочен към клиника по пластично-възстановителна и естетична хирургия, където постъпил на 13.01.2020 г. Там му поставили диагноза - термични изгаряния с едно изгаряне от трета степен. Проведено било оперативно лечение, при което на 14.01.2020 г. била направена некректомия. В хода на лечението настъпили усложнения. На 28.01.2020 г. ищецът бил изписан с предписания са домашно лечение.

След изписването му от лечебното заведение той не можел да се придвижва самостоятелно, в продължение на 5-6 м. не можел да става от леглото и спазвал лежащ режим. След този период започнал да се изправя и да се придвижва с помощта на своите близки и на помощни средства.

На база изложеното е направен извод, че пътният инцидент причинил на Й. внезапно и неочаквано влошаване на здравето и множество болки, страдания и неудобства свързани с продължителното залежаване, нужда от чужда помощ, ограничени контакти и т.н. Всяко едно от тях е подробно конкретизирано в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се също, че възстановителният процес не бил приключил и към момента на предявяване на иска.

На тази база е направен извод, че претърпените от ищеца вреди следва да бъдат обезщетени от лицето, което с противоправното си и виновно поведение допринесло за настъпването им. В тази връзка се сочи, че това е водачът на автомобила.

Във връзка с тези разсъждения ищецът сочи, че за лек автомобил 3 автомобил „М. * ***“, рег. № ** **** ** имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество и с оглед на чл. 432 от КЗ той имал право да търси обезщетението си пряко от застрахователя.

По тази причина на 18.02.2020 г. предявил писмена претенция пред същия за изплащане на обезщетение и представил всички документи, с които разполагал. Застрахователят отказал да изплати обезщетение с писмо с изх. № 1839 от 18.05.2020 г.

Поради това се достига и до заключение, че за пострадалото лице е налице интерес да предяви претенция за заплащане на дължимите му се според него обезщетения по съдебен ред.

Отправено е искане за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортното произшествие, осъществило се на 06.01.2020 г. в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяването на ответника - 18.02.2020 г. до окончателното плащане.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е изразено мнение за неоснователност на иска.

Оспорен е описаният в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието. Твърди се, че водачът на лекия автомобил не е нарушил правилата за движение по пътищата, не е причинил процесното произшествие по начина описан в исковата молба. В тази връзка се изравя мнение за липса на основния елемент от ФС на непозволеното уреждане - противоправното поведение.

Оспорен е и факта на настъпване на описаните в исковата молба увреждания и най-вече това това те да са в причинно-следствената връзка с произшествието. В тази връзка се твърди, че те не са пряк резултат от ПТП то, а са получени след изваждането на ищеца от лекия автомобил и последващото падане на същия върху него. Направен е извод, че телесните увреждания са вследствие на неправомерните действия на сина на ищеца Й.

П., който преди да изведе баща си от автомобила е следвало да предотврати преобръщането на същия.

Споменато е и че липсва медицинска документация, проследяваща 4 оздравителния процес, продължителността му и спазване на предписаното лечение. В тази връзка се сочи, че неспазването на режима за провеждане на възстановителни процедури забавяло оздравяването с до 80 %.

По повод на размера на претенедринато с исковата молба обезщетение е изразено мнение, че не съобразен с критерия за справедливост въведен с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

Направено е и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца изразяващо се в неползване на предпазен колан, пътуване в МПС, управлявано от водач, който е употребил алкохол, неправомерно излизане на ищеца от лекия автомобил след произшествието, при положение че същият не е бил обезопасен от падане върху него.

Изразено е и становище, че законната лихва не се дължи от посочения в ИМ начален момент.

В ДИМ от страна на ищеца са оспорени направените с отговора защитни възражения. Изразено е несъгласие с възраженията на ответника досежно механизма на произшествието и липсата на противоправно поведение Оспорено е и твърдението, че уврежданията не са настъпили от ПТП - то, а от последващо падане на автомобила след изваждането на ищеца от него. В тази връзка е направено твърдение, че въобще не е имало такова падане на автомобила. Оспорено е твърдението за наличие на съпричинияане и е изразено становище, че размерът на обезщетението е съобразен с принципа определен в ч. 52 от ЗЗД.

В отговора на ДИМ от страна на ответното дружество са преповторени основните защитни възражения.

Така след събиране на поисканите от страните и относими към спора доказателства е постановено и решението предмет на обжалване. Преди това по искане на ответника като трето лице помагач е привлечен водача на автомобила - Г. М. М..

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

В тази връзка при липсата на оспорване за валидно застрахователно правоотношение е формиран извод за наличие на противоправно и виновно 5 поведение от страна на застрахования водач довело да настъпване на ПТП.

Формиран е и извод, че ищецът е получил телесни увреждания, които са в пряко причинно следствена връзка с ПТП-то, т.е. с противоправното поведение на водача на автомобила.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е изходил от продължителността, степента и интензитета на болките и страданията. Взел е предвид престоя в болница в продължение на три седмици, спазването на постелен режим, обездвижването и нуждата от чужда помощ. Отчетени са също хирургическа интервенция за лечение на изгарянията, но и факта, че фрактурата на таза е била без разместване и не е изисквала операция чрез прилагане на импланти.

Всичко това и успешният оздравителен процес довел до пълно възстановяване са дали основание на съдът да определи обезщетение от 40 000 лв.

Същото не е присъдено в цял размер, а е намалено с 50 % поради становището за наличие на съпричиняване изразило се в съзнателно поемане на риска да пътуваш в автомобил, управляван от водач, който е употребил алкохол.

Така ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 20 000 лв., а искът до пълния предявен размер е бил отхвърлен.

Върху тази сума е начислена и законната лихва от датата на предявяването на застрахователната претенция от увреденото лице 18.02.2020 г.

Недоволни от решението са останали и двете страни по делото и са подали жалбите станали причина за започване на настоящето производство.

Застрахователят обжалва решението в осъдителната му част. Той счита, че същото е неправилно и незаконосъобразно поради това, че получените от ищеца увреждания не са в пряко причинно следствена връзка от ПТП - то, а са факт от падането на автомобила върху него след излизането му от същия след произшествието. В тази връзка се твърди, че те са последица от собствените му повлияни от алкохола действия.

Ищецът от своя страна обжалва решението в отхвърлителната му част.

В жалбата си той изразява пълно съгласие с изводите на ПОС досежно 6 вида и характера на получените от ищеца увреждания, изживяванията във връзка със същите и относно наличието на противоправно и виновно поведение довело до извършване на ПТП-то, което е в причинно следствена връзка с вредите. Наред с това е направен анализ на текстовете на чл. 477 и 493 от КЗ и е посочено, че обект на застраховане при процесния тип застраховки е отговорността на застрахованото лице по гражданския закон и по- точно тази по чл. 45-54 от ЗЗД Сред този тип отговорност с оглед чл. 50 от ЗЗД попадала и отговорността на собственика за вреди произлезли от вещи, която при това била обективна и безвиновна. В подкрепа на това си твърдение жалбоподателят е направил позоваване на разпоредбата на чл. 493, ал.2, т. 7 от КЗ.