Решение № 980 от 07.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Варна, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110200818 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на П. Х. Й., против НП № *, с което на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/ за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът излага твърдение, че НП е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и прави искане същото да бъде отменено. Навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение с оглед дерогиране нормата на чл. 40 ал. 2 от ЗАНН. Съставянето на акта в отсъствието на въззивника и един свидетел очевидец се сочи като опорочаващо административно-наказателното производство.

Излага се твърдение, че в НП липсва индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Релевира довод, че цитираните в НП улици не образуват кръстовище по смисъла на §6 т. 8 от ЗДвП , тъй като не сее пресичат помежду си, не се разделят, респ. не се събират на едно ниво. Въззивникът счита, че е налице противоречие между описанието на деянието от фактическа и правна страна. Навежда довод, че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за квилифициране на случая като маловажен.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител съдебно 1 заседание. Постъпило е писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. В същото се излагат доводи, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при съставяне на процесния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28, б. А от ЗАНН и размерът на наказанието е правилно определен. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. К. К. и свидетелят по акта – Г. И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 27.09.2025 г., в 01.19 ч. свид. К. К., полицейски служител при *, при изпълнение на служебните си задължения установил паркиран л.а. *, собственост на въззивника, на неустановена по делото улица в кв. Аспарухово. Свид. К. съставил фиш за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП и оставил същия на предното стъкло на автомобила. Впоследствие е постъпило възражение от въззивника срещу фиша, с оглед на което на същия е издаден АУАН за посоченото нарушение.

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 183 ал.

4 т. 8 от ЗДвП на възз. Й. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 51,13 евро за нарушение на чл. 98 ал. 1 т. 6 от ЗДвП за това, че на 27.09.2025 г. , в 01.19 ч. като собственик на л.а. *, паркира в кръстовището на ул. Мара Гидик и ул.

Чонгора, съотв. спира за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от кръстовище или на него.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № * г. е издадено от компетентен орган, видно от копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.

При извършената от съда служебна проверка на обжалваното наказателно постановление се установи, че в хода на съдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на 2 въззивника. Съгласно трайната съдебна практика и правната теория, описанието на нарушението трябва ясно и конкретно да сочи фактическите обстоятелства, обуславящи обективните признаци на извършеното нарушение. Същевременно между фактическото описание на нарушението, посочения като приложим закон и правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя следва да съществува единство. В настоящия случай обаче нарушението е неясно и неточно описано, съотв. липсва единство между фактическото описание на нарушението и посочения като нарушен закон в НП . Нормата на чл. 98 ал.1 от ЗДвП , сочена като нарушена в НП, предвижда две форми на изпълнителното деяние, като в последващите пунктове на разпоредбата се сочат хипотезите на запретено поведение.

По пункт 6 от посочената норма е запретено паркирането и престоят на кръстовище или на по-малко от 5 метра от тях. В съдържанието на НП обаче липсва яснота относно изпълнителното деяние, като от съдържанието на обстоятелствената част на НП не може да се формира еднозначен извод дали обвинението е повдигнато на въззивника за паркиране на превозното средство в кръстовище или на по-малко от 5 метра от него.

Съдът споделя и аргументите на въззивника, че липсва индивидуализация на мястото на извършване на нарушението, доколкото не е цитирана улицата, на която е било паркирано превозното средство, в случай, че се касае за хипотезата досежно отсъствие на дължимото според закона отстояние от кръстовището.

При така описаната неяснота, противоречие и непълнота в съдържанието на АУАН и НП, съдът счита, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, което има право да бъде уведомено, какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило във всички фази от административно-наказателното производство. Като не е сторено това е допуснато съществено-процесуално нарушение, което е неотстранимо в рамките на съдебното производство.

Независимо от формираните изводи за процесуално опорочаване на административно-наказателното производство, които съставляват абсолютно основание за отмяна, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи от правна страна следното:

В хода на съдебното производство, въз основа на събраните по делото доказателства не бе установено по безспорен начин, въззивникът да е осъществил поведение, което да съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 96, ал.1 т.6 от ЗДвП.

Единствените преки доказателства досежно процесното нарушение са показанията на свид. К., който пред съда заявява, че е възприел паркиране на процесния автомобил на разстояние по-малко от 5 метра от кръстовището на ул. Чонгора и ул. Мара Гидик, но няма спомен на коя от тези улици се е намирало превозното средство. Липсата на категоричност в показанията на свид. К. относно релевантните факти, съотв. липсата 3 на спомени за част от тях, обосноваха извода на съда за отсъствие на необходимата степен на достоверност на твърденията му, че разстоянието от кръстовището до мястото, където е бил паркиран автомобила е било измерено със служебна ролетка.

Основателни са и аргументите на въззивника, че описаната в НП фактическа обстановка не съответства на действителните факти, доколкото видно от сайта Google maps липсва кръстовище образувано между улиците , посочени в обжалваното НП.

С оглед на горното, въз основа на събрания доказателствен материал не бе възможно да се установи мястото на извършване на паркирането, съотв. дали същото е било в противоречие с конкретна правна норма и коя е тя.

Поради изложените съображения, съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, с оглед на което следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, съдът намери, че следва да остави без уважение искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № *, с което на П. Х. Й. на основание чл. 183 ал.4 т.8 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 51.13 евро /100 лева/ за нарушение на чл. 98 ал.1 т.6 от ЗДвП.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4