Определение № 925 от 27.09.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 925 гр. Бургас, 26.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Красимира Т. Донева

ГЕОРГИ ХР. ИВАНОВ като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно частно наказателно дело № 20222100600928 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С Определение № 1347/11.07.2022 г., постановено по ЧНД № 2134/2022 г., Районен съд – Бургас е потвърдил постановление от 03.05.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура – Бургас за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 143/2014 г. по описа на ОД на МВР – Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.

202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Бургаският районен съд е приел, че разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, като не е доказана деятелност, покриваща състава на престъплението по чл. 201, ал. 1 от НК, поради което не е намерил основания за връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас за продължаване на процесуалните действия. Прокурорът от своя страна е прекратил наказателното производството на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК, като е приел, че липсват категорични доказателства, които да обосноват неправомерни разпоредителни действия с предмета на разследването за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Недоволен от така постановеното определение останал представителят на „Е.Т.“ ООД – гр. Бургас – Д. Б. А., който от името на дружеството в качеството на ощетено юридическо лице, го обжалва чрез повереник адв.

Станко Кралев в законоустановения срок. В жалбата се изразява несъгласие с прекратяването на наказателното производство, съответно с определението на районния съд, с което се потвърждава постановлението на прокуратурата, като се заявява, че атакуваният съдебен акт е необоснован от събраните по делото доказателства и неправилен. Сочи се, че мотивите на наблюдаващия 1 прокурор се основавали на превратно и избирателно тълкуване на доказателствата по досъдебното производство. Поради факта, че първоинстанционният съд бил възприел изцяло аргументите на прокуратурата, се иска отмяна на атакуваното определение и на прекратителното постановление и връщане на делото на прокурора за ново разглеждане.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 от НПК. Жалбата срещу определението на районния съд е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице – юридическо лице, имащо качеството на ощетено такова по смисъла на чл. 243, ал. 4 от НПК, доколкото жалбоподателят счита, че е претърпял вреди в резултат на твърдяното от него престъпление, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Въззивният съдебен състав, след като се запозна с атакуваното определение, жалбата и материалите по досъдебното производство, установи следното:

Собственикът на търговското дружество „Е.Т.“ ООД – Д. Б. А., сигнализирал Районна прокуратура – Бургас за липси в дружеството в общ размер 161 068,26 лева за периода 28.08.2009 г. – 31.12.2012 г., като според А. виновникът за тези липси бил управителят на дружеството М.М.С., за което с прокурорско постановление от 20.02.2014 г. било образувано досъдебно производство № 143/2014 г. по описа на ОДМВР – Бургас. В сигнала си посочил парични и материални липси в дружеството, позовавайки се, че те били експертно констатирани посредством възложена от него частна финансово-счетоводна ревизия. Понастоящем според оплакванията в жалбата, по която е образувано производството по чл. 243, ал. 8 от НПК пред БОС, общият размер на липсите бил 100 634,68 лева, като изхождали от следните направления:

1. От извършени преводи в размер на 23 984 лева по банкова сметка на св. Ц.С. /служител на „Е.Т.“ ООД/, представляващи командировъчни, като в действителност били дължими и платени на С. суми в общ размер 2 112,30 лева, а за остатъка от 21 871,70 лева липсвали оправдателни документи и за тази сума С. неправомерно се е разпоредил без правно и фактическо основание;

2. От покупка и доставка на масла и консумативи от дружеството „Г.т.Б.“ ЕООД за „Е.Т.“ ООД в общ размер 9 870,38 лева – на завишени цени спрямо пазарните за периода.

3. От закупени формално за „Е.Т.“ ООД 22 бр. климатици от „А.К.И.“ ООД на обща стойност 23 108 лева, от ЕТ „Г.А.“ – 7 бр. за фактурирана сума 6 449,19 лева и от „К.к.“ ЕООД за фактурирана сума 850 лева. В действителност не била установена реална доставка за тях, техниката не била налична в дружеството, липсвали приемно-предавателни протоколи и гаранционни карти, за да се установи къде в действителност били монтирани, а част от климатиците били закупени в полза на трето лице – свид. Н.М.;

2

4. От извършени в брой плащания към „Д.“ ООД и „П.“ ООД в общ размер 2 253,56 лева за доставка на автомобилни гуми, монтаж на нови и демонтаж на стари;

5. От закупени от „Т.т.“ ООД горива, смазочни материали и резервни части и платени в брой суми в размер на 7 110,06 лева /по издадени фактури/, без да е установено МПС на дружеството, за което са били предназначени тези консумативи.

6. От установен по счетоводен път недоимък в общ размер на 39 001,36 лева по разплащателни сметки на „Е.Т.“ ООД в лева и в евро, изчислен след приспадане от общия по сметките недоимък 161 263,82 лева на сумата 6 895,44 лева, представляваща осчетоводен разход по документи, съдържащи реквизитите за „име на получател“ и за „подпис“ личните данни на С., и след намаляването й с липсваща сума от 115 367,02 лева, представляваща сбор от разходи по осчетоводени документи, по които няма отразени никакви реквизити, от които да се направи извод за наредителя на тези разходи.

В хода на образуваното производство е събран значителен обем доказателствен материал – разпитани са свидетелите Д. А., Е.С., Т.П., Н.М., Г.А., С.А., В.Г., М.М., М. С., Г.М., И.Г., Н.Д., С.Г., Ж.Ж., Ц.С., Г.Д., М.Т.,

М.П., Н.Б., назначени и изготвени са съдебно-техническа, две финансовоикономически експертизи, както и три допълнителни финансовоикономически експертизи, и са събрани множество писмени доказателства, преобладаващата част от които са свързани с осъществяваната от „Е.Т.“ ООД търговска дейност и съпровождащата тази дейност счетоводна документация /електронна кореспонденция между управителите и служителите в дружеството, фактури, журнали за „обща“ каса в лева и евро и каса „М. С.“, командировъчни, пътни листи и прочее/, ревизионен доклад и акт за извършена данъчна ревизия по отношение „Е.Т.“ ООД и други. По делото няма привлечено лице в качеството на обвиняем.

След като извършил всички възможни и необходими според него действия по разследването, прокурорът, най-общо изложено, е приел, че от доказателствата по делото не можело с категоричност да се установи извършено от управителя на дружеството „Е.Т.“ ООД – свид. М. С., престъпление по чл. 201 от НК. Липсвали безспорни доказателства за конкретните парични средства, поверени на С. да ги управлява, което възпрепятствало конкретизирането на евентуалния предмет на престъплението. В свидетелските показания се съдържали противоречия, които не можели да се преодолеят чрез наличните писмените доказателства, нито посредством събиране на нови такива, тъй като от деянието до настоящия момент бил изминал дълъг период от време. Относно извършените плащания за климатиците, както и за изплатените на свид. С. суми над посоченото в трудовия му договор възнаграждение, следвало да се кредитират показанията на свид. С., от които се установявало, че в действителност той бил наредил /извършил/ тези плащания със знанието и съгласието на свид. А. /собственикът на дружеството/ и във връзка с направените между тях двамата и трети лица /свид. М./ договорки – били те устни или писмени. Същото се отнасяло и за останалата част от посочените в 3 жалбата на свид. А. обстоятелства – закупуваните от С. масла и гуми, и направените от него разходи за поддръжка на автомобилите на дружеството – те били извършени във връзка с дейността на дружеството, на пазарни цени, без да бъде ощетявано дружеството и свид. А. знаел за тях. Некоректно воденото счетоводство не позволявало също и установяването на всички средства, с които свид. С. е разполагал, какви суми е внасял по откритите му сметки, нито пък от кого реално било извършено всяко едно плащане със средства на дружеството. В „Е.Т.“ ООД не се водели книги с извършените дневни разходи или пък за постъпленията в касата на дружеството, като в инкриминирания период /28.08.2009 г. – 31.12.2012 г./ не били извършвани и ревизии.

