Определение № 23812 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23812 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20231110159301 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С Решение № 3139/25.02.2025 г. по гр. д. № 59301/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, по предявен И. К. Д. против „***“ ЕООД иск клаузата от сключен между страните по спора Договор за потребителски кредит № **********/30.07.2021 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пред. 2 ЗЗД, като е уважен и предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за сумата в размер на 124,10 лева, представляваща получена от ответника без правно основание сума по клаузата от сключен между страните по спора Договор за потребителски кредит № **********/30.07.2021 г., предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит. С оглед изхода от спора ответникът е осъден да заплати на на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата в размер на 150 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца без ДДС.

В срока по чл. 248, ал. 1 ГПК е постъпила молба от процесуалния представител на ищеца за изменение на постановеното решение в частта относно разноските, в която са изложени съображения, че определеното от съда възнаграждение говори за явно обезценяване на адвокатския труд. Молителят поддържа, че върху присъденото адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде присъден и ДДС.

По изложените доводи е направено искане в решението в частта относно разноските да бъде изменено, като ответникът бъде осъден да заплати на молителя адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 480 лева с включен ДДС, вместо присъдените 150 лева.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът по искането за изменение на решението в 1 частта за разноските поддържа становище за неоснователност на молбата. В депозирания отговор са изложени твърдения за осъществена от ищеца чрез процесуалния му представител адвокат М. злоупотреба с процесуални права посредством образуване на 91 искови производства срещу дружеството с идентичен на настоящия спор предмет с цел по всяко едно от тях да бъдат присъдени разноски в размер надхвърлящ материалния интерес по спора. На следващо място е отбелязано, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС не отговарят на правната и фактическа сложност на производството и извършените процесуални действия по типово дело.

По направеното искане за изменение на решението в частта относно разноските, съдът намира следното:

По искане за допълване по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено от искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските.

В разглеждания случай молбата за изменение на постановеното решение в частта относно разноските е депозирана в срок от страна, която не дължи представяне на списък по чл. 80 ГПК за разноските за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и поддържа искане за изменение на размера на присъдените в нейна полза съдебни разноски, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Във връзка с поддържаните от ответната по искането за изменение на решението в частта относно разноските доводи е извършена служебна справка в ЕИСС, видно от която образуваните по искова молба на И. К. Д. в периода от 27.04.2023 г. до 07.07.2025 г. производства за признаване за установено, че сключени между ищеца и различни дружества, сред които и ответното, договори за кредит са недействителни, респ. предявени осъдителни претенции за връщане на даденото по сключени договори за кредит, са общо 168. Към момента на образуване на настоящото производство И. К. Д. чрез адвокати Д. М. е подал срещу „***“ ЕООД искови молби, по които са образувани гр. д. 28185/2023 г. по описа на СРС, 31 състав, гр.д. № 28188/2023 г. по описа на СРС, 50 състав, гр. д. № 28189/2023 г. по описа на СРС, 140 състав, гр. д. № 28190/2023 г. по описа на СРС, 90 състав и др. Сочените производства са с идентичен по същество предмет на настоящото дело, като по всяко едно от тях са претендирани съдебни разноски включително и такива за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, предоставил безплатна правна помощ. Както е възприето в актуалната практика на въззивната инстанция, обективирана в Определение № 2694/11.02.2025 г. по ч. гр. д. № 1056/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-В състав, Определение № 1423/24.01.2025 г. по ч. гр. д. № 155/2025 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав и Определение № 15334/03.10.2024 г. по ч. гр. д. № 10259/2024 г. на СГС, ЧЖ-II-Г състав, ищецът изцяло по свое усмотрение, макар и да има възможност да получи защита на правата 2 си по идентични договори за заем между същите страни в едно производство, е образувал няколко искови производства за прогласяване нищожността на идентични по съдържание отделни заемни договори, като с тези свои действия страната многократно е увеличила задълженията за разноски. Неупражняването на всички права в рамките на едно производство е изцяло по волята на ищеца, а и негово право, с упражняването на което обаче не следва да се утежнява положението на ответника, като му се вмени в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняването на правото на ищеца в едно производство. Да се приеме обратното, означава да се наруши чл. 3 ГПК и да се утвърди извършването на действия, съставляващи злоупотреба с права. Следва да бъде посочено, че се касае за едни и същи страни, едни и същи искове, касаещи договори за потребителски кредити, които макар да представляват самостоятелни сделки, са сключени при сходни условия, респ. основанието на исковите претенции е идентично, като в допълнение исковите молби са типови с идентично съдържание. Формалното упражняване на процесуални права не преследва легитимен интерес, а напротив цели в полза на ищеца, респ. в полза на процесуалния представител, да бъдат присъдени разноски в несъответен на цената на исковата претенция и характера на производството размер. Възнаграждението за адвокатски труд следва да бъде освен достойно и справедливо, така и адекватно на положените от адвоката усилия по запознаване с дадения казус, проучване на относимата съдебна практика, изготвяне на искова молба и пр. С оглед обстоятелството, че образуваните от ищеца множество производства са с идентичен предмет, се налага извод за положени от страна на процесуалния представител на страната на минимални усилия както за запознаване с отделните случаи, така и за организиране на защитата на процесуалните права на потребителя.

