Решение № 1532 от 23.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1532 гр. София, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20251000500541 по описа за 2025 година

Разгледа в съдебно заседание на 17.11.25г. /с участието на секретаря Христова/ въззивно гражданско дело № 541/25г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-15 състав от 06.12.24г. по г.д. № 11191/21г. са отхвърлени /изцяло – за сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 2в от ЗОДОВ на З. Т. против ВКС.

Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от З. Т..

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Събраните в процеса /пред СГС/ писмени доказателства установяват /тези факти не са и спорни между страните/, че:

С решение на САС по г.д. № 1080/19г. /което ревизира решение на СГС по г.д. № 11793/16г./ са отхвърлени /изцяло – за сумите и периодите, конкретизирани в диспозитива на съдебния акт/ искове по чл. 4, пар. 3 от ДЕС на Правна фирма О. С. Р. ЛЛП против Държавата /представлявана от НС и от ФГВБ/. Посоченият второинстанционен съдебен акт /въззивното решение на САС/ не е допуснат до касационен контрол /обжалване/ с определение на ВКС по г.д. № 3836/20г.

Ищецът /който принципно се явява легитимиран да води настоящото дело - в качеството си на цесионер на Правна фирма О. С. Р. ЛЛП - дружеството, което е било ищец в рамките на приключилото съдебно производство, финализирано с горните съдебни актове/ 1 поддържа, че касационният съд не е разгледал по същество възраженията на фирмата /съдържащи се в касационната жалба на дружеството/ относно нарушения на правото на ЕС и това /този процесуален подход на последната съдебна инстанция/ е опорочил спорното определение /по смисъла на чл. 2в от ЗОДОВ във връзка с чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 6 от ДЕС, чл. 19 от ДЕС, чл. 267 от ДФЕС, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 51 – чл. 54 от ХОПЕС/. С оглед това: З Т. претендира – имуществената отговорност на ответника да бъде ангажирана /при условията на специалния закон ЗОДОВ/ до размера на процесните суми /конкретизирани в исковата молба, съответно и в диспозитива на обжалваното решение/.

Жалбата е неоснователна /първоинстанционното решение е постановено в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения материал/:

От една страна:

Настоящият съдебен състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/ към съображенията на СГС /с които е обоснована неоснователността на иска/.

От друга страна /и в допълнение/:

Голямата част от съображенията на ищеца /заявени и поддържани както в хода на делото, така и в писмената защита на З. Т./ касаят съществото на вече приключилото съдебно производство /обективирано в изброените по-горе съдебни процеси/. Доколкото предметът на настоящото дело /както е очертан по-горе - съобразно твърденията на ищеца/ е различен – тези съображения /твърденията и възраженията на жалбоподателя, които се съотнасят към постановките на Директива 94/19/ЕО/ не подлежат на разглеждане. Възприемането на обратната логика би позволило - приключилото съдебно производство /преминало през три съдебни инстанции/ да бъде подновено за разглеждане в следващ /отново три-инстанционен/ процес /процес - по същество/, което е процесуално недопустимо /с оглед постановката по чл. 299 от ГПК/.

Касационното производство се развива при условията на Глава 22-ра от ГПК /при спазване на регламентацията по този дял от процесуалния закон, преценен в контекста и на постановките по ТР № 1 от 10г. на ВКС/. Посочената правна рамка /законова и тълкувателна – последната, преценена в контекста на правилото по чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/ обосновава извод, че в предметния обхват на нормата по чл. 2в от ЗОДОВ попадат съдебни актове на ВКС /решения по чл. 293 от ГПК/, с които съответен правен спор се разглежда по същество.

