Решение № 521 от 25.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 521 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000502200 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание на 24.03.25г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 2200/24г. и констатира следното:

С решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. са уважени /частично: до размера на сумата 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху тази главница за периода след 11.07.22г./ искове по чл. 2 от ЗОДОВ на С. Д. против Прокуратурата на РБ.

Със същото решение са отхвърлени изцяло искове чл. 2 от ЗОДОВ на С. Д. против Прокуратурата на РБ /за присъждане на обезщетения за имуществени вреди/.

Решението на ОС - Враца се обжалва и от двете страни както следва:

От С. Д. – в отхвърлителната част /касаеща само иска за неимуществени вреди; ищецът претендира присъждане на допълнително обезщетение, заедно със законна лихва върху същото за периода след 11.07.22г./.

От Прокуратурата на РБ – изцяло /в осъдителната част/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред ОС - Враца и САС/.

Събраните в процеса /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства /писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията – възраженията на страните и правилата на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ установяват, че:

Срещу ищеца е било водено наказателно производство /за престъпления по чл.

252 от НК, чл. 213а от НК, чл. 214 от НК/ и същото е приключило с оправдателна присъда /постановена от СНС на 10.05.18г. по н.о.х.д. № 52 от 17г; присъдата е влязла в сила на 11.07.22г./.

Ищецът поддържа, че е претърпял /вследствие на процесното наказателно 1 производство/ неимуществени вреди /психически травми, неудобства, притеснения/. С оглед това: С. Д. претендира да бъде ангажирана /при условията на чл. 2 от ЗОДОВ/ имуществената отговорност на ПРБ /в качеството й на орган по чл. 7 от ЗОДОВ/.

Жалбата на ПРБ е частично основателна /първоинстанционното решение следва да бъде ревизирано частично/:

Принципната предпоставка на закона /чл. 2 от ЗОДОВ/, която позволява да бъде ангажирана отговорността на Държавата /чрез ПРБ – съгласно правилото на чл. 7 от ЗОДОВ/ в случая е удостоверена – доказана /а не е и спорна/: постановена е оправдателна присъда /същата е и влязла в сила/. В този смисъл: искът /за неимуществени вреди/ се явява – доказан по основание.

Същият иск се явява доказан /частично/ и по размер:

Първоинстанционният съдия е изброил /и обсъдил конкретно и подробно/ събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни/ и е съотнесъл съдържанието на доказателствения материал към всички обстоятелства, които са релевантни за преценката по чл. 52 от ЗЗД, а именно: предметът /правната квалификация/ на процесното наказателно производство; продължителността на процеса във времето; приведените в изпълнение мерки за процесуална принуда /„задържане под стража“, впоследствие „парична гаранция“/; периодите на действие на тези мерки; физическото и психическо състояние на ищеца преди започване на наказателното дело, през времетраенето на последното, след приключването на процеса и към настоящия момент; негативната рефлекция на наказателния процес върху здравето /физическо и психическо/ на С. Д., върху начина му на живот, върху отношенията му с близки, приятели, познати.

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на окръжния съдия. Въззивният съд намира обаче, че описаните обстоятелства обосновават определяне на обезщетение в размер на 20 000 лева:

От една страна:

Наличието на причинно-следствена връзка между съществуването на процесното наказателно производство /и приведената там в изпълнение мярка за неотклонение „задържане под стража – за продължителен период от време/ и появилото се при ищеца заболяване „захарен диабет“ – не се установява категорично /еднозначно/, а само косвено от събраният по делото експертен /медицински/ доказателствен материал.

Другото заболяване на ищеца /хипертония/ не стои в причинно-следствена връзка /пряка или косвена/ с наказателното производство и с осъщественото в рамките на процеса фактическо задържане на подсъдимия /предвид констатациите в тази насока на експертния доказателствен материал/.

От друга страна:

По делото се съдържат писмени доказателства, които удостоверяват, че спрямо ищеца са били водени /през същия период – когато е текло и процесното производство/ други две наказателни дела /приключили с негативен за С. Д. резултат - наказания по чл. 78а от НК/. Това обстоятелство следва /съгласно постановките на съдебната практика в тази насока/ да бъде отчетено и именно същото обосновава – редуциране на заявеното обезщетение до размера на горната сума. Последната кореспондира по размер с обезщетенията, които се присъждат от съда /в това число и от касационната инстанция/ по подобни казуси /в хипотези – близки до процесната/.

С оглед изложеното: първоинстанционното решение следва да бъде частично отменено /изменено/.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция /и правилото на чл. 10 от ЗОДОВ/ в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебни разноски /държавна такса/; в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъден адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА.

Съдът,

2

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. в частта, с която искът по чл. 2 от ЗОДОВ на С. М. Д. ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ е уважен за сумата над 20 000 лева.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2 от ЗОДОВ на С. М. Д. ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ за сумата над 20 000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС - Враца от 10.06.24г. по г.д. № 95/23г. в останалата част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на С. М. Д. 5 лева – съдебни разноски /държавна такса за производството пред САС/.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да плати на адвокат С. Х. 500 лева – адвокатски хонорар по чл. 38 от ЗА /за производството пред САС/.

В частта относно обезщетението за имуществени вреди - първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ищеца/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3