Решение № 456 от 21.10.2019, Районен съд - Ловеч

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр. Ловеч, 21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВА при секретаря Петя Маринова и в присъствието на прокурора ...................................................., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 492 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:

Отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от И.И. ***, чрез адвокат К.Д., срещу „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД – гр. София, в която се твърди, че по молба от 13.03.2009г. на взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е образувано изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ към РС гр. Ловеч. Предмет на изпълнителното дело е задължението на длъжника И.И.И., обективирано в изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед № 25/19.01.2009г. по ч.гр.д. № 45/2009 г. на РС - гр. Ловеч, а именно: 6 574.09 (шест хиляди петстотин седемдесет и четири и девет) лева главница по неизплатен договор за потребителски кредит, 264.64 (двеста шестдесет и четири и шестдесет и четири) лв. договорна лихва, 3.47 (три и четиридесет и седем)лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението и 551.15 (петстотин петдесет и един и петнадесет)лв. разноски по делото. Посочва се, че след 13.03.2009 г., когато взискателят заедно с образуването на изпълнителното дело по изпълнителен лист от 22.01.2009г. е поискал валидно изпълнително действие - налагане на запори върху движимо имущество и трудово възнгараждение и възбрана на недвижима собственост, нямало последващи искания за изпълнителни действия, поради което ищцата счита, че изп.дело № 133/2009 г. е прекратено, на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, по силата на закона.

Твърди се, че с молба от 06.07.2011г. същият взискател – „ОБЕДИНЕНА

БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД е поискала образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 08.02.2011г., издаден на основание Заповед № 96/3.02.2011г по ч. гр.д. № 2322/2010г. на РС гр. Ловеч, и присъединяването му към изп. д. № 133/2009 г., като предмет на това задължение е друг кредит: главница по договор за потребителски кредит - 1042.76 (хиляда и четиридесет и два и седемдесет и шест) лв., договорна лихва - 136.74 (сто тридесет и шест и седемдесет и четири)лв. наказателна лихва - 11.53 (единадесет и петдесет и три)лв., законова лихва от 03.12.2010г. до окончателното изплащане на задължението и разноски в размер общо на 145 (сто четиридесет и пет) лв. С тази молба взискателят не бил поискал изпълнителни действия.

Ищцата изтъква, че без да съобрази настъпилото на 13.03.2011г. прекратяване на изп. д. № 133/2009г, държавният изпълнител е присъединил новообразуваното дело към вече прекратеното, без да има процесуална възможност, поради прекратяването, като от този момент нататък двете задължения са обединени и вече се търсели като обща сума от длъжника и то в рамките на прекратеното изпълнително дело № 133/2009 г.

Твърди, че от този момент нататък до 22.07.2015г. взискателят не е поискал, респективно не е извършвано нито едно изпълнително действие, като са правени единстено справки за данъчните декларации на длъжника, а на посочената дата - 22.07.2015 г. взискателят поискал налагане на запор на банковите сметки на ищцата в „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД. Впоследствие подобни искания били правени сравнително често с молби от 18.07.2016 г., 07.06.2017 г. и т.н.

Посочва, че с договор от 31.01.2018 г. „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД продала вземанията си по изпълнителен лист от 22.01.2009 г. и по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. на ответника по делото „ЕОС Матрикс" ЕООД, без да има данни извършената цесия да е съобщена на длъжника по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД. С молба от 07.08.2018г. новият кредитор е поискал конституирането си в изпълнително дело № 133/2009г. при ДСИ гр. Ловеч, а в последствие с молба от 12.12.2018 г. ответното дружество е поискало на основание чл. 427 ал. 5 ГПК изпълнителното дело да бъде предадено за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ В.П. рег. № 879 при КЧСИ, който продължил принудителното изпълнение, образувайки изп. д. № 165/2019г., въпреки настъпилото според ищцата прекратяване по право на изп. д № 133/2009г. Наложени били редица запори на банкови сметки на длъжницата, съответно в „Централна кооперативна банка“ АД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, както и запор върху трудовото й възнаграждение.

Въз основа на изложеното, ищцата навежда доводи, че главното задължение, обективирано в изпълнителен лист от 22.01.2009 г. – главница в размер на 6574.09 лева е погасено с изтичането на 5-годишна давност, която е настъпила на 01.04.2014 г., тъй като последното предприето действие по изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч е било на 31.03.2009 г. Излага съображения, че няма правно значение присъединяването на новообразуваното изпълнително дело по изпълнителен лист от 08.02.2011 г. Без правно значение се оценява и молба на ищцата от 31.01.2019 г., с която е заявила, че всеки месец ще внася доброволно по 150 лв. по изпълнително дело № 165/19 г.

Ищцата счита, че след като главното задължение е погасено по давност, същите последици настъпват и по отношение на всички акцесорни задължения - за лихви, разноски и прочие. Посочва, че към 26.02.2019г., съгласно извършената справка от ЧСИ В.П., задълженията по изпълнителен лист от 22.01.2009г. са: 6574.09 лв.

- главница; 6943.51 лв. - лихва за периода от 13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.;

3.47 лв. - наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г.; 264.64 лв. - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лв. - разноски по делото, или цената на частично предявения иск е общо 14 336.87 лв.

Ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено, че сумата от 6574.09 лв. (шест хиляди петстотин седемдесет и четири лева и девет стотинки), представляваща главното задължение по изпълнителен лист от 22.01.2009 г., е погасена да по давност, както и сумите от 6943.51 лв. (шест хиляди деветстотин четиридесет и три лева и петдесет и една стотинки) - лихва за периода от 13.01.2009 г. до 26.02.2019 г.; 3.47 лв. (три лева и четиридесет и седем стотинки) - наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г.; 264.64 лв. (двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) - договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г. и 551.16 лв.

