Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 141 от 08.09.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Наказателно дело от общ характер 215/2026
Вид
Присъда № 141
Подписан
08.09.2026
В сила
24.09.2026
Състав
Христина Янева Костадинова - Чолакова

Цитирани разпоредби

МОТИВИ към Присъда № 141/08.09.2026г. по НОХД № 215/2026г. на РС-С.

РП - С. е внесла обвинителен акт против Г. Р. К. за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството се движи по реда на глава 27 от НПК.

Съдът, след като изслуша становището на подсъдимия и неговия защитник, и след като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедура по чл. 371, т. 2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на РП - С. поддържа обвинението, така както е предявено. Пледира на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което същият да изтърпи при първоначален общ режим, да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, като взема становище и по отношение на веществените доказателства.

Пострадалото лице Р. К. П. се явява лично в съдебно заседание и заявява, че не желае да се конституира като частен обвинител и граждански ищец в процеса.

Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание пледира да му бъде наложено наказания „пробация“ на осн. чл. 55 от НК, т.к. счита, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като излага доводите си за това.

В съдебно заседание подсъдимият, редовно призован, се явява лично, признава се за виновен и дава съгласие делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, а именно: признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

При предоставеното му право на лична защита и на последна дума подс.

К. моли да му бъде наложено наказание „Пробация“.

След преценка на събраните по делото доказателства, като съобрази самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, изявлението му да не се събират доказателства за тях, както и доводите на страните, съдът приема за установени фактите, описани в обвинителния акт. В тази връзка, съдът прие за установено 1 следното от фактическа страна:

Подсъдимият К. е български гражданин, с начално образование, неженен, не работи, осъждан.

Св. Р. С. П. живеела в гр. С., като притежавала вила, находяща се в м.

„Дюлева река“, източно от подстанция „Комуна“, на път без изход. Дворът на вилния имот бил ограден с мрежа, но от западната страна същата била снижена. Пътната врата на двора се заключвала, а във вътрешността му се намирала малка жилищна сграда със стая и коридор, и килер до нея. В дворното място имало стопанска постройка, където преди това пострадалата отглеждала крави. Към инкриминирания период (м. октомври 2025г. до 03.11.2025г.) в стопанската постройка св. П. съхранявала буркани със зимнина, които били направени от нея за лично ползване, както и бутилка с ракия.

Близо до вратата на постройката било оставено отпадъчно желязо - железни инструменти - сечива, мотики, ками за цепене на дърва и др. Освен това имало и помещение, което представлявало тип „лятна кухня“ с постройка до нея, като вратата не се заключвала. Там пострадалата държала 1 бр. газова бутилка, червена на цвят, с вместимост 10 литра, а на нея имало поставена кръгла газова горелка. В двора имало обор, където преди време представлявал външна тоалетна, но към инкриминирания период се ползвал за отглеждане на кокошки и един петел. Всички описани вещи били собственост на св. Р. П..

Последната ходела всеки ден на вилата си, като понякога оставала да спи там, Подсъдимият К. към инкриминирания период не работел, а се прехранвал, като събирал от кофите за смет отпадъци, които предавал за вторични суровини.

На неустановена дата, през м. октомври 2025г., през деня, подс. К. обикалял гр. С. и стигнал до м. „Дюлева река“, гр. С.. Забелязал имота на пострадалата и влязъл вътре през по-ниската част на оградата. От двора й взел отпадъчно желязо (във вид на стари метални инструменти, различни по вид и форма), като сложил железните предмети в чанта, в която събирал отпадъци.

Подс. К. влязъл в лятната кухня и взел 1 бр. газова бутилка, червена на цвят, с вместимост 10 литра, с кръгла газова горелка. След това отишъл до постройката с животните, от където взел един петел. След това напуснал имота на св. П., вземайки със себе си посочените вещи, като по този начин подсъдимият прекъснал владението на пострадалата върху инкриминираните вещи и установил своя трайна фактическа власт върху отнетото. Всички инкриминирани вещи занесъл в дома си, където заколил петела и от него било приготвено ястие и споделено със семейството му. Подс. К. сложил отнетите 2 железни предметите в две чанти и ги занесъл до пункт за вторични суровини, находящ се в кв. „Н.“, С., където ги продал на св. Ил. Й.Й., като за тях получил сумата от 7,00 лева. След това продал 1 бр. газовата бутилка с котлон на св.

Д.Анд. АТ. за сумата от 20 лв.

На неустановена дата в периода 01.11 - 03.11.2025г., в светлата част на денонощието, подс. К. отново отишъл до вилата на пострадалата и влязъл в двора през свлечената тЕ. ограда по същия начин. Взел още отпадъчно желязо (стари метални вещи) и отпадъчен алуминий (от парчета кабели), което сложил в торбата си. След това видял 5 бр. буркани със зимнина - зеленчуков гювеч и 1 бутилка ракия 700 мл, като ги сложил в друга чанта. След това подс.

К. напуснал имота на св. П., вземайки със себе си посочените вещи, като по този начин подсъдимият прекъснал владението на пострадалата върху инкриминираните вещи и установил своя трайна фактическа власт върху отнетото.

Подс. К. се прибрал в дома си, където заедно със семейството си изял зимнината от бурканите, а ракията изпил сам. Отнетите от него отпадъчно желязо и отпадъчен алуминий предал на св. И. Й. за вторични суровини, като получил 3,00 лв. за алуминия и още 7.00 лв. за отпадъчното желязо. Общо, при двете си влизания в дома на пострадалата подс. К. отнел следните вещи, собственост на св. П.: 1 брой газова бутилка с вместимост от 10 литра, 1 брой котлон за газова бутилка, 1 брой петел, 5 броя буркани със зеленчуков гювеч, 1 брой шише с ракия от 700 мл., както и общо 44 кг. отпадъчно желязо и 3 кг. отпадъчен алуминий.

На неустановена дата през м. ноември 2025г. (но след 03.11.2025г.), през деня, подс. К. отново отишъл и влязъл във вилата на пострадалата. Същата обаче била там и чула шум. Когато се насочила към него, подс. К. я видял, изплашил се и избягал, като не успял да отнеме нищо от имота.

Св. Р. П. установила липсата на инкриминираните вещи и подала сигнал до РУ - С..

С протокол за доброволно предаване на 06.11.2025г. Кр.Т.Т. предал 1 бр.

CD-R, марка „Media range“, съдържащ записи от видеонаблюдението, поставено в сградата на подстанция „Комуна“ в гр. С., кв. „Сини камъни“.

С протокол за доброволно предаване на 10.11.2025г. св. Д.Анд. АТ. предал 1 бр. газова бутилка с вместимост от 10 литра, с монтиран на нея котлон.

С разписка от 11.11.2025г. инкриминираната вещ била предадена на 3 пострадалата.

По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно оценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на отнетите движими вещи по пазарни цени към инкриминирания период е, както следва: 1 брой газова бутилка с вместимост от 10 литра - 47,52 евро, 1 брой котлон за газова бутилка - 5,78 евро, 1 брой петел - 15 евро, 5 броя буркани със зеленчуков гювеч 9,75 евро, 44 кг. желязо за скрап - 7,48 евро, 3 кг отпадъчен алуминий - 2,76 евро, 1 брой шише с ракия от 700 мл - 4,30 евро, всичко на обща стойност 92,59 евро (181,09 лв.)

В хода на досъдебното производство била изготвена съдебна видеотехническа експертиза с обект на изследване 1 бр. CD-R. Кадри от видеозаписите, съдържащи се на представения за изследване диск, от определеното за изследване време са били свалени на хартиен носител и приложени към експертизата като снимки.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупности и поотделно. Кредитира показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебното производство, а именно: Р. П., Д.Ат., Ил. Й. ЦВ. В..

Даде вяра на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, като на основание чл. 372, ал. 4 от НПК ги приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото, прочетени по реда на чл. 283 от НПК и неоспорени от страните.

Съдът даде вяра на заключенията на вещите лица, изготвили назначените по досъдебното производство съдебно техническа и съдебно оценителна експертизи, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и безпристрастността на вещите лица.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно се установява, че подс. К. с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като на неустановени дати, в периода от м. октомври 4

2025г. до 03.11.2025г., в гр. С., в условията на продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи - 1 брой газова бутилка с вместимост от 10 литра, 1 брой котлон за газова бутилка, 1 брой петел, 5 броя буркани със зеленчуков гювеч, 44 кг отпадъчно желязо, 3 кг отпадъчен алуминий, 1 брой шише с ракия от 700 мл, всичко на обща стойност 92,59 евро (181,09 лв.) от владението на собственика им Р. С. П. от гр. С., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Обект на престъплението са обществени отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението за което, подс. К. е привлечен към наказателна отговорност е осъществено чрез действие, което се изразява в прекратяване фактическата върху инкриминираните вещи и установяване на своя.

Извършеното от подс. К. престъпление се явява продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, т.к. отделните деяния са осъществени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината. Всяко последващо деяние от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината-пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като подс. К. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Той е бил е наясно, че отнема вещи, които са чужди. Деянието е довършено, вещите, предмет на престъплението са били във владение на подсъдимия.

При индивидуализацията на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието на органите на досъдебното производство и изразеното съжаление за случилото се.

Съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство предишните осъждания и лошите характеристични данни.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината му обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, причинения престъпен резултат и целите на генералната и специалната превенция.

Изложените обстоятелства обосновават извода на съда, че наказанието за извършеното от подс. К. престъпление следва да се определи при условията 5 на чл. 54 от НК, при баланс между смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Поради това за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК съдът му определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Така определеното наказание на основание чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали с 1/3 и наложи на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири месеца.

Съдът счете, че така отмереното наказание „лишаване от свобода“ е съответно на деянието и дееца, предвид наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и отговаря на критерия за справедливост.