Решение № 141 от 14.04.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. К., 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20245320101067 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ищецът М. Д. В. с ЕГН ********** от *** твърди, че ответниците са негови деца. С влязло в сила на 08.02.2012 г. решение № 17/19.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1195/2011 г. по описа на К. районен съд, III граждански състав, на основание чл. 49, ал. 1 от СК бил прекратен с развод сключения между ищеца и П.Т. В., ЕГН **********, майка на ответниците, граждански брак, за който бил съставен акт за граждански брак № 216/30.11.2002 г. на община К.. Със същото решение било постановено майката да упражнява родителските права по отношение на родените от брака ни малолетни деца Т. М. В. с ЕГН ********** и М. М. В. с ЕГН **********, а ищецът бил осъден да им заплаща месечна издръжка в размер по 100.00 лева за всяко от двете деца, считано от влизане в сила на съдебното решение до навършване на пълнолетие на децата или до настъпване на друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното изплащане.

От 2011 г. ищецът живеел във ***, а децата с майката живели в България. От 2012 г. до месец юни 2017 г. редовно заплащал присъдената издръжка за тях, като я превеждал или по банкова сметка на майката, или по сметката на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд- К., по образувано срещу него изп. дело № 419/2013 г.

През месец октомври 2016 г. бившата му съпруга П.Т. В. (след развода Г.) и децата отишли при него във В. и заживели отново заедно като семейство. Съвместното им съжителство продължило до 17.12.2023 г., когато 1 ищците били вече пълнолетни. През месец декември 2016 г. ищецът подновил договора за наем за жилището им на адрес: ***, което ползвал от 2014 г., като в новия договор майката на ищците била вписана също като наемател. Тъй като имал съмнение относно трайността на техните отношения, продължил да заплаща на децата издръжката в България до юни 2017 г., въпреки че от установяването им при него започнал да полага дължимите за тях грижи като родител и да ги издържа, предоставяйки всички необходими средства за задоволяване на потребностите им.

Във В. ищецът имал собствен бизнес, осъществяван чрез еднолично дружество с ограничена отговорност, в което бил едноличен собственик на капитала. Когато бившата му съпруга отишла при него, ищецът я назначил на трудов договор във фирмата си, считано от 21.11.2016 г., с работно време 25 часа седмично. Тъй като бившата му съпруга сключила договор за минимална заплата, тя получавала социална помощ за част от наема за жилището, което ползвали, а за децата получавали детски добавки. Двамата заедно отглеждали децата, като ищецът осигурявал по-голямата част от средствата за издръжката на семейството им и за отглеждането, възпитанието и образованието на децата. Той заплащал всички битови разходи, такси, данъци и наема за жилището. От 2016 г. до момента заплащал на сина си месечните такси за телефон. Всяка година си идвали в България, ходили на почивка на море, пътували на екскурзии, като по-голямата част от разходите за всичко това плащах ищецът.

Децата били регистрирани при общопрактикуващ лекар, който следял за тяхното здраве и при нужда осъществявал прегледи и провеждал лечение. И двете им деца завършили средното си образование във В., като ищецът купувал всичко необходимо за училище, помагал им за подготовката, когато имали нужда, предоставял им средства за униформи, храна, екскурзии и др. Участвал пълноценно в грижите за тях, като двамата не били лишени от нищо.

С полаганите ежедневни грижи и осигуряване на издръжката на ответниците в периода от месец октомври 2016 г. до навършване на пълнолетие - за Т. М. В. - на *** г., а за М. М. В. - на *** г., ищецът изпълнил задължението си за заплащане на присъдената с решение № 17 от 19.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1195/2011 г. по описа на К. районен съд, III граждански състав, месечна издръжка за тях - по 100.00 лева за всяко дете. Отделно от това плащал същата издръжка в България - в периода от месец октомври 2016 г. до месец юни 2017 г. С оглед горното, правото на издръжка на ответниците следвало да се счита погасено чрез предоставянето й от ищеца.

Въз основа на решение № 17 от 19.01.2012 г., постановено по гр. дело № 1195/2011 г. по описа на К. районен съд, III граждански състав, на ответниците бил издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка и било образувано изп. дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К. за принудително събиране на присъдената издръжка, по което дело изплатил дължимите суми, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение - 08.02.2012 г., до месец юни 2017 г. включително.

Плащането извършвал по банковата сметка на съдебния изпълнител, а някои от вноските превеждал по личната банкова сметка на майката на ответниците.

2

Независимо горното, с молба от 08.03.2024 г. по изп. дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К., ответниците твърдели, че не е изплатил присъдената им издръжка, считано от 08.02.2014 г. до навършване на пълнолетие - като за Т. М. В. последната издръжка била дължима на 08.11.2022 г., а за М. М. В. - на 08.10.2023 г., която по предоставена им справка възлизала в общ размер от 26 350.22 лева.

Ответниците направили искане за принудителното й събиране чрез налагане на възбрана, опис и продажба на притежавани от ищеца недвижими имоти, подробно описани в молбата. Въз основа на молбата на ответниците била вписана възбрана върху притежаваните от ищеца недвижими имоти с дв. вх.

****, том 1 на Служба по вписванията - К., като бил извършен опис на същите и към момента се чакало заключение на вещо лице за пазарната им цена.

