Решение № 207 от 13.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Благоевград, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Илияна Стоименова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20231200500020 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба с вх.№ 7637/16.11.2022г., подадена от А.В., в качеството на процесуален представител на Министерство на земеделието, храните и горите против решение № 295/27.10.2022г., постановено по гр.д.№ 714/2021г. по описа на РС П..

С въззивната жалба решението се обжалва изцяло. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно, несъответстващо на материалния и процесуален закон и на установените по делото факти.

Твърди се, че не е изяснена фактическата обстановка, което е довело до формиране на неправилни правни изводи, съответно на решение, което не съответства на материалното право. Изтъква се и се поддържа твърдението, че ПИ с идентификатор *** в землището на с. Д.Р., общ. П., обл.

Благоевград, е площ 3276 кв. м., съгласно приложената скица № 15635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград, към част от която има претенции ищецът, е горска територия - частна държавна собственост на МЗГ- ДЛ, за който имот през 2001г. е открита партида в Регистър на земеделските земи, гори и земи в горския фонд и правата за управление на имота са предоставени на Министерство на земеделието, ДП ЮЗДП Благоевград, ТП ДГС П..

Сочи се, че от представените от ищеца документи не може да се направи извод, че описания в нотариалните актове от 1965 и 1980г. имот попада в поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Д.Р., общ. П., обл. Благоевград, с площ 3276 кв. м., съгласно скица № 15635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград. Твърди се, че от документите за собственост на ищеца се установява, че същият е собственик 1 на дворно място от около един декар, но от описанието на имота в нот.акт не може да се установи по безспорен начин дали дворното място попада в поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Д.Р., общ. П., като такава идентичност не може да се изведе по безспорен начин и от заключението на вещото лице Ю.. Изтъква се, че вещото лице не е изследвало въпроса дали съседите на имота по нотариални актове съвпада със съседите на терен, съответно техните правоприемници.

Оспорва се възможността наследодателя на ищеца да е придобил имота и по давност, като се изтъква, че процесният имот е горска територия - частна държавна собственост, на основание чл.1 от ЗГ /1958г./ и § 1, т. 1, т.1 и т.6 от ДР на ЗВСГЗГФ и по силата на ЗГ не подлежи на придобиване по давност, като за такива имоти, на основание чл.77, ал.6 от НДИ /отм.1996г./ не е било необходима да се съставя акт за държавна собственост през този период.

Сочи се, че за процесния имот няма предявени реституционни претенции и същият не е бил предмет на възстановяване по реда на ЗВСГЗФ на физическо или юридическо лице. Няма данни за придобиване на правото на собственост върху процесния имот от частно лице, по реда на чл.25 ЗГ.

Изтъква се още, че неправилно съдът е присъдил на ищеца но-голяма площ в кв. м. отколкото същият е претендирал в исковата молба и която площ е посочена в представените нотариални актове. Съгласно нотариалните актове родителите на ищеца са придобили собственост върху имот с площ 1000 кв. м., но в обжалваното решение съдът недопустимо е приел за установено, че лицето е собственик на площ от 1580 кв. м. като е взел предвид заключението на вещото лице. Сочи се, че заключението не е право пораждащ факт за собственост, а ползването на площ по-голяма от площта по документи също не води до придобиване на право на собственост, но такава и не се претендира от ищеца.

При поддържане на фактически твърдения в горната насока се иска отмяна на обжалваното решение изцяло като неправилно и постановяване на друго, с което искът да се отхвърли като неоснователен.

Сочи се, че при условията на алтернативност обжалваното решение да се измени в частта, относно площта на имота в съответствие с претенцията на ищеца и предоставените от същия нотариални актове за площ от 1000 кв.м.

Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че вещото лице е установило частична идентичност на имота, който притежава с поземлен имот с идентификатор ***. Поддържа се, че тази идентичност е частична и е в размер от 1532,74 кв.м., който размер отговаря на площта на имота, който притежава съгласно документа за собственост, предхождащ одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри, в които имотът е включен и която идентичност е установена с помощта на комбинирана скица, изготвена от вещото лице, съобразно притежаваната от вещото лице компетентност и знания.

Изтъква се, че правото на оспорване на експертизата от страна на въззивника е преклудирано, тъй като е пропуснал възможността да я оспори и да поиска назначаване на втора такава.

Поддържа се, че неправилно въззивникът е бил посочен като собственик в КККР. По време на заснемането на имота от дружеството, което е работило по изработване на кадастрална карта и кадастрален регистър, в който е включен имот с идентификатор ***, дори не е изискало документи за собственост върху процесния имот, за да прецени собствеността му. Сочи се, че имота директно е нанесен в КККР като държавна собственост - гора или гориста местност под презумпцията, че поради местоположението на имота 2 той представлява именно това. Именно това е причината и в КККР да не са регистрирани документи, с помощта на които е била установена собствеността на въззивника (АДС или друг административен акт), като собствеността на въззивника изобщо не е била предмет на установяване към момента на създаване на КККР.

Твърди се, че според характеристиката на спорния имот, последният не попада в някоя от хипотезите предвидени в член 2 от ЗГ, което води до извода, че той не представлява нито гора, нито горска територия по смисъла на Закона за горите. Разпоредбата на член 27 ЗГ намира приложение само тогава, когато имотът отговаря на разпоредбата на член 2 ЗГ. Оспорва се, че процесният имот е държавен, са налице данни, че имотът е частна собственост и никога не е бил предмет на отчуждаване.

