Решение № 635 от 06.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Сливен, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20252230104490 по описа за 2025 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК - правно основание чл.422 ГПК.

Ищецът твърди, че на 02.05.2023г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като кредитор, и ответника, като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит № ****. Предоставен бил кредит в размер на 1 424,36 лева, като общата дължима сума от кредитополучателя с включен ГПР бил в размер на 1 839,68 лева. Съгласно чл. 9.1 от договора за кредит, ГЛП бил в размер на 34,13 %, а съгласно чл. 10 от договора за кредит, ГПР в размер на 33,42 %. Договорът за потребителски кредит не бил сключен при общи условия, като в самия него било инкорпорирано съдържанието предвидено в чл. 11 ЗПК. Съгласно уговорения погасителен план, срокът за издължаване бил до 15.12.2024г. с падежна дата за издължаване на месечните вноски 15-то число на месеца, като всяка вноска била в размер на 102,21 лева. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение била настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски. Сочи, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу кредитополучателя. Образувано било ч. гр. д. № 1

271/2025г. на СлРС, по което била издадена заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, като изпълнителното дело било спряно, тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК.

Твърди, че по силата на договор за цесия, сключен на 28.07.2025г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като цедент и ищцовото дружество, като цесионер, вземането по процесния договор било прехвърлено. Така като цесионер ищецът предявил настоящият иск, предвид т.10б ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК ВКС.

Иска се от съда признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 1 299,21 лв., главница по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното плащане; 331,68 лв., договорна лихва за периода 15.09.2023г.15.12.2024г. и 396,33 лв., обезщетение за забавено плащане за периода 15.09.2023г.- 07.01.2025г.

Претендира разноски по заповедното производство и в исковия процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответника е депозиран от назначен от съда особен представител. Оспорва размерът на претенцията, като счита че е завишен и не отговаря на дължимото от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след преценка на събраната в хода на процеса доказателствена съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

На 02.05.2023г. ответникът депозирал и подписал заявление-декларация за установяване на договорни отношения, с което кандидатствала за получаване на потребителски кредит от Ти Би АЙ Банк АД. С тази декларация дала съгласието си да бъде сключена застраховка и предлагана от кредитодателя банка, като застрахователен агент на

„Кардиф

Животозастраховане, клон България“ КЧТ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ КЧТ по застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучатели на ТИ БИ АЙ Банк ЕАД.

На 02.05.2023г. ответникът сключил с трето неучастващ в делото лице ТИ БИ АЙ Банк договор за потребителски кредит № **** за сума в размер на 1 100 лв. главница, застрахователна премия 324,36 лв. със срок за погасяване 15.12.2024г., платим на 18 бр. месечни вноски с начало 15.07.2023г. и 2 последна вноска 15.12.2024г., ГПР 33,42 %, обща дължима сума 1 839,68 лв., ГЛП 34,13 %.

След изтичане на падежа на задължението, кредитодателят ТИ БИ АЙ Банк ЕАД депозирал на 17.01.2025г. заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Било образувано чгд № 271/2025г. по описа на СлРС и издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите 1 299,21 лв., главница по договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата от 17.01.2025г. до окончателното плащане; 331,68 лв. договорна лихва за периода 15.09.2023г. – 15.12.2024г.; 396,33 лв. обезщетение за забава за периода 15.09.2023г.- 07.01.2025г. и разноски в размер на 190,54 лв.

След образуване на заповедното производство кредитодателят на ответницата и ищцовото дружество сключили на 28.07.2025г. договор за цесия, с който било прехвърлено и задължението на ответника. Няма данни ответникът да е уведомен за настъпилата цесия. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на ответницата от ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК, това обусловило спиране на изпълнението и образуване на настоящия исков процес.

В хода на процеса е прието заключение по изготвена съдебно икономическа експертиза. От него се установява, че сума в размер на 1 424,36 лв. постъпила по партида на ответника и със същото бордеро сумата напуснала партидата му. Застрахователната премия по договора за кредит в размер на 324,36 лв. била преведена от кредитодателя към двете застрахователни дружества „Кардиф Животозастраховане, и „Кардиф Общо застраховане“ с 2 бр. платежни нареждания от 02.06.2023г. и 19.06.2023г., разпределена съответно 144,54 лв. и 179,82 лв. Ответникът платил по договора за кредит 209 лв., разпределени по пера: 125,15 лв. главница, 83,64 лв., лихва, 0,21 лв. обезщетение за забава.

Експертът установил, че размера на ГПР по договора 33,42 % бил формиран при главница 1 424,36 лв. и разходи за лихви при посочен лихвен процент 34,13 % в размер на 415,32 лв. В този вариант разходите за застраховка не били включени при изчислението на ГПР по договора, тъй като били инкорпорирани в главницата по кредита. В случай, че застрахователната премия от 324,36 лв. се включи при изчисляване на ГПР при главница от 1 100 3 лв., то той би се увеличил до 81,80 % и би надвишил пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. В случай, че се дължи чистата стойност по процесния договор за кредит, задължението на ответника било в размер на 891 лв., след приспадане на платеното от него по договора в размер на 209 лв.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира изцяло, като безпротиворечиви и неоспорени от страните.

Съдът кредитира и заключението на вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза, като неоспорено от страните и изготвено от експерт, разполагащо със специални знания в съответната област.

Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е допустим, доколкото е предявен от лице, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването и дължимостта на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Съобразно постановката на т.10б от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК ВКС, допустимо е искът по чл.422 ГПК да се предяви и от цесионер, какъвто е настоящия казус.

Съобразно чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто е процесния договор за кредит.

В случая в договора за кредит е посочен ГПР 33,42 % без обаче да е включена застрахователната премия. От заключението на вещото лице се установи, че дължимата премия по застраховката всъщност е включена в главницата по договора и така е определен ГПР в законовите стойности.

Уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, но отделно от главницата – като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.

4

ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще.

Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита.

В случая се установи, че ответника посочил в заявление -декларация за установяване на договорни отношения желание за застраховка и плащането на премията е включена в чл.7 от договора, като условие за отпускането и усвояването му. Следователно тази премия представлява разход, който е бил известен на кредитора и е следвало да се включи в ГПР, а липсата на този разход в ГПР по договора е в противоречие с императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. № 578/2022г. III г.о. ВКС и Решение № 84/19.03.2026г. по т.д. № 1533/2025г. I т.о. ВКС/. Застрахователната премия е включена като условие за усвояване на кредита и представлява част от месечната погасителна вноска по кредита, т.е. разход по същия. В случая тя е включена към главницата по договора, а потребителят няма как да се откаже от част от главницата, ако реши да се откаже от застраховката.

В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на 5 сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Общото задължение на оветника е съответно на вписаните в погасителния план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и задължението за плащане на застрахователна премия. Плащането на застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки, че е включена в общия дълг към главницата, а от там и в месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитането на застрахователната премия като несъмнен разход, не към главницата, действителният ГПР би бил значително завишен – 81,80 %, което означава, че процесния договор е в противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка.

В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК.

С оглед изложеното, съдът приема, че искът е основателен до размер на 891 лв., респ. 455,56 евро, представляваща дължима главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2025г. /датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК/ до окончателното плащане, като над този размер до пълния предявен от 1 299,21 лв. бива отхвърлен като неоснователен и недоказан. Частично основателен се явява и искът за обезщетение за забавено изпълнение на паричното задължение за главница в размер на 891 лв. ,респ. 455,56 евро за исковия период за забава 15.09.2023г. – 07.01.2025г., а именно в размер на 161,50 лв., респ. 82,57 евро, като над този размер до пълния предявен от 396,33 лв. бива отхвърлен. Размерът на тази претенция съдът изчисли посредством интернет сайт „Калкулатор бг“, справка от който е неразделна част от решението. С оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК неоснователен се явява искът в размер на 331,68 лв., договорна лихва за периода 15.09.2023г.- 15.12.2024г., поради което бива отхвърлен.