Ответникът не е депозирал в срок молба за изменение на решението в частта относно разноските с искане за намаляване на определеното адвокатско възнаграждение, поради което независимо, че настоящият съдебен състав след извършената служебна справка в ЕИСС да намира, че поначало на процесуалният представител на ищеца не се следват никакви разноски в настоящото производство поради превратното упражняване на процесуални права, е препятстван служебно да измени решението, а дължи произнасяне единствено по искането на адвокат М. за увеличаване на присъдената сума от 150 лева на 480 лева с включен ДДС. Както е посочено и в мотивите на решението производството не се характеризира с правна или фактическа сложност, цената на исковата претенция е ниска, а извършените от процесуалния представител на ищеца действия се свеждат до депозиране на бланкетна искова молба. Предвид изложеното искането за изменение на размера на определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение. Относно определеният от съда размер са поставени Определение № 23441/23.11.2025 г. по в. ч. гр. д.

№ 10411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав и Определение № 20418/21.10.2025г. по в. ч. гр. д.

№ 11313/2025 г. на СГС, ЧЖ-IV-Г състав, Определение № 19191/08.10.2025 г. по в. ч. гр. д.

№ 412/2025 г. на СГС, ЧЖ-I-Ж състав, Определение № 23441/21.11.2025 г. по в. ч. гр. д. № 411/2025 г. на СГС, ЧЖ-III-Б състав.

3

Във връзка с искането на процесуалния представител на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ с ДДС следва да бъде посочено, че противоречието в съдебната практика на националните съдилища по сочения въпрос е преодоляно с постановеното от СЕС Решение на първи състав от 23.10.2025г. по дело № С-744/23, което е задължително за националните съдилища на основание чл.633 ГПК, с което изрично е приета дължимостта на ДДС като част от присъденото по реда на чл.38, ал.2 ЗА възнаграждение на процесуалния представител, който е предоставил безплатна правна помощ на страната, в чиято полза е изходът на делото. Предвид изложеното в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдена сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ Решение № 3139/25.02.2025 г. по гр. д. № 59301/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта относно разноските, КАТО:

ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д. ***, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, с адрес в гр. София, бул. ***, офис 5.3, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата в размер на още 15,34 евро (30 лева), представляваща ДДС върху първоначално определеното адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в размер на 150 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба чл. 248, ал. 1 ГПК на процесуалния представител на ищеца адвокат Д. М. за изменение на Решение № 3139/25.02.2025 г. по гр. д. № 59301/2023 г. по описа на СРС, 127 състав, в останалата част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се изпрати на Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4