Решение № 8582 от 13.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8582 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110162173 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Г. Г. В. положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 14 670,28 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 200LD-R-*** от 07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 3 306,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 06.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд-П., ГО, VII-ми състав са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2023 г.

Ищцовата търговска банка твърди, че на 07.04.2017 г. между същата, в качеството й на кредитор и лицето Б.Й.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит № 200LD-R-*** по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя паричен кредит в размер на сумата от 15 000 лева за погасяване на съществуващи задължения и ремонт, с краен срок на погасяване 07.04.2023 г. Поддържа, че договорът е сключен в условията на чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и с подписването му кредитополучателят е декларирал, че са му предоставени Общите условия на [фирма] за кредити на физически лица. Посочва, че за ползването на кредита кредитополучателят дължи на търговската банка годишна лихва в размер на 7,6% за периода от отпускане на кредита до 07.04.2018 г., а след този момент за остатъчния размер и срок на кредита се прилага ГЛП в размер на действащия към датата на начисляване лихвен процент, базиран на спестяванията на банката, увеличен с надбавка 6,81 пункта. Излага се, че към датата на сключване на договора лихвеният процент, базиран на спестяванията на банката за лева, е в размер на 0,79 % годишно, а размерът на ГПР по договора на 8,05 %. В исковата молба се посочва, че размерът и падежът на всяка месечна вноска били описани в погасителния план към договора за банков кредит. Ищецът излага, че общата сума, дължима от 1 кредитополучателя, възлиза на 18 809,64 лева. Поддържа, че предоставеният кредит е изцяло усвоен на 07.04.2017 г., като същият е в просрочие, считано от 07.07.2017 г. По процесния договор са просрочени 70 вноски за главница в общ размер на 14 670,28 лева по падежи от 07.07.2017 г. до 07.04.2023 г. и 70 вноски за договорна лихва в общ размер на 3 306,08 лева по падежи от 07.07.2017 г. до 07.04.2023 г. Сочи, че на основание Раздел I, т. 3 от договора за банков кредит кредитът е с настъпил падеж на 07.04.2023 г. Твърди, че на 07.04.2017 г. за обезпечаване изпълнението на всички задължения на кредитополучателя по договора за банков кредит съгласно Раздел IV, т. 14 от договора е сключен договор за поръчителство между [фирма] и ответника Г. Г. В., в качеството му на поръчител и солидарен длъжник. Ето защо, последният дължи в условията на солидарност изискуемите главница и лихва по договора за банков кредит. Излага, че въз основа на депозирано заявление от ищеца е образувано ч. гр. дело 1638/2023 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VII-ми състав в хода на което за процесните суми в полза на [фирма] и срещу кредитополучателя Б.Й.М. и срещу солидарния длъжник и поръчител Г. Г. Виденов са издадени Заповед № 934/21.04.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2021 г., с които последните са осъдени да заплатят дължимите суми по договора за банков кредит при условията на солидарна отговорност помежду си. Твърди се също, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2023***0401701 по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ***, с район на действие СГС. С разпореждане на съда на основание чл. 415 ГПК на търговската банка-заявител са дадени указания относно възможността за предявяване на установителни искове по отношение на длъжника Г. В., предвид депозирано от същия писмено възражение.

С тези съображения ищецът обосновава правния си интерес от предявените установителни искови претенции и отправя искане за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 14 670,28 лева - непогасена главница и сумата от 3 306,08 лева - договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 06.04.2023 г. на основание процесния договор № 200LD-R-*** от 07.04.2021 г. за банков кредит, за които суми по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд - П., ГО, VII-ми състав са издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист. Намира за дължима и претендира и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът Г. Г. В., чрез пълномощника си адв. Л., оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани.

