Решение № 984 от 23.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 984 гр. Пловдив, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20245300500540 по описа за 2024 година

С решение № 4552 от 13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2223/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXI гр. състав, е осъдено „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД да заплати на „Сани комерс 2016“ ЕООД парична сума в размер на 1800 лева, представляваща подлежаща на връщане авансово платена сума по развален договор за изработка от 31.05.2021 г./ съгласно оферта от 10.05.2021г. за изграждане на автоматизирана поливна система в частен дом в с. Г./, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска до окончателното плащане на сумата, съответно е разпределена и отговорността за разноските по делото.

Против така постановеното решение, в неговата цялост, е постъпила въззивна жалба от „Аквапарк Холдинг 2018“ ЕООД, чрез адв. Р. К. К.. Жалбоподателят счита решението за неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд допуснал множество нарушения на съдопроизводствените правила при разглеждането на делото. Даден бил ход на делото в първо о.с.з. въпреки представен от процесуалния представител на „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД болничен лист и без съображение на разпоредбата на чл. 142, ал. 2, предл. 2 от ГПК, което нарушило правото му да представя доказателства и да прави доказателствени искания.

Без основание не било прието за разглеждане своевременно направеното в отговора на исковата молба възражение за прихващане, както и били оставени без уважение направените във връзка с него доказателствени искания. Първоинстанционният съд не спазил константната практика на ВКС при разпределянето на доказателствената тежест – даването на подходящ срок за изпълнение преди развалянето на договора следвало да се докаже от ищеца по кондикционния иск. Неправилно били преценени от районния съд представените доказателства за предприемане на активно поведение от страна на жалбоподателя за изпълнение на договора, което не се осъществило поради неоказване на съдействие от ищеца-въззиваем „Сани Комерс 2016“ ЕООД. Искането е за отмяна първоинстанционния съдебен акт като неправилен, съответно претенцията на ищеца да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се искане и за разглеждане на своевременно релевираното възражение за прихващане. За доказване основателността на възражението за прихващане, въззивникът прави и доказателствени искания, а именно: 1) да се допусне съдебно-техническата 1 експертиза за отговор на въпроси, поставени в т.2.4 от отговора на исковата молба; 2) да се изиска от от ТД на НАП – гр. П. на заверено копие от разпечатки на хартиен носител на дневник „Покупки“ на „Сани Комерс 2016“ ЕООД; 3) да се издаде съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от НИМХ към БАН, от което да е видно каква е била атмосферната обстановка в района на с. Г. и в района на гр. Пловдив за периода от 24.10.2022 г. до 31.10.2022 г., с което страната се домогва да докаже, че в дадения й от възложителя срок атмосферните условия не са позволявали изпълняване на работата, поради което и срокът не бил подходящ по смисъла на чл. 87 от ЗЗД.

С протоколно определение №675/26.03.2024г., настоящият състав е допуснал извършването на съдебно-техническа експертиза за отговор на въпросите, така както са поставени в т.2.4. с отговора на исковата молба, издадено е и съдебно удостоверение на въззивното дружество, по силата на което да се снабди с друго удостоверение от НИМХ към МОСВ, от което да е видно каква е била атмосферната обстановка в района на с. Г. за периода от 24.10.2022г. до 31.10.2022г.

С протоколно определение №1041/15.05.2025г., настоящият състав е констатирал, че определеният депозит за вещото лице по изготвянето на допуснатата съдебно-техническа експертиза не е бил внесен от жалбоподателя „Аквапарк Холдинг 2018 ЕОДД, въпреки дадените указания за внасяне и посочване на последиците при неизпълнение, поради което допуснатата с протоколно определение №675/26.03.2024г. съдебно-техническа експертиза е заличена.

