Решение № 4482 от 25.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4482 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100508875 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 9228/01.06.2023г., постановено по гр. дело № 1017/2023г. по описа на СРС, 125-и състав, с което са уважени предявените от ищеца В. Й. И. искове по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 552.90 лева, представляваща главница по запис на заповед от 18.11.2009г., ведно със законната лихва от 31.03.2015г. и 325 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.04.2015г. по гр.д. № 17877/2015г. по описа на СРС, 27-и състав, въз основа на който е образувано и.д. № 20158410405354 по описа на ЧСИ Н.М., с рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие – СГС.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Давността прекъснала с образуването на изпълнителното дело и била прекъсвана с предприетите изпълнителни действия – ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС. Неправилно СРС не съобразил предприеманите от взискателя множество валидни изпълнителни действия – запори на трудово възнаграждение на длъжника от 21.05.2015г. и от 04.09.2015г., поискани на 14.10.2016г. и на 20.06.2017г. описи на движими вещи, запор на банкови сметки от 11.01.2018г., поискани описи на движими вещи от 30.03.2018г., 27.05.2019г., 10.07.2020г., 1

07.12.2021г., молба от 14.11.2022г. Давността била 5 годишна, перемпцията била без правно значение за прекъсването й, законодателят не поставил като изискване постигането на резултат от съответното изпълнително действие. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът В. Й. Г. /И./, чрез адв. Ю., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността в случая били запорът на трудовото възнаграждение от 08.09.2015г., молбата на ищеца от 19.10.2015г., съставляваща признание, последвалите доброволни плащания, последното от 14.04.2016г.

Последващите молби на взискателя не довели до събирането на суми, предвид на което не прекъснали давността. Давността изтекла на 14.04.2021г. Моли обжалваното съдебно решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от съдържанието на представения по делото изпълнителен лист от 06.04.2015г. се установява, че същият бил издаден във връзка със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с инкорпорирано в същата разпореждане за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 17877/2015г. по описа на СРС, 27-и състав. Страните не спорят, а и по делото се установява, че заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК влязла в сила като последица от неподадено в срок възражение.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение по реда на чл. 416 ГПК длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани.

Ефектът е на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този смисъл и в решение № 3/04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г., IV г.о., ВКС приема, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения въззивният съд приема, че в разглежданата хипотеза приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е пет години.

2

С Тълкувателно решение № 3/28.03.2023г. по тълк.д. № 2/2020г. ОСГТК на ВКС приема, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД се прилага в изпълнителния процес по изпълнителни дела за събиране на вземания, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. Задължителното тълкуване по ППВС № 3/1980г. отпада едва от момента на обявяване на Тълкувателното решение, с което Постановлението е счетено за загубило сила. Затова по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015г.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съобразно мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК давността прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ - насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С молбата си за образуване на изпълнително дело, което съобразно изричното признание на ищците станало на 20.05.2015г. ответникът, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, възложил на ЧСИ М. да определи начина на изпълнението. С подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща и искане за прилагане на 3 определен изпълнителен способ, респ. възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, какъвто е настоящият случай, давността се счита прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.

Ето защо съдът приема за установено, че на 20.05.2015г. давността била прекъсната с молбата на взискателя за образуване на изпълнително дело с инкорпорирано в същата възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.

По изпълнителното дело № 20158410405354 по описа на ЧСИ Н.М., след образуването му, били извършени изпълнителни действия.

Изпълнително действие, годно по естеството си да прекъсне теченето на давността за вземанията съставлява налагането на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца с разпореждането на ЧСИ от 21.05.2015г., получено от работодателя „П.“ ЕООД на 28.05.2015г., както и с разпореждането от 04.09.2015г., получено от новия работодател на ищеца „А Т.“ ООД на 08.09.2015г. Съдът съобразява постановките на ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК, т. 5 по отношение момента, от който запорът поражда действие - запорът се счита наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, съгласно изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането.

Предвид подадената от длъжника на 19.10.2015г. молба, в която вземанията били признати, давността прекъснала отново на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД и прекъсвала с всяко извършено плащане, последното от 14.04.2016г. – арг. мотиви по т.

10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС, Определение № 443 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2023 г., IV г. о. на ВКС.

Както бе посочено по-горе прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, в т.ч. извършването на опис и оценка на вещи (мотиви по т. 10 Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. ОСГТК на ВКС) , а съгласно мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024г. по тълк.д. № 2/2023г. ОСГТК на ВКС за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

В случая по изпълнително дело № 20158410405354, ЧСИ постановявал разпореждания – от 14.10.2016г., 20.06.2017г., 11.01.2018г., 03.04.2018г., 14.11.2018г., 27.05.2019г., 09.06.2021г., 14.11.2022г., с които насрочвал опис на движими вещи в жилището на длъжника, които не били осъществени по независещи от кредитора причини – неполучаване на съобщенията на адреса на длъжника, с изключение на 4 последното съобщение. Някои от разпорежданията са предприемани от ЧСИ по силата на възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, извършено с молбата за образуване на изпълнителното дело, а други били искани от взискателя с молби.

Дори и да се приеме, че горните разпореждания не прекъснали давността, понеже насрочването на описа не е същинско изпълнително действие, за разлика от извършването на описа, след последното плащане от страна на ищеца, извършено на 14.04.2016г., давността прекъснала с молбата на взискателя от 12.06.2017г., с която бил поискан запор на банковите сметки на длъжника и с разпореждането от 11.01.2018г. за налагане на запор върху вземанията на длъжника В. Й. И. (понастоящем с фамилия Г. съгласно удостоверение за сключен граждански брак от 27.08.2022г.) по банковите й сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и „Обединена българска банка“ АД. Запорът на вземанията на длъжника, както вече бе отбелязано по-горе, се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл.

507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането (в този смисъл са мотивите по т. 5 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК). В случай, че по сметките на длъжника няма наличност запорът може да бъде реализиран и вземането на взискателя може да бъде удовлетворено само след последващи постъпления на суми по тези сметки. Запорът се счита наложен до момента, в който задължението бъде погасено, изпълнителният способ бъде реализиран, запорът бъде вдигнат или изпълнителното производство бъде прекратено.