Прекратителното постановление било обект на проверка от Районен съд – Бургас, който възприел изцяло изводите на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 201 от НК и също заключил, че по делото било проведено обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, а оспореният пред него акт бил правилен и обоснован и като такъв – го потвърдил.

Изследвайки всички налични по досъдебното производство доказателства, настоящият състав установи, че част от атакуваното прекратително постановление, въпреки пространните изложения в него, е необосновано, тъй като възприетите от прокурора фактически положения и свързаните с тях правни изводи, не съответстват на събрания доказателствен материал. Наред с това то е постановено и без да са били изяснени съществени обстоятелства, безспорно попадащи в обхвата на чл. 102 от НПК, което неминуемо води и до неговата незаконосъобразност.

Анализирайки наличните доказателствени източници, се обосновават следните изводи за релевантните по делото факти:

Най-напред следва да се посочи, че досъдебното производство е било неколкократно прекратявано от прокурора със съответните постановления, които впоследствие били отменяни от контролиращия съд. Преди разглежданото в настоящото производство постановление, прокурорът прекратил разследването с постановление от 30.06.2021 г. Актът му е бил проверен от две съдебни инстанции /и отменен както беше посочено/, като при осъществяване на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 – 8 от НПК окръжният съд е дал задължителни указания по прилагането на закона /и то конкретизирани в достатъчна степен/, които обаче не са били изпълнени от прокурора. Прави впечатление, че след връщане на делото не само не били изпълнени указанията, но не били извършени никакви действия. След като изтекъл законоустановеният срок, досъдебното производство било отново прекратено с постановлението от 03.05.2022 г. Отсъствието на инициативност от страна на ръководещия разследването орган логично е довело до необоснованост и на това „поредно“ постановление, с което отново е опитано да се сложи преждевременен край на наказателното производство.

В действителност настоящият състав се присъединява напълно към извода на проверявания съд по отношение на някои установени факти, като 4 длъжностното качество на С., обладавано от него в периода от 28.08.2009 г. до 31.12.2012 г.; дейностите, с които е бил натоварен; възможността му да се разпорежда с повереното му имущество както намери за добре; конкретните банкови сметки на дружеството и наличностите по тях в периода от встъпването на С. като управител на „Е.Т.“ ООД до напускането му в края на 2012 година; общият размер на изтеглените от С., в същия период, от банковите сметки на дружеството парични суми – 229 044,81 лева, и възстановените от него средства отново по сметка на дружеството в общ размер на 67 780,99 лева; некоректно воденото счетоводство и липсата на съответните документи, задължителни по закон, за конкретно извършени от служители в дружеството /включително и от управителите/ финансови операции – заплащане на стоки /резервни части и горива/ и услуги, теглене на парични средства от касата на дружеството и други. Също така правилен е и изводът относно горивно-смазочните материали, закупени от „Е.Т.“ ООД от доставчика „Г.т.Б.“ ЕООД на обща стойност 9 870,38 лева – същите са били заплащани на пазарни цени, в рамките на отстъпката на дистрибуторите. В хода на досъдебното производство е изготвена финансово-икономическа експертиза, приложена на л. 20 – л. 24, том. 14 от същото, и според заключението на която осъществяването на сделките не противоречи на характера на стопанската дейност на фирмата – транспортна дейност, поради което това не са разходи, несвързани с дейността й, напротив – те допринасят за генерирането на настоящи и бъдещи ползи. По основния спорен по пункт 2 от жалбата въпрос вещото лице е заключило, че материалите са закупени на съответните пазарни цени, не могат и не би следвало да се определят като неизгодни. Вещото лице се е произнесло и по отношение на закупените от „Т.т.“ ООД горива, смазочни материали и резервни части и платени в брой суми в размер на 7 110,06 лева по издадени фактури /по пункт 5 от жалбата/.