След представяне на съдебния изпълнител на платежни документи, установяващи извършените от ищеца плащания по дължимата издръжка за периода от 08.02.2014 г. до месец юни 2017 г. включително, на ищеца била издадена сметка за размера на дълга с изх. № 1757/17.05.2024 г., от която било видно, че задължението му по изп. дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - гр. К. е в общ размер от 21 803.50 лева, от която сума:

- 14 064.53 лева главница (просрочени издръжки в общ размер 200 лева месечно - по 100 лева на взискател, за периода от 01.07.2017 г. до навършване на пълнолетие - за Т. М. В. - на *** г., а за М. М. В. – на *** г.);

- 6160.69 лева лихви;

- 40.00 лева държавна такса;

- 1538.28 лева пропорционална такса.

Тъй като в горепосочения период ищецът живял с ответниците и полагал пълноценни грижи за тях като осигурявал и издръжката им, счита, че е изпълнил задължението си по съдебното решение, съответно, че тяхното право да получат издръжка е погасено поради предоставяне на такава, поради което липсват материалноправни предпоставки на изпълнителния процес по изп. дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К..

Тъй като решението, с което била присъдена издръжката влязло в сила на 08.02.2012 г., като същата се дължала, считано от датата на влизане в сила на същото, падежът на месечните вноски бил 8-мо число на всеки месец.

С оглед на това, периодът, за който претендира, че не дължа издръжка за ответниците бил както следва:

- за Т. М. В.- от 08.07.2017 г. до *** г., когато същият е навършил пълнолетие, и

- за М. М. В. - от 08.07.2017 г. до *** г., когато същата е навършила пълнолетие.

Недължимата издръжка за ответника Т. М. В. за горепосочения период, по 100 лева на месец била в размер на 6497.00 лева.

Недължимата издръжка за ответника М. М. В. за горепосочения период, по 100 лева на месец, била в размер на 7567.53 лева.

Недължимата законна лихва за ответника Т. М. В. за периода от 3

08.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, върху главница от 100 лева на месец, била в размер на 2845.89 лева.

Недължимата законна лихва за ответника М. М. В. за горепосочения период - 08.07.2017 г. до датата на подаване на исковата молба, върху главница от 100 лева на месец, била в размер на 3314.80 лева.

Твърди, че не дължи държавна такса в размер на 40.00 лева и пропорционална такса - 1538.28 лева, които суми били предмет на изп. дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд - К..

Горното обуславяло правния му интерес от предявяване на иск по чл.

439 от ГПК за установяване недължимостта на изпълняемото материално право, която се основавала на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (гр. дело № 1195/2011 г. по описа на К. районен съд, III граждански състав), т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения по същото дело изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Тъй като не дължал присъдените издръжки, за които се твърдяло от ответниците, че са просрочени, съответно не дължал и законната лихва върху тях, както и разноски по изпълнителното дело, в т.ч. начислените държавни такси.

МОЛИ съда да постанови решение, с което признае за установено, че:

- не дължи на ответницата М. М. В. с ЕГН ********** сумата от 7567.53 лева – главница, представляваща издръжка в размер на по 100 лева месечно за периода от 08.07.2017 г. до 28.10.2023 г., както и сумата от 3314.80 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.07.2017 г. до предявяване на иска – 26.06.2024 г.

- не дължи на ответника Т. М. В. с ЕГН ********** сумата от 6497.00 лева – главница, представляваща издръжка в размер на по 100 лева месечно за периода от 08.07.2017 г. до 17.12.2022 г., както и сумата от 2845.89 лева, представляваща законна лихва за периода от 08.07.2017 г. до предявяване на иска – 26.06.2024 г., както и че не дължи разноски по изпълнително дело № 419/2013 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при Районен съд К..

Претендира деловодни разноски.

Ответниците М. М. В. с ЕГН ********** и Т. М. В. с ЕГН **********, двамата от град К., община К., *** оспорват иска.

Сочат, че основание за да предяви настоящия иск ищецът намирал в изведените от него твърдения, че са живеели в едно домакинство и ищецът полагал грижи за тях, като осигурявал и издръжката им, от което считал че е изпълнил задълженията си издръжка за процесния период.

Оспорват изложените в тази насока обстоятелства, поради следните съображения:

В случая, през целия процесен период ответниците живели с родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права (майка им) и съвместно с двамата си родители, тоест през тези времеви периоди, не можело да се приеме за установено по делото обстоятелството, че само ищецът е полагал грижи за отглеждане и възпитание им, като и е не 4 можело да се приеме, че докато живеели в едно домакинство, разходите им били поемани само от ищеца. Дори в тази насока имало представени доказателства с исковата молба и се подкрепяло от изведеното в обстоятелствената част на същата, че получавали детски добавки и майка им получавала заплата и помощи за наем.

Освен това дали даващата издръжка страна е живяла в общо домакинство, предоставяла е средства за обучение, дрехи или е закупувала необходими вещи и храна на получаващата страна (което оспорват), били обстоятелства без правно значение, доколкото това било изпълнявано по силата на задължението, предвидено в чл. 143 ал. 1 от СК, но не представлявало изпълнение на задължението по чл. 143 ал. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от СК.

В процесния случай ищецът в предявената искова молба не уточнявал как е престарал дължимата издръжка в пари или в натура.

Доколкото обаче липсвали доказателства за изплащане на присъдената издръжка в пари, то считат, че такова обстоятелство не е изпълнено или в противен случай изпълнителното дело би се прекратило с представяне на доказателства в тази насока по същото.