Ако произнасянето на съда в тази връзка /по съществото на правния спор/ противоречи на наднационалното законодателство /по смисъла на специалната норма от ЗОДОВ; по смисъла и на цитираните от ищеца Решение № 5 на КС на РБ по д. № 13 от 21г. и Определение № 2 на КС на РБ по д. № 15 от 21г./ то тогава – отговорността на правораздавателния орган може да бъде ангажирана /заради именно нарушаване на правото на Общността – на право, което касае самия предмет на спора, съществото му/. Настоящият случай обаче не е такъв – процесното /спорното/ определение на касационната инстанция /постановено при условията на чл. 288 от ГПК/ не разглежда спор по същество /същото изследва само наличието на предпоставките за провеждане на касационен контрол, преценени в контекста на правилата 2 по чл. 380 от ГПК във връзка с чл. 381 от ГПК във връзка и с разясненията по ТР № 1 от 10г. на ВКС/.

Заявената имуществена отговорност /която намира своето основание в специалното правило на чл. 2в от ЗОДОВ/ се обосновава с нарушения на чл. 4, пар. 3 от ДЕС, чл. 6 от ДЕС, чл. 19 от ДЕС, чл. 267 от ДФЕС, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 51 – чл. 54 от ХОПЕС. Изброените „законови“ правила обаче /предвид принципното им – декларативно естество и съдържание/ не могат да бъдат съотнесени /нито пряко, нито косвено/ към конкретиката на националната правна рамка /очертана в Глава 22-ра от ГПК и в ТР № 1 от 10г. на ВКС/, която регламентира касационния процес и позволява /изрично/ на последната съдебна инстанция да приключи съдебното производство с акт по чл. 288 от ГПК /а не с акт по същество/. В този смисъл: процесната правораздавателна дейност на ВКС /обективирана в спорното определение/ не се явя несъвместима с /противоречаща на/ изброените текстове от ДЕС и от ХОПЕС.

В случая не може да се констатира наличие на причинно-следствена връзка между правораздавателната дейност на ответника /обективирана в спорното определение по чл. 288 от ГПК/ и процесната /заявената/ имуществена вреда:

Съдебното производство /финализирано с изброените по-горе съдебни актове - на СГС, САС и ВКС/ е било приключено /с негативен за праводателя на ищеца резултат/ с решаващ мотив, че не дружеството ищец, а друг правен субект би могъл да претърпи /евентуално/ имуществена вреда /заради нарушение на правото на Общността/; че друг правен субект /различен от дружеството/ би се явил легитимиран да претендира обезщетение /този правен субект, който е бил реален титуляр на вземането за спорната гаранционна сума/.

В същата връзка: съдът е приел изрично, че /от една страна/ правото на ЕС не е било нарушено, но /от друга страна и това в случая е особено съществено/, че евентуално такова нарушение би се явило ирелевантно /същото отново не би създало позитив в правната сфера на дружеството – предвид наличието на посочената принципна пречка за уважаване на иска, а именно - липса на материално-правна легитимация на юридическото лице да претендира обезщетение/. В този смисъл: фактът, че ВКС не е разгледал по същество възраженията на Правна фирма О. С. Р. ЛЛП /относно нарушения на правото на ЕС/ в случая се явява ирелевантен /съобразно изложеното – евентуални такива нарушения отново не биха рефлектирали позитивно в правната сфера нито на това дружество, нито като следствие от това в патримониума на приобретателя – цесионер – ищец в настоящия процес/.

Спорното „неразглеждане“ на възраженията на Правна фирма О. С. Р. ЛЛП /съдържащи се в касационната жалба на това дружество/ е действие /бездействие/, което само по себе си не може да създаде пряко имуществена вреда: касационното производство е могло да приключи /и би приключило - предвид съображенията, изложени в предходния абзац/ отново с негативен за посоченото дружество резултат /обективиран в акт по чл. 288 от ГПК или по чл. 293 от ГПК/ дори и при разглеждане по същество на процесните касационни възражения.

С оглед изложеното: обжалваното решение следва да бъде – потвърдено.

3

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъде присъдено /при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК/ юрисконсултско възнаграждение.

Съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение на СГС 1-15 състав от 06.12.24г. по г.д. № 11191/21г.

ОСЪЖДА З. Ж. Т. да плати на ВКС 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4