Първоинстанционното производство е образувано по повод искова молба от „Сани комерс 2016“ ЕООД против „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД , с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр.3, вр. с чл.87, ал.1, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 258 и сл. ЗЗД. Ищецът твърди, че между страните бил сключен устен договор за изработка от 31.05.2021 г./въз основа на оферта от 10.05.2021г., изпратена по електронната поща от ответното дружество/, с който ответникът се задължил до три месеца да достави и монтира в частен двор в с. Г., общ. и обл. П., автоматизирана подземна поливна система, за цена от 3500 лв., с уговорено авансово плащане от 1800 лева – платено от ищеца, за което била издадена фактура № 2/31.05.2021 г. Задължението за изграждане на поливната система не било изпълнено, въпреки че била изпратена покана на 11.10.2022г., получена от ответното дружество на 24.10.2022г., с която бил даден подходящ срок за изпълнение /седемдневен срок/. Поради това се претендират последиците на развален договор, а именно присъждане на платения аванс в размер на 1800 лв., ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда – 05.12.2022 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответното дружество. Признава се правоотношението между страните и плащане на аванса, но се поддържа, че ответникът уведомил ищеца, че не може да изпълни поетите задължения до късна есен на 2021 г. Междувременно изпълнителят закупил основните и необходими материали за изработване на уговореното. Поддържа да е предлагал изпълнение в края на 2021 г. – отказано от ищеца, с обяснение, че земята била замръзнала, след което и няколко пъти през 2022 г. – с отказано съдействие от страна на възложителя. Предоставеният срок в поканата не бил подходящ с оглед метеорологичните условия в периода и другите ангажименти на ответника с клиенти. Тя била формална, бланкетна, не можела да доведе до последиците на чл. 87 ЗЗД. Твърди поръчващият да е неизправна страна по договора, да не е създал необходимите условия за изпълнение на изработката и попречил като не дал достъп до обекта за изпълнение. Прави се възражение за прихващане до сумата от 1700 лв., представляваща пропусната за изпълнителя полза, съобразена с цените на материалите, които дружеството закупило в изпълнение на поетата работа, във връзка с което е било направено и доказателствено искане за допускането на съдебно-техническа експертиза.

За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните по делото доказателства, Районният съд е приел, че при възникването на облигационното правоотношение страните не били уговорили конкретен срок за изпълнение на поетото от изпълнителя задължение. Липсвали данни ищецът необосновано да е възпрепятствал 2 достъпа до имота, съответно да е бил отказвал съдействие при предприето от ответника изпълнение. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД съгласно която, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава след поканата. Такава покана била отправена и получена от изпълнителя на 24.10.2022г., като бил даден 7-дневен срок за изпълнение, съответно в поканата се съдържало изрично изявление за разваляне на договора в случай на неизпълнение. Решаващата инстанция е намерила, че този срок е подходящ, доколкото от показанията на св. Н. се установява, че същият изпълнител осъществил друга поръчка, като изградил поливна система на голяма къща, като семеен хотел, в рамките на 3-4 дни, тоест в настоящия случай дадения едноседмичен срок бил изцяло достатъчен за изпълнение на задължението. Ответникът не ангажирал доказателства за това да е предприемал активно поведение за изпълнение на задълженията му по договора, вкл. за периода след получаване на поканата. По тези съображения исковата претенция е уважена изцяло.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посочено във въззивната жалба. При извършената проверка настоящият състав намира атакуваното съдебно решение за валидно, а в обжалваната му част за допустимо.

Възраженията, релевирани пред настоящата инстанция, очертани във въззивната жалба, се свеждат до допускането от страна Районния съд на процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на въззивника да прави доказателствени искания, респ. до неприемането за разглеждане на своевременно направеното възражение за прихващане от страна на изпълнителя по договора. С оглед на това, както бе посочено и по-горе, настоящата съдебна инстанция е дала възможност на въззивната страна да направи съответните доказателствени искания и да ангажира доказателства, като на първо място е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от НИМХ към БАН, от което да е видно каква е била атмосферната обстановка в района на с. Г. и в района на гр. Пловдив за периода от 24.10.2022 г. до 31.10.2022 г., с което ответното дружество се домогва да докаже, че в дадения й от възложителя срок атмосферните условия не са позволявали изпълняване на работата, поради което и срокът не бил подходящ по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В тази връзка обаче въззивникът не е представил пред настоящата инстанция съответната информация от НИМХ, не са представени каквито и да било доказателства за установяване на фактите, посочени от дружеството. На следващо място, за доказване основателността на възражението за прихващане, съдът е допуснал и изготвянето на съдебно-техническа експертиза, като въззивната страна обаче не е внесла дължимия депозит, поради което същата е заличена от настоящия съд. С оглед изложеното, на страната е дадена процесуалната възможност от съда да се отстранят допуснатите нарушения, които са довели до ограничаване на процесуалните права, чрез събирането на съответните доказателства, но въззивникът е проявил процесуална пасивност.

