Решение № 183 от 08.10.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 183 гр. Харманли, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ДВАНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Т. Гогова при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ива Т. Гогова Административно наказателно дело № 20265630200352 по описа за 2026 година

Производството е по глава III, раздел V, чл.59 и сл. административните нарушения и наказания, вр. чл.189 ал.8 от ЗДвП . от

Закона за

Жалбоподателят „ЕВРО 07“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София 1582, *****, чрез законния представител А. Н. Д., обжалва Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8506124931 на МРРБ, АПИ, с който за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 300лв. Сочи, че електронният фиш бил незаконосъобразен и неправилен. Счита, че давността за наказателно преследване започнала да тече от момента на извършване на нарушението – 17.02.2023г., а ел.фиш бил връчен през юли 2026г., след изтичането на законовия 3-годишен преклузивен срок и с изтичането на този срок отпаднала възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност.

Предвид изложеното моли съда да отмени атакувания Електронен фиш и да се присъдят разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. Депозира писмена молба- становище, в която излага подробни съображения по същество. Моли за отмяна на ел.фиш.

Издателят на електронния фиш АПИ, не изпраща представител. Депозира писмена молба, ведно с писмени бележки, в които излага подробни съображения по същество. Счита жалбата за неоснователна и недоказана. Моли за потвърждаване на ел.фиш, алтернативно моли за решение, в което да бъде определена санкция, която да е съразмерна и 1 пропорционална на извършеното нарушение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро (190лв.)

Районна прокуратура – Хасково, ТО-гр.Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.02.2023г., в 10:02 часа е установено нарушение с ППС товарен автомобил „Фиат Фиорино“, с рег. № СВ6549АК, с технически допустима максимална маса 1700, в Община Харманли, при движение по път А-4, км 62+476, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1, т.1 от ЗП.

Нарушението е установено с устройство №10161, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А-4, км 62+476. Собственик на ППС е жалбоподателят „ЕВРО 07“ АД, със законен представител Николай Иванов Тодоров, за което е представена справка за собственост на превозното средство от електронната система за събиране на пътни такси – извлечение.

При тази фактическа обстановка от АПИ е издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП №8506124931, с който на жалбоподателя, на основание чл.187а ал.2, т.1, вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. Наложена е и съответната такса по чл.10а ал.2 от ЗП в размер на 9.00 лв.

Приложени по делото са доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а ал. 3 от ЗДвП - извлечение, ведно със снимков материал на процесното ПС, в които е отразено, че на посочената дата, час и място за това ПС няма валидна винетка.

Приложени са и Заповед №РД-11-983 от 13.09.2021г. на и.д. председател на УС на АПИ за утвърждаване на образци на електронни фишове, какъвто образец е наличен по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Жалбоподателят е наказан за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП, според която разпоредбата "Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закон за пътищата според категорията на пътното 2 превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него".

С тази разпоредба се повелява на собственика на ППС, движещо се по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да не допуска същото, ако не са изпълнени едновременно задълженията по установяване размера на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на ППС и по нейното заплащане. Санкцията за неизпълнение на тази забрана, в случай че се касае за юридическо лице или едноличен търговец и съобразно категорията превозно средство, е регламентирана в чл.187а ал. 2, т.1 от ЗДвП вр. чл.179, ал.3 от ЗДвП, а именно имуществена санкция в размер на 300 лв./ 153,39 евро.

Съгласно чл.167а ал.1 от ЗДвП Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява контрол върху заплащането на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата чрез електронната система за събиране на пътни такси, а според чл.167а ал.2, т.7 и т.8 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж; съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Следователно допустимо е съставянето на АУАН или издаване на електронен фиш за такова по вид административно нарушение, но следва да се спазват разпоредбите на чл.189е (уреждащ процедурата по съставяне на АУАН и НП за такова нарушение) и чл.189ж от ЗДвП (уреждащ процедурата по съставяне на електронен фиш за същото по вид нарушение).

В настоящия случай на жалбоподателя за нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДвП е наложена имуществена санкция на основание чл.187а ал.2, т.1, вр. чл.179 ал.3 от ЗДвП, като е съставен електронен фиш. Според разпоредбата на чл.189ж ал.1 от ЗДвП (ДВ, бр.105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.), действаща и съответно приложима към датата на извършване на процесното нарушение, сочено за осъществено на 17.02.2023г., електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се състави при нарушение по чл.

179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай. Следователно, към датата на извършване на процесното нарушение, ЗДвП и най вече разпоредбата на чл.189ж е допускала съставянето на електронни фишове в хипотезата на чл.179 ал.3 от ЗДвП, поради което се налага извода, че правилно на жалбоподателя е ангажирана отговорност по чл.179, ал. 3 от ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.189ж от ЗДвП. Определените в закона изисквания към електронния фиш в случая са спазени, като същият е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП.

Имайки предвид горепосочените разпоредби и доказателствата по делото, съдът счита за безспорно установено извършването на нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Правилно за така извършеното нарушение е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв./ 153,39 евро, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, вр. чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на собственика 3 на МПС, допуснал движението му, без да изпълни изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП в хипотезата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и доколкото от приложените към преписката доказателства се установява, че под регистрационен номер СВ6549АК е регистриран товарен автомобил "Фиат Фиорино", с техническа допустима максимална маса 1700, и със собственик "ЕВРО 07" АД. Имуществената санкция в размер на 300 лв./ 153,39 евро е с фиксиран в закона твърд размер и не подлежи на ревизиране от страна на съда. В производството по установяване и санкциониране на нарушението са спазени изискванията на ЗДвП и специфичните условия на ЗП, като нарушението е установено от снимки от електронната система за събиране на пътни такси, представляващи доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

В случая обаче, съдът намира за необходимо да отбележи, че Електронният фиш представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП- така ТР №1/2014 на ВАС), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. Тук значение има единствено изтеклата относителна и абсолютна давност /съответно три години и четири години и шест месеца/ за санкциониране на нарушителя.

Съгласно Тълкувателно решение № 112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл. 81 от НК се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН в административнонаказателно преследване. В подкрепа на горното е и възприетото в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС и на ВКС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.

Следователно за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, според която обаче давностният срок към датата на извършване на нарушението е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието. Следователно, абсолютният давностен срок за нарушението в случая е четири години и шест месеца, според редакцията на чл. 80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на деянието. Отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение – 17.02.2023г. относителният давностен срок е изтекъл на 17.02.2026г. В настоящият случай ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 08.07.2026г., тоест неговата административно-наказателна отговорност е ангажирана след 4 изтичането на относителният давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.

По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, поради изтичане на предвидената в закона относителна давност и ЕФ следва да бъде отменен. В подкрепа на горното е и практиката на Административен съд – Хасково Решение № 629/27.07.2023г. по к.а.н.д. № 527 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г., Решение № 629 от 27.07.2023 г. на АС - Хасково по к. а. н. д. № 527/2023 г. и др.

Съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна и на още едно основание, а именно непропорционалността на наложената санкция. Съгласно § 16 от ПЗР към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.