Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 07.06.2021, Окръжен съд - Кюстендил

Съд
Окръжен съд - Кюстендил
Дело
83/2019
Подписан
07.06.2021
В сила
04.07.2023

Цитирани разпоредби

  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.137 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.150а ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.151 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • Чл.20 ал.2 изр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.49 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.5 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.8 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111 буква "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.48 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.53 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.493а · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 497, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • §22 · Кодекс за застраховането
  • § 27 · Кодекс за застраховането
  • § 96 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.493а · Кодекс на труда
  • чл.343г · Наказателен кодекс
  • чл.37 ал.1 т.7 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.10 ал.1 б. "д" · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е

Ш Е Н

И Е гр.Кюстендил, 07.06.2021г.

Кюстендилският окръжен съд, в открито заседание на двадесет и трети март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

Окръжен съдия: Росица Савова при участие на секретаря: Виолета Здравкова, като разгледа докладваното от съдия Савова търг.д.№83 по описа на ОС-Кюстендил за 2019г., и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искове, предявени от С.Н.С., ЕГН ********** , / починал в хода на производството и заместен от правоприемници

С.С.В. ; П.С.Н. и Н.Ф.С./, както и от Н.Ф.С. ЕГН **********, в лично качество, срещу ЗД "Евроинс" АД.Претендира се ответникът да заплати на ищците суми в размер на по 50 000 лева /срвн.изменение- протокол от с.з.на 02.02.2021г./, претендирани като обезщетения за неимуществени вреди , причинени на ищците от смъртта на Н.А.В./внук на С. и Н.С./ , вследствие на настъпило на 15.07.2014г. пътно-транспортно произшествие в *******, със застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество трактор „МТЗ“, модел“80“, с рег.№****, управляван от водача В.С.С., като сумите се претендират ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на увреждането – 15.07.2014 г. до окончателното изплащане.

Изложените обстоятелства, от които произтичат претендираните права, са следните

:

На 15.07.2014 г. около 9.30 ч. в ******се движил трактор „МТЗ", модел „80", с рег. № ****, управляван от водача В.С.С.., който нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в лентата за насрещно движение, при което реализирал челен удар с движещия се правомерно в собствената си лента за движение мотоциклет **** с рег. № ******, управляван от водача Н.А.В..

Вследствие на ПТП е причинена смъртта на Н.А.В..

По случая е образувано НОХД № 491/2016 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил, водено срещу В.С.С.. за престъпление по чл. 343, ал. 1,6.

„в", вр. с чл. 342, ал. 1, пр. З от НК.

Наказателното производство е приключило с Присъда № 6/14.03.2017 г. на Окръжен съд - гр. Кюстендил, с която водачът на увреждащия автомобил е признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

За увреждащия трактор

„МТЗ", модел „80", с рег. № ****, управляван от водача В.С.С.., има сключена застраховка „Гражданска отговорност" със ЗД "Евроинс" АД, като застрахователна полица №

07514001380169/16.05.2014 г. е валидна за периода от 04.06.2014 г. до 04.06.2015г. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС. Ищците са от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди за смъртта на близък, който кръг е посочен в Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК .

Вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия МПС В.С.С.., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото ЗД "Евроинс" АД, гр. София. Ищците твърдят, че между тях и починалия е съществувала много силна връзка на обич и уважение, привързаност и подкрепа, като със смъртта на Н. са били прекършени всичките им мечти и надежди, завинаги е изгубен смисълът на живота им.

Възраженията на ответника са следните:

Оспорва се наличието на неимуществени вреди, поради липса на предпоставките по соченото тълкувателно решение , конкретно- че не са налице доказателства, че е съществувала твърдяната в исковата молба изключителна и дълбока емоционална привързаност между ищците и лицето, починало при ПТП.

Оспорва се причинната връзка между процесното ПТП и неимуществените вреди поради неизяснения механизъм на ПТП.

Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, приносът на починалото лице е значителен, поради което на основание чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, неговият размер възлиза на не по-малко от петдесет процента, поради следното:към датата на настъпването на ПТП Н.А.В.не е бил навършил необходимата минимална възраст от 16 години и не е притежавал необходимото свидетелство за управление, за да шофира мотор от съответната категория, а липсата на посочената правоспобосност свидетелства за недостатъчни умения и знания относно управлението на мотор, с което се създават условия и се улеснява настъпването на ПТП - налице са предпоставки за настъпването на инцидента.Освен това процесният мотор не е бил със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, поради което е било недопустимо движението му по републиканската пътна мрежа.Пострадалият не се е съобразил с правилата относно предимството и е станал причина за настъпването на инцидента -излизайки от земен път, починалият водач е следвало да допусне движещите се по пътя с настилка (в случая асфалтова) други МПС.Починалото лице се е движело с несъобразена скорост и не е било с предпазна каска към момента на настъпването на ПТП, поради което това негово поведение е довело до настъпването на по-тежки по вид травми, довели в последствие и до настъпването на смъртта му.

Прави се допълнително възражение за съпричиняване от страна на родителите на починалото лице - принос от страна на А.Н. В. - баща на починалия и собственик на мотор марка „Ямаха ДТ", модел „125

Р" с рег. № *****, поради знанието му относно възрастта и липсата на правособосност на сина му, както и относно факта за наличието на несключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за цитираното МПС, той не е следвало да му го предоставя за управление.

Оспорват се претенциите над сумата от 5 000 лева

(пет хиляди лева), предвид определения лимит с приетите изменения в Кодекса на застраховането, поставящи ограничение при предявяването на искове от лица, включени в обхвата на наследници от разширения кръг по смисъла на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 1/2016 г. на ВКС, включително за роднини по съребрена линия на загинали- при което обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ се определя в размер до 5 000 лева.

Размерът на исковите претенции се оспорва и като прекомерно завишен с оглед степента и интензитета на вредите и останалите обстоятелства, с оглед на трайната съдебна практика -датата на настъпване на процесния инцидент, възрастта на пострадалия и лимитите на застрахователно обезщетение по КЗ, социално-икономическата конюнктура в страната и присъждането му в пълен размер би нарушило принципа на справедливостта.

Оспорва се искането за присъждане на лихва за забава върху застрахователното обезщетение от момента на ПТП- с позоваване на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, като лихва не била могла да се претендира от дата преди произнасянето от страна на застрахователя по извънсъдебно предявената претенция,т.е.ответникът не е изпадал в забава преди посочената дата - 03 .12. 2018 г., поради което лихва не следва да се дължи за предходен период.

На основание чл. 111 буква „в" от ЗЗД, се прави и възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните лихви, тъй като за същите е валидна тригодишната погасителна давност.

Претендира се, че в случай, че ищците не успеят да докажат основателността на иска, представляващ обезщетение за неимуществени вреди, да бъде отхвърлен и акцесорният иск за претендираната компенсаторна лихва, с оглед съдбата на главния иск.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Установено е, че пострадалият Н.А.В., роден на ***г., починал на 15.07.2014г., е внук по майчина линия на С.Н.С. и Н.Ф.С.- срвн. приложеното към исковата молба удостоверение за родствени връзки , издадено от Община К., от което е видно и, че Н.А.В.е имал сестра С., родена на ***г., която е починала на 26.07.2007г.

На 15.07.2014г. сутринта Н. Ал. В. излязъл от дома си с мотоциклет марка ****,с ДК №******. В. нямал свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Насочил се към ул***** която била стръмна.

Около 09.30 часа по същата улица се спускал трактор

„МТЗ“, модел „80“, с рег.№****, управляван от водача В.С.С.., който преди това минал нагоре по улицата, а в последствие обърнал и се връщал към центъра на града. При спускането надолу от лявата страна на улицата от черен път излязъл Н. В., управлявайки мотоциклета.