Посочва, процесният договор за банков кредит е недействителен поради неспазване разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК – елементите от договора не са представени с еднакъв вид, формат и размер шрифт. Оспорва размера на претендираните вземания с твърдения, че при формиране на претенцията за неплатена договорна лихва ищецът не е отчел направените от кредитополучателя погасявания на лихвата в общ размер на 643,56 лева, нито уговорения начин на формиране на годишния лихвен процент след 07.04.2018 г. – като сбор от СЛП и надбавка от 6,81 %. Ответникът оспорва към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.04.2023 г. в полза на ищцовата търговска банка да е съществувало изпълняемо право спрямо В., в качеството му на поръчител по договора за банков кредит, тъй като не е спазено уговореното в чл. 12, вр. чл. 11 от договора за поръчителство задължение на търговската банка да отправи покана до поръчителя за доброволното им погасяване. Счита, че задължението му като поръчител за заплащане на дължимите суми възниква едва след надлежна покана от кредитора. Навежда възражение за недължимост на главницата по погасителни вноски, падежирали до 20.04.2018 г. – пет години преди предявяване на процесния иск, както и на договорната лихва по вноски с падеж до 20.04.2020 г., считайки за приложим към главното вземане петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а към лихвата тригодишния такъв – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД. В отговора 2 на исковата молба ответникът излага, че вследствие от допуснатото от страна на [фирма] неизпълнение на договорно задължение по чл. 12, вр. чл. 11 от договора за поръчителство – за своевременното му уведомяване като поръчител за допуснатото неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит и изпращане на покана за доброволно изпълнение, Г. В., в качеството му на поръчител, е лишен от възможността да извърши плащания по кредита, с оглед избягване начисляването на допълнителни такси и разноски, да погаси предсрочно задълженията по кредита, в който случай не биха се дължали уговорените до края на срока на договора лихви, както и да изиска изпълнение от страна на кредитополучателя и главен длъжник. Посочва, че в резултат от така допуснатото договорно неизпълнение от страна [фирма] на В. са причинени имуществени вреди – претърпени загуби, формирани от стойността на заплатените от него такси и разноски в хода на заповедното и изпълнителното производство, образувани във връзка с депозираното от кредитора заявление, в общ размер на сумата от 4123,73 лева, която В. не би заплатил, в случай на изпълнение на задължението за своевременното му уведомяване. Същият излага, че незабавно след получаване на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Я. е извършил плащане по банковата му сметка за сума в размер на 5574,44 лева, като впоследствие е изплатил всички суми по изпълнителното дело. Изложеното сочи, че именно В. е изправната страна в правоотношението с ищеца. С отговора ответникът въвежда правопогасяващо възражение за прихващане на сумата от 4123,72 лева – стойността на претърпените от него вреди – загуби в резултат от допуснатото договорно неизпълнение от ищеца, с която сума да бъде намалена стойността на главницата, в случай на уважаване на главната искова претенция. Счита, че поради неизпълнение от [фирма] на договорните си задължения за уведомяване на поръчителя за неизпълнението на главния длъжник, Г. В. е претърпял вреди и формирани от стойността на договорната лихва в размер от 3306,08 лева, доколкото същият е бил лишен от възможността, както да потърси изпълнение от кредитополучателя, така и да погаси предсрочно задълженията по кредита. Релевира евентуално възражение за прихващане и с тази сума и за приспадането й от неплатената главница. С тези доводи ответникът отправя искане за отхвърляне на исковете като неоснователни, а в случай, че бъдат уважени, моли за извършване на прихващане със съществуващите в негова полза вземания срещу ищеца. Претендира присъждане на разноски.

С определение на съда от 13.08.2024 г. е прието за съвместно разглеждане в производството по настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със същата искови претенции възражението за прихващане, въведено от ответника Г. Г. В., при условията на евентуалност, със сумата от 4123,72 лева, представляваща претърпени имуществени вреди, формирани от стойността на заплатени такси, вследствие от допуснато неизпълнение от ищеца на задължението му по чл. 12, вр. чл. 11 от договор за поръчителство от 07.04.2017 г., която сума да бъде прихваната от присъдената главница, а с протоколно определение от 04.11.2024 г. и възражението за прихващане, направено от ответника, при условията на евентуалност, със сумата от 3306,08 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на заплатени възнаградителни лихви, вследствие от неизпълнение на договорно задължение, с която сума да бъде прихваната главницата, в случай на нейната дължимост. С протоколно определение от 04.11.2024 г. е допуснато уточнение по отношение на възражението за прихващане на ответната страна, чрез намаляване на размера му от 4123,72 лева на 2916,23 лева, представляваща стойност на заплатени такси и разноски от ответника в хода на изпълнителния процес.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на 3 пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.

417 ГПК.

Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение е подадено в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК и съдържа оспорване на удостоверените в същата вземания, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от исканото установяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество заедно с лихва, в случай, че това е уговорено писмено – арг. ал. 2 от законовия текст.

В този смисъл е и разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК съгласно която договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит в т.ч. под формата на заем, при което потребителят заплаща стойността на услугата чрез извършването на периодични вноски.