(петстотин петдесет и един лева и шестнадесет стотинки) - разноски по делото, представляващи акцесорни задължения по изпълнителен лист от 22.01.2009 г. също са погасени по давност.

Претендира присъждане и на направените по делото разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Петя Кантарска, с който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Навежда твърдения, че на 31.01.2018 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Обединена българска банка“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който „Обединена българска банка“ АД, в качеството си на цедент, прехвърлила на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземания, изрично посочени и индивидуализирани в Приложение към потвърждение за извършената цесия, съдържащо списък с индивидуализираните вземания към договора, между които и процесните вземания, произтичащи от Договори за кредит, сключени между ищцата и „Обединена българска банка“ АД. Твърди се, че с нотариално заверено пълномощно от 31.01.2018 г. на Нотариус Мария Михова-Рашкова, с рег.№ 504 на НК, с район на действие РС-София, предишният кредитор „Обединена българска банка“ АД е упълномощил „ЕОС Матрикс“ ЕООД да уведоми от името на Банката всички длъжници по цедираните вземания. В тази връзка се изтъква, че на ищцата са изпратени уведомления за извършена цесия с товарителница № 733418021410913 на 26.02.2018 г., касаеща вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 22.01.2009 г., а с товарителница № 733418021410911 на 26.02.2018 г., касаеща вземането, за което е издаден изпълнителен лист от 08.02.2011 г., като и двете уведомления били изпратени на адреса на ищцата: *****.

В случай, че се счете, че ищцата не е надлежно уведомена за извършената цесия, ответникът, прилагайки към отговора си двете уведомления за цесия, навежда доводи, че с връчването им на ищцата, тя следва да се счита уведомена за цесията.

В отговора се изтъква също, че в изпълнителното производство още от образуването му са изисквани и извършвани изпълнителни действия и справки относно имущественото състояние на длъжника. Наведени са доводи, че следва да бъде съобразено Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС относно погасителната давност.

Въз основа на изложеното, ответникът моли за отхвърляне на иска, като неоснователен. В случай, че искът бъде уважен, ответникът прави възражение за прекомерност на претендирания от ищцата адвокатски хонорар и моли да бъде присъден в минимален размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, ищцата се представлява от адвокат К.Д., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като в пледоария по същество излага съображения за неговата основателност, които е доразвил и в представена писмена защита. Поддържа искането за присъждане на направените от доверителката му разноски по представен списък.

Ответникът „ЕОС

МАТРИКС“ ЕООД, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба на пълномощника му се поддържат съображенията в отговора за неоснователност на предявения иск.

От събраните по делото доказателства, включително от приложените копия от изп. дело №165/2019 г. по описа на ЧСИ В.П. и изп. дело №133/2009 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Ловеч, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:

Безспорно е, че по молба от 13.03.2009 г. на взискателя „Обединена българска банка“ АД е било образувано изп.дело № 133/2009 г. по описа на ДСИ при РС-Ловеч срещу длъжник - ищцата И.И.И., на основание приложен Изпълнителен лист от 22.01.2009 г., издаден въз основа на Заповед по чл. 417 от ГПК № 25/19.01.2009 г. по ч.гр.дело № 45/2009 г. на РС-Ловеч, за следните суми:

6574.09 лева – главница, произтичаща от неиздължен банков кредит, 264.64 лева – договорна лихва от 05.09.2008 г. до 12.01.2009 г., 3.47 лева – наказателна лихва за просрочени главници от 06.09.2008 г. до 12.01.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.01.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 551.16 лева – разноски по делото.

В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на възбрани и запори върху имущество на длъжника, съгласно резултата от извършени за тази цел справки за имущественото му състояние, както и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Спарки Елтос“ АД-Ловеч.

На 17.03.2009 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, невръчена с отбелязване от връчителя, че цялото семейство е в Испания.

На същата дата е изпратено и Запорно съобщение до трето лице – „Спарки

Елтос“ АД за наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, но съобщението е върнато с отразяване, че лицето е освободено от дружеството със заповед № 5289 от 03.09.2007 г.

С молба от 25.08.2009 г. взискателят е поискал налагане на мярка по чл. 76 от ЗБДС /в редакцията тогава/ по отношение на длъжника, т.е. ограничаване задграничните му пътувания, като такава мярка е била наложена със Заповед № 3043/09.10.2009 г. на Директора на ОДП-Ловеч.

Установява се, че по изпълнителното дело са постъпвали изисканите справки за имущественото състояние на длъжника, за което взискателят е уведомен, но няма данни да е поискал извършване на изпълнителни действия след 13.03.2009 г.

/датата на подаване на молбата за образуване на изп.дело/.

С молба от 06.07.2011 г., същият взискател – „Обединена българска банка“ АД, е поискал на основание чл. 456 от ГПК да бъде приет за присъединен взискател по изп.дело № 133/2009 г. на ДСИ при РС-Ловеч за вземане от същия длъжник, като е представил Изпълнителен лист от 08.02.2011 г., издаден на основание Заповед по чл. 417 от ГПК № 96/03.02.2011 г. по ч.гр.д. № 2322/2010 г. на РС-Ловеч, за присъдени суми по друг неиздължен банков кредит, а именно: 1042.76 лева – главница, 136.74 лева – договорна лихва, 11.53 лева – наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 03.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането и 145.00 лева – разноски в производството. В тази молба не са посочени изпълнителни способи.

Разпечатката съдържа 39 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/692b09ea-fb5e-4308-9006-1d22530e62ab