Не се оспорва наличието към момента на ПТП на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" , сключена с ответното дружество -„Застрахователно дружество Евроинс" АД по отношение и управлявания от В.С.С.. трактор марка „МТЗ", модел „80" с рег. № ****.

От заключението на вещото лице инж.Н.В. по назначената съдебна авто-техническа експертиза с вх.№260302/15.01.2021г. и от поясненията му в съдебно заседание, се установява, че тракторът се е движел по ***** със скорост от около 25 км/ч, като е теглел ремарке. Пътното платно на мястото на ПТП е двупосочно, без положена хоризонтална маркировка, и е с ширина от 2.90 м.Тракторът е широк 1.80 м, същият е заемал част от лявата лента, при положение, че не навлиза странично в банкета. При това положение, в лявата лента са оставали свободни 1.10 метра. Сочи , че настилката е асфалтова, в лошо състояние- с пукнатини , на места с овлажняване от дъжд към момента на ПТП.

От У-образното кръстовище на улицата с път без настилка срещу трактора се е движел мотоциклетът, управляван от пострадалия В., като определената му скорост преди задействане на спирачката е от около 44 км/ч – т.е. в границите на разрешената за населеното място.

Разпитаният като свидетел по настоящото дело тракторист В.С. е забелязал движещия се срещу него мотоциклет, но не е задействал веднага спирачната система, като същият е смятал, че в лявата за него лента, която е лента за движение на мотоциклетиста, има достатъчно място, за да могат двете МПС да се разминат. Вместо това обаче мотоциклетистът минал на другата страна, а не надясно за посоката си за движение, при ширина на мотоциклета около 50-60 см ширина, а наличните, както се посочи, са били 1.10 м. Вещото лице пояснява, че мотоциклетът е най-широк при ръкохватките /около 60см/ и разминаването с големия трактор не е безопасно, но не е невъзможно и е било възможно да не се достигне до смъртен случай.В заключението е посочено още, че водачът на мотоциклета е имал техническа възможност да избегне настъпването на ПТП и в случай, че се е движел със скорост, по-малка от 34 км/ч, при която би могъл да овладее мотоциклета и да го насочи така, че да се размине с трактора.

В експертизата се сочи, че спирачната система на трактора е била с понижена спирачна ефективност /11%/, опасната зона за спирането му е била 22,27м, а водачът на трактора със закъснение я е задействал – при възприемане на неувереността при действията на насрещно движещия се мотоциклет.Последвал е удар между спиращите МПС (налице са данни, че В. е задействал спирачките на мотоциклета, тъй като е установена спирачна следа от 16.58 м.), в резултат на който удар мотоциклетът и мотористът са паднали, попадайки под трактора.

Посочено е и, че от включването на мотоциклетиста в *****, двамата водачи са имали техническа възможност да се възприемат, когато двете МПС са били на разстояние едно от друго на 60 м. При опасна зона за спиране за трактора при реалната му спирачна ефективност – 22,27 м, а за мотоциклета – 26,24 м, при своевременна реакция за спиране на двамата водачи, ПТП би могло да бъде предотвратено, доколкото сборът на дължините на опасните зони за спиране (общо 48,51 м) е по-малък от разстоянието на видимост между тях (60 м).

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвено от в.л. д-р В.Н., се установява, че първоначалният удар на предна гума на мотоциклета в предна дясна част на трактора , последващо завъртане и удар с дясна странична част на мотоциклета и на водача му в предните части на трактора , последващото падане на мотоциклета и водача му и попадането им под трактора при продължаващо негово движение напред със съответно притискане и повличане по платното на мотора и пострадалия, преминаване на трактора с цялата му дължина върху мотора и водача с удари и притискане на водача към пътната настилка и/или части на мотора от долните части на трактора, възможно и частично- при повдигането й – и от задна гума на трактора, са получени множество телесни увреждания у пострадалия В.- в областта на главата и шията, фрактура на лявата бедрена кост и увреждания на коремните органи. Според вещото лице, смъртта на Н.