Решение № 1765 от 15.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1765 гр. Пловдив, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330119020 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Т. А., ЕГН **********, от ********* против „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хаджи Д.“ № 52-54, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 96 лева – платена без основание сума по нищожна клауза за „Еднократна такса за оценка на риска“ съгласно чл. 7, т. 1 от договор за кредит № *****/15.07.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2024 г., до окончателното им плащане.

В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за кредит № *****/15.07.2020 г., при следните параметри: предоставена главница от 800 лева при срок на договора 48 месеца, ГПР - 49,75 %, ГЛП 33,68 % и общо дължима сума - 1 642,03 лева. Твърди се, че съгласно чл. 7, т. 1 от договор за кредит било предвидено задължение за кредитополучателя за заплащане на „Еднократна такса за оценка на риска“ в размер от 96 лв.

Ищецът счита, че така уговорената клауза заобикаля закона и противоречи на добрите нрави. Счита, че липсва еквивалентност между предлаганата услуга и дължимата такса. Начисляването на процесната такса противоречало и на чл.

10а, ал. 1 ЗПК, тъй като представлявало такса, свързана с усвояване на кредита. Твърди се, че сума от 96 лв. била заплатена за погасяване на таксата за оценка на риска заедно с останалите суми по кредита. Предвид нищожността на разглежданата клауза обаче, то платената сума за въпросната такса подлежала на връщане като платена без основание. Предвид изложеното 1 се моли за уважаване на иска. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Ти Би Ай банк” ЕАД, като не се оспорва сключването на процесния договор за кредит с визираното в исковата молба съдържания, но по същество счита иска за неоснователен и недоказан по размер. Оспорва да е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ГПК.

Процесната такса била отчетена при изчисляването на ГПР по кредита, като нямало нарушение на чл. 19, ал. 4 ГПК. Същата била дължима към датата на сключване на кредита и финансирана от банката, респ. била удържана при усвояването на кредита. В този смисъл тя имала както характер на разход по кредита, така и на компонент от главницата. Потребителят бил и надлежно информиран за стойността на таксата. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори по делото, а и се установява от представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № *****/15.07.2020 г., че между ищцата Т. Т. А. и ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД е възникнало облигационно правоотношение по силата на посочения в исковата молба договор за потребителски кредит, при което ищцата има качеството на кредитополучател, а ответникът на кредитодател. По силата на изтъкнатото правоотношение на кредитополучателя била предоставена в заем сумата от 800 лв., срещу задължение да я върне до 15.07.2024 г. С договора била уговорена и възнаградителна лихва при ГЛП от 33,68 %, и посочени ГПР от 49,75 %, общ размер на кредита от 896 лв. и обща дължима по кредита сума от 1 642,03 лв. Видно от съдържанието на договора /чл. 7.1/ за кредитополучателя било предвидено задължение за заплащане на сумата от 96 лв., представляваща такса „Оценка на риска“, без да е изрично посочено за каква услуга същата е начислена.

Следователно се установява, че е възникнало между страните твърдяното в исковата молба договорно правоотношение, при което Т. Т. А. има качеството на кредитополучател и потребител по смисъл на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а ответната банка – на кредитодател.

Не се установява обаче при доказателствена тежест за ищцата и при изрични указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК тя да е заплатила претендираната сума от 96 лв. конкретно за погасяване на такса „Оценка на риска“. Действително, ответното дружество сочи, че кредитът е погасен. Това признание обаче не се намира от съда за достатъчно, за да се приеме в условията на пълно и главно доказване, че ищцата е платила точно сумата от 96 лв. на изрично твърдяното от нея основание за покриване на процесната такса. Още повече, че се изтъква от ответната страна тази сума да е била удържана при отпускане на кредита, т.е. реално ответникът сочи, че е превел по-малка сума за главница, а не че ищцата е платила нещо за разглежданата такса. Следователно изложените от ответното дружество твърдения биха могли да се ползват по една осъдителна претенция по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, 2 касаеща искане за връщане на всичко неоснователно платено по процесния кредит, но не и за отделни претенции относно конкретни такси, лихви или други вземания, различни от главницата. За уважаване на такава партикулярна претенция ищцата следва да докаже освен размера на платената сума, но и на какво основание е платена и за погасяване на какво конкретно вземане. В случая това не е сторено. Не са ангажирани и допустими доказателства за установяването на визираното спорно обстоятелство, независимо от нарочно дадените указания.

Доколкото не се доказва плащане на претендираната сума по процесната такса „Оценка на риска“, то и безпредметно се явява обсъждането на въпроса за валидността на кредитната сделка и отделните нейни клаузи.

С оглед на горното искът ще се отхвърли изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответната страна на основание чл.78, ал.8 ГПК, като в полза на банката ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Т. А., ЕГН **********, от ******** за осъждане на ответника „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, ул. „Хаджи Д.“ № 52-54, да заплати на ищцата сумата от 96 лева – платена без основание по нищожна клауза за „Еднократна такса за оценка на риска“ съгласно чл. 7, т. 1 от договор за кредит № *****/15.07.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба - 04.11.2024 г., до окончателното им плащане.

ОСЪЖДА Т. Т. А., ЕГН **********, от ******** да заплати на „Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр.

София, р-н Лозенец, ул. „Хаджи Д.“ № 52-54, сумата от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3