По отношение възражението на жалбоподателя, че възложителят не бил оказвал съдействие за изпълнението на договора, настоящият състав намира същото за неоснователно, по следните аргументи. В хода на производството са били разпитани две групи свидетели, по един за всяка страна. От показанията на св. С. съпруга на управителя на дружеството „Сани комерс 2016“ ЕООД се установява, че в изпълнение на процесния договор, въззиваемото дружество заплатило сума в размер на 1800 лв., представляваща капаро. Установява се, че предмет на процесния договор било изграждането на поливна система в двор на къща, намираща се в с. Г., като страните не договорили конкретен срок за изпълнение. След плащането на авансовата сума от 1800 лв., от дружеството изпълнител споделили, че имали и други обекти, освен процесния, поради което възложителят започнал да чака. В тази част показанията на св. С. се потвърждават от показанията на св. Н., който сочи, че при постигане на договорката между двете страни, управителят на дружеството 3 изпълнител предупредил С. /управител на ищцовото дружество/, че от ранна пролет до късна есен имал много обекти и сезонът бил натоварен. От показанията на С. става ясно, че били провеждани между страните множество телефонни разговори, като изпълнителят отговарял, че работи по други обекти, които разговори били възприети лично от свидетеля, доколкото същите се провеждали на високоговорител. Имало разговори и за връщане на дадените пари. След това насрещната страна спряла да вдига телефона. Уговорката била, че изпълнителят трябвало да започне работа в най-кратък срок след превеждане на капарото и след завършване на поетите вече ангажименти. Сочи се в показанията, че само веднъж се случило, през лятото на 2021г., ответното дружество да предложи изпълнение, но в този период свидетелката, заедно със съпруга си, били на почивка, поради което и отказали достъп. След това обаче отново били правени опити да се свържат с изпълнителя, който отново отказвал изпълнение, под предлог, че работи по други обекти. От така дадените показания не се установява възложителят да е предприемал каквото и да било поведение, с което да възпрепятства достъпа до имота, респ. да не оказва необходимото съдействие на изпълнителя да извърши това, за което се е задължил. Напротив – управителят на ищцовото дружество е провеждал множество разговори, след които обаче не е осъществен дължимия резултат. Действително се установява за единичен случай, в който е отказан достъп, но съдът намира, че това не е основание да се приема, че е налице недобросъвестност на кредитора, доколкото причините за отказа са обективни, а и веднага след това отново са били правени опити за връзка с насрещната страна за изпълнение на договора. Този извод не се разколебава и от показанията на св. Н., приятел на управителя на дружеството „Аквапарк холдинг 2018“ ЕООД. Същият сочи, че помагал на П. по изграждането на системи, извън Пловдив. Спомня си, че изграждали такава система на друг обект на същия възложител по процесния договор, която поливна система изградили за 3-4 дни на голяма къща, която изглеждала като семеен хотел. Свидетелят сочи, че лично възприел разговор между П. и С., в който П. попитал кога да отиде да монтира поливната система, а вторият отговорил, че нямал време, тъй като бил в Турция, съответно щял да се обади, когато се прибере. Това обаче не води до обоснован извод, че ищецът отказвал достъп до имота, тъй като, както вече бе посочено, причините за този отказ в случая са обективни, а не е налице виновно поведение на възложителя, който необосновано не позволява на изпълнителя да изпълни това, за което се е задължил. Още повече, че в показанията на св. Н. се сочи, че чул как С. казва, че ще се обади след като се прибере, а св. С. изрично споменава, че били правени множество опити за разговор между страните, включително и в периода, след като се прибрали от почивка със съпруга си. В останалата си част показанията на св. Н. не следва да се кредитират, в това число посоченото, че страните се били чували 3-4 пъти, но С. все отказвал, доколкото свидетелят изрично посочва, че за тези обстоятелства научил от П., респ. тези факти не са били възприети лично от Н.. В тази връзка, с отговора на исковата молба е представена справка за изходящи обаждания от страна на изпълнителя до възложителя, но същите няма как да установят твърдените факти за активно поведение от страна на изпълнителя, респ. отказа на възложителя да осигури достъп, доколкото не е ясно какво точно е било предмет на обсъждане в проведените телефонни разговори. Поради така изложеното, настоящият състав намира, че по делото не се установява подобно недобросъвестно поведение на кредитора, с което да отказва изпълнение, поради което възражението се явява неоснователно.