При тези твърдения се иска потвърждаване на съдебния ат, както и присъждане на направените разноски.

Не се правят искания за събиране и проверка на доказателства.

С определение № 117 от 21.01.2023г., в закрито заседание по реда на чл.267, във вр. с чл.262 от ГПК, съдът е счел въззивната жалба за процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Със същото определение е констатирана необходимост от събиране служебно на доказателства, а именно за поставяне на допълнителна задача на вещото лице по приетата СТЕ, във връзка с изрично позоваване от жалбоподателя във въззивната жалба, относно неправилно изведен от съда фактически извод за идентичност на спорния имот, описания в нотариалните актове от 1965 и 1980г. с поземлен имот с идентификатор *** в землището на с. Д.Р., общ. П., обл. Благоевград, с площ 3276 кв. м., съгласно скица № 15635184/14.06.2021г., издадена от СГКК-гр. Благоевград. Жалбоподателят изрично се позовава и изтъква, че от заключението на вещото лице не може да се направи безспорен извод, че спорната реална част попада в имот с идентификатор ***. Отделно от това - във въззивната жалба изрично жалбоподателят се позовава на произнасяне на съда извън реално претендираната площ, т.е. извън правомощията си и извън това, което е поискано от страната.

Когато във въззивната жалба е направено изрично оплакване в този смисъл, въззивният съд може служебно да назначи експертиза за установяване на този правнорелевантен факт и за това не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице /така т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д.№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС/.

При въззивната проверка е допусната допълнителна задача към съдебно - техническа експертиза – да се изготви нова комбинирана скица, в която вещото лице да отрази имотите, описани в нот.акт № 131/1965г. и нот.акт№ 171/1980г. идентични ли са на имот с идентификатор *** и ако е налице идентичност /пълна или отчасти/ да се отрази върху скицата местонахождението на имотите - по площ, граници и съседи, така, както са описани в цитираните два нот.акта спрямо имот с идентификатор ***.

С обжалваното решение № 295/27.10.2022г. е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието (с предишно наименование Министерство на земеделието, храните и горите), със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Х.Б.“ ***, с код по БУЛСТАТ 831909905, че С. М.

Ч., с адрес в с. П., общ. П., ул. „Ц.С.“ ***, ЕГН **********, е собственик, на основание наследствено правоприемство от родителите му - М. и Т. Ч.и, които са бивши жители на с. П., общ. П., на недвижим имот, представляващ неурегулирано дворно място в с. Д.Р., общ. П., с площ от 1580 кв. м., чийто граници са нанесени с тънки черни линии, с черен номер № 203 и с тонирана 3 в сиво площ на комбинираната скица, представляваща Приложение № 18 към писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. В. Г.ев Ю., която е приподписана от съдебния състав и постановена да бъде неразделна част от съдебния акт. С решението ответната страна е осъдена да заплати на ищеца и сумата от 952,80 лв. разноски.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С констативен нотариален акт с № 131/65 г. по нот. д. № 394/65 г. на Районен съд - гр. П. Г.Н. Ч. от с. Д.Р., общ. П. е бил признат за собственик по „давностно владение, наследство и делба“ на следните имоти, находящи се в посоченото населено място, а именно: дворно място от около 150 кв. м., при съседи: И.Т., река и Г. Ч., ведно с построената в него стара воденица и на дворно място - незастроено, от 1 дка, при съседи: И.Ф., И.Т., И.Ф. и път.

С нот. Акт за продажба на недвижим имот по чл.15 от ЗСГ № 171, том1, дело № 224/1980 г. на РС - П., Г.Н. Ч., със съгласието на съпругата си - И.А.

Ч.а, са продали на сина си - М. Г.ев Ч., горните имоти, заедно и с жилищната сграда, съществуваща към този момент в дворно място, като в този нот.акт недвижимия имот е описан като дворно неурегулирано място от около 1000 кв.м., намиращо се в с.Д.Р., при съседи: И.Ф., И.Т., И.Ф. и път.

Не се спори между страните относно фактът, че ищецът С. М. Ч. е син на купувачите по този нот.акт – Г. и И. Ч.и.

От показанията на разпитаните двама свидетели - И.П.С. се установява, че Г. и И. Ч.и са баба и дядо на ищеца, а неговите родители са М. Г.ев Ч. и съпругата му - Т. И. Ч.а, които са починали преди около 15 – 20г., а ищецът е единственото им дете. Свидетелят сочат, че повече от 40 г. и двете дворни места, заедно със сградите в първото от тях, се ползват само от ищеца и членовете на семейството му – първо от неговите дядо и баба по бащина линия, впоследствие от родителите му, а след смъртта им - от самия него.

Свидетелите описват имота на площ от около 1 дка, като винаги е имал предназначението на градина, в която е била отглеждана селскостопанска продукция.

Съгласно скица №15-635184-14.06.2021г., издадена от Службата по геодезия,картография и кадастър - гр. Благоевград, за собственик на поземления имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Д.Р., общ. П., одобрени през 2017 г. по реда на ЗКИР, е вписан ответникът, без да се сочи актът (основанието), от което произтича собствеността му.

Съобразно справка от 13.08.2021 г. и удостоверение от 10.03.2022 г., изходящи от Общинската служба по земеделие - гр. П., и в регистъра на тази институция, имотът, посочен в предишния абзац, е записан като собственост на ответната страна, на основание чл. 27, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗГ.