Решение № 1370 от 09.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1370 гр. София, 09.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Андреева

Членове:

Елена Маврова

Стилияна Григорова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно гражданско дело № 20221100505352 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. В. ГР. срещу постановление за разноските по изп.д. № 20221110400057 по описа на ДСИ при СРС.

Жалбоподателят заявява, че не дължи разноски, като оспорва и размера на определения адвокатски хонорар.

От влизане в сила на решението по гр.д. № 780126/2018 г. по описа на СРС, 86 състав Б.Г. заплащал всеки месец издръжка на сина си А. Г. в размер на 160 лева. С действията си не дал повод за образуване на изпълнителното производство и следователно не следвало да понася разноските.

Относно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева възразява за неговата прекомерност. Освен подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, други действия адвокатът не извършил.

Липсвали и доказателства за действително заплащане на възнаграждението от взискателя.

Ответникът по жалбата не е изразил становище.

Държавният съдебен изпълнител е депозирал мотиви, в които описва процесуалните действия по изпълнителното производство и излага становище за допустимост на жалбата в частта за разноските и на искането за 1 прекратяване на производството по делото.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

По основателността на жалбата съдът намира следното:

Изпълнително дело № 20221110400057 по описа на ДСИ при СРС е образувано по молба на процесуалния представител на С.В.Т., действаща като майка и законен представител на А. Б. Г. – адв. П. К. от 11.01.2022 г. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 13.12.2019 г., според който Б. В.

ГР. е осъден да заплаща месечна издръжка на детето А. Б. Г. в размер на 160 лева, считано от 11.12.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Решението, с което Б.Г. е осъден да заплаща издръжка е влязло в сила на 20.11.2019 г.

Длъжникът понася разноските за производството, когато с поведението си е станал повод за неговото образуване.

Следователно, релевантният за изхода на спора въпрос е дали Б.Г. с поведението си е дал повод за неговото образуване. Това предполага той да е реализирал противоправно деяние, изразяващо се в пропуск да изпълни свое парично задължение – да заплаща издръжка на ненавършилия пълнолетие А..

В изрична молба от 10.02.2022 г. законният представител на взискателя А. Г. – С.Т., чрез адв. П. К. е посочил, че Б.Г. не дължи суми за издръжка за минал период, но не ги заплаща в срок, поради което се иска налагане на запор върху трудовото възнаграждение.

Видно от представените от жалбоподателя платежни документи, през 2019 г. са извършени плащания на обща стойност 1 920 лева, които са точният размер задълженията за издръжка за 12 месеца по 160 лева.

Същото се установява и относно плащанията за 2020 г. Както през 2019 г., така и през 2020 г. плащанията са извършвани в рамките на месеца, за който се дължат.

В периода от януари 2021 г. до 24.11.2021 г. Б.Г. е направил плащания на 11 свои задължения за месечна издръжка. На 07.01.2022 г., четири дни 2 преди подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, Б.Г. е заплатил 160 лева. С това е погасил дължимите от него суми за 2021 г Като приложение към жалбата срещу постановлението за разноски Г. е приложил платежен документ за заплатена на 28.01.2022 г. издръжка в размер на 160 лева.

Следователно, налага се изводът, че длъжникът е заплащал паричните си задължения за издръжка регулярно. Установява се, че през целия период е имало три незначителни забавяния в изпълнение на задълженията. Извод за добросъвестността на Б.Г. е и обстоятелството, че плащането на 28.01.2022 г. е направено незабавно след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Това, както и изричното изявление на представителя на взискателя в молбата от 10.02.2022 г., че не се търсят суми за изминал период, води до извода, че с поведението си Б.Г. не е дал повод за образуване на изпълнително производство срещу него. Затова и той не дължи разноски.

Не е било налице основание взискателят да образува изпълнително производство и да събира месечните вземания за издръжка от трудовото възнаграждение на длъжника, след като той е изпълнявал задълженията си добросъвестно.

По така изложените съображения постановлението за разноските по изп.д. № 20221110400057 на ДСИ при СРС следва да бъде отменено.

След връщане на делото съдебният изпълнител следва да се произнесе с изричен акт по искането на длъжника за прекратяване на изпълнителното производство и след преценка наличието на някое от основанията по чл. 433 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление по изп.д. № 20221110400057 на ДСИ при СРС, с което в тежест на длъжника Б. В. ГР. са възложени разноските за производството – такси и адвокатско възнаграждение.

Връща делото на съдебния изпълнител за произнасяне по искането на Б.

В. ГР. за прекратяване на производството по изп.д. № 20221110400057.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4