Решение № 113 от 02.02.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. София, 02.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502645 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.247, ал.1 и чл.248 от ГПК.

Постъпили са молби от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД. В тази по чл.247 от ГПК се твърди, че в постановеното въззивно решение е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите му е посочено, че на лечебното заведение се дължат разноски за СГС и САС, а в диспозитива не са му присъдени. В молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК се сочи, че присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител ответника по жалбата е прекомерно по размер.

Затова моли въззивния съд да уважи молбите му.

„Аджибадем Сити Клиник ДКЦ“ ЕООД в депозирано писмено становище заявява, че молбите са основателни и следва да бъдат уважени.

В депозирана писмена молба Г. А. чрез нейния пълномощник счита за основателна молбата по реда на чл.247 от ГПК. По отношение на искането за намаляване на размера на присъдено адвокатско възнаграждение счита, че делото представлява фактическа и правна сложност. Пред въззивния съд са събирани доказателства, включително и експертизи.

Останалите страни и третите лица помагачи не вземат становище по 1 молбите.

Съдът след като обсъди доводите на страните намира, че производството по реда на чл.247, ал.1 от ГПК е инициирано от страна по делото, както и е допустимо.

За да е налице очевидна фактическа грешка трябва да има противоречие между формираната воля на съда и обективирането й в диспозитива на решението. Налице е очевидна фактическа грешка не само, когато има несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в решението. Такава има и в случаите, когато е налице грешка в пресмятанията или в други случаи, когато не се засяга правилността на постановения съдебен акт.

Видно от въззивното решение е, че в диспозитива му е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като не са присъдени посочените в мотивите на решението разноски на молителя.

С оглед на изложеното молбата по реда на чл.247, ал.1 от ГПК следва да бъде уважена.

По молбата по реда на чл.248, ал.1 от ГПК. Подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима, но неоснователна.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК съдържа в себе си две хипотези, при които всяка от страните може да поиска съдът да се произнесе по разноските след като вече е постановен съдебен акт. Първата е при допълването му, когато съдът е пропуснал да се произнесе по такова искане, а втората когато се иска изменение на присъдените вече разноски. В последния случай изменение на решението в частта на разноските може да се иска от страна, която е представила списък по чл.80 от ГПК. Той е абсолютна положителна процесуална предпоставки за разглеждането на молбата. / т. 2/ ТР № 6/2012/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/ В настоящото производство УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД претендира изменение на решението в частта за разноските досежно присъденото на адв. Х. Н. по реда на чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 28 531, 89лв. Поради това за допустимостта й не е необходим списък на разноските. Размерът на възнаграждението е определен според чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В решението си 2 въззивният съд е посочил, че е взел предвид направеното от процесуалния представител на лечебното заведение възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, но при преценката си е съобразил, че делото представлява фактическа и правна сложност, както и че пред въззивния съд са събирани доказателства, включително и експертизи.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка реда на чл.247, ал.1 от ГПК в диспозитива на решение № 1200/30.10.2023г., САС, ГО, 10 състав, постановено по гр.д. № 2645/21г. като ОСЪЖДА Г. Г. А., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със съдебен адрес: гр. София, ул. „ Солунска“ № 11, ет.4, ап.7 чрез адв. Х. Н. да заплати на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК000715054, гр. София, бул. „Иван Гешов“ № 15 сумата от 11 581, 09 лв. разноски по делото за СГС и 3 950,07л. за производството пред САС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, ЕИК000715054, гр. София, бул. „Иван Гешов“ № 15 реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните в частта по чл.247, ал.1 от ГПК.

В останалата част решението има характер на определение и то подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3