Решение № 274 от 01.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500461 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.

С Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово е отхвърлен предявен от К. Г. Т. против Районен съд Дряново иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лева – последица от нарушение на разумния срок за разглеждане на гр. д. № 284/2024 година на Районен съд Трявна, приключило в производство по гр. д. № 409/2024 година на Районен съд Дряново, като неоснователен и недоказан.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от К. Г. Т. против Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово. В жалбата се излага, че решението е недопустимо и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания за дисбаланс при прилагане на основните начала на гражданския процес; необсъждане на всички доводи, възражения на страните и доказателства; нищожност на атакуваното решение. Изтъкват се аргументи за задължителното участие на Прокуратурата на Република 1

България като контролираща страна по чл. 10, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Развиват се съображения за неправилно определяне на правната квалификация на иска. Сочи се, че докладът на първостепенния съд е непълен и неточен.

Цитира се практика на Европейския съд по правата на човека. Изтъква се, че решението е постановено от лице, по отношение на което според жалбоподателя е налице хипотезата, регламентирана в чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК.

Отправено е искане да се обезсили Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, респективно да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се уважи претенцията.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.

Представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново изразява становище за неоснователност на жалбата.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявен от К. Г. Т. против Районен съд Дряново иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаване на правото на ищеца на разглеждане на гр. д. № 284/2024 година на Районен съд Трявна, приключило по гр. д. № 409/2024 година на Районен съд Дряново в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Районен съд Дряново, в който се излагат доводи за неоснователност на претенцията.

В съдебно заседание пред първостепенният съд представителят на Окръжна прокуратура Габрово изразява становище за неоснователност на иска.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово е валидно и допустимо.

Съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт на съда, не е обективирано в писмена форма, не е подписано, волята на съда е неясна до такава степен, че не може да се установи дори и при 2 тълкуване. В случая не е налице нито една от изброените хипотези. Доводите на жалбоподателя за нищожност на обжалваното решение поради липса на мотиви са несъстоятелни.

Съдът провери правилността на атакуваното решение съобразно чл. 269, изречение второ от ГПК.

С оглед на изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, съдът смята, че предявения от К. Г. Т. против Районен съд Дряново иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е с правно основание чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете се разглеждат по реда на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора (чл. 2б, ал. 2 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди).

Уважаването на осъдителен иск с правно основание чл. 2б, ал.1 Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предполага установяване от ищеца в процеса, че в пряка причинно-следствена връзка от нарушение на неговото право като страна по съдебно дело на разглеждането и решаването му в разумен срок съгласно чл. 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е претърпял твърдените неимуществени вреди. Съгласно трайната съдебна практика за неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява такива. Предвидената в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди отговорност е безвиновна и за чуждо противоправно поведение; подчинява се на установените принципи на деликтната отговорност по чл. 45 и следващи от Закона за задълженията и договорите.

Към момента на депозиране на исковата молба (6.01.2025 година), производството по гр. д. № 409/2024 година на Районен съд Дряново е приключило с влязло в сила Определение № 379/11.11.2024 година, с което е върната подадената от К. Г. Т. искова молба против Районен съд Трявна на основание чл. 130 от ГПК поради недопустимост на предявения иск. Заявление с вх. № РС-24-710/18.11.2024 година депозирано от К. Г. Т., е отхвърлено на основание чл. 60е, ал. 1, точки 1 и 2 от Закона за съдебната власт, с което процедурата по Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт се смята за изчерпана (преписи от: Констативен протокол с изх. № РС-24-710/16.12.2024 година на Инспектората към Висшия съдебен съвет; уведомление от Министъра на правосъдието, адресирано до К. Г. Т.).

Настоящият състав намира, че оплакванията на К. Г. Т. за неправилно определяне на правната квалификация на претенцията от първостепенния съд са несъстоятелни.

3

Неоснователни са и доводите на жалбоподателя, че докладът е непълен и неточен.

Първостепенният съд е изготвил проект на доклад, чието съдържание съответства на чл.

146, ал. 1 от ГПК; съобщил го е на страните; в съдебно заседание, състояло се на 18.07.2025 година, го е обявил за окончателен.

Ответник по предявения иск е Районен съд Дряново. В съответствие с чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди в производството пред Окръжен съд Габрово е обезпечено участието на прокурор. С Определение № 636/23.06.2025 година делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, разпоредено е да се призове Окръжна прокуратура Габрово. В чл. 10, ал. 1 от Закона отговорността на държавата и общините за вреди е визирано, че делата се разглеждат „със задължителното участие на прокурор“. В тази хипотеза намира приложение разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ГПК – прокурорът може да участва в производството с правата на страна в предвидените от закон случаи.

Пред втората инстанция страните не спорят относно релевантните факти.

В жалбата не е уточнено кои доводи и доказателства не са взети предвид от състава на Окръжен съд Габрово при постановяване на обжалваното решение.

Във възивната жалба К. Г. Т. не сочи конкретни обстоятелства, които да пораждат основателно съмнение в безпристрастността на докладчика, постановил обжалваното решение, по смисъла на чл. 22, ал. 1, точка 6 от ГПК. Фактът, че съдията докладчик се е произнасял по други спорове, по които страна е бил К. Г. Т., респективно по аналогични такива, сам по себе си не е обстоятелство, пораждащо основателно съмнение в неговото безпристрастие и не е основание за отстраняването му от разглеждане на конкретния спор.

Не е основание за отвод и наличието на висящи дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди спрямо Окръжен съд Габрово – последният не е страна по конкретния спор..

Във въззивната жалба се цитира практика на ЕСПЧ, но не се излагат оплаквания, релевантни за конкретния правен спор.

Първоинстанционният съд е формирал заключение за неоснователност на иска. С оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът смята, че не е налице основната предпоставка за уважаване иск срещу Районен съд Дряново по чл. 2б, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди – не е допуснато от ответника нарушение на правото на ищеца (жалбоподател пред настоящата инстанция) на разглеждане и решаване в разумен срок на гр. д. № 284/2024 година на Районен съд Трявна, приключило по гр. д. № 409/2024 година на Районен съд Дряново, което е достатъчно основание за отхвърляне на претенцията на К. Г. Т. против Районен съд Дряново като неоснователна и недоказана.

Настоящият състав споделя мотивите, изложени от първостепенния съд, и на основание чл.

272 от ГПК препраща към тях.

Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първостепенния съд. Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово е 4 правилно – не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми от първостепенния съд, във въззивната жалба не са изтъкнати пороци, обуславящи неговата неправилност, поради което на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК следва да се потвърди.

Съставът на Окръжен съд Габрово е обсъдил установените релевантни факти поотделно и в съвкупност и е направил обосновани правни изводи.

Разноски по делото не са претендирани и не са направени такива, поради което не следва да се присъждат, независимо от изхода на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Апелативен съд Велико Търново

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214/5.08.2025 година по гр. д. № 409/2025 година на Окръжен съд Габрово.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: