Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 345 от 07.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 241/2024
Вид
Определение № 345
Подписан
07.02.2024
В сила
07.02.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Иванка Петрова Гоцева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 345 гр. Пловдив, 07.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20245300500241 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 вр.чл. 248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. П. от САК срещу Определение № 4830/19.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 647/2023 г. на Районен съд Асеновград, IV гр.с., с което е оставена без уважение негова молба по чл. 248 ГПК с вх.№ 15972 от 23.11.2023 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 491/21.11.2023 г., в частта за разноските. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на постановения съдебен акт по подробно изложени съображения.

Поддържа се, че съдът е събрал държавна такса за предявени два на брой обективно кумулативно съединени оценяеми искове и е присъдил адвокатско възнаграждение съобразно сбора от цената на предявените искове, с което е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал.5 вр.чл. 7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да осъди ответните страни „Изи Асет Мениджмънт“ АД с ЕИК: 131576434 и „Файненшъл България“ ЕООД с ЕИК: 202513690 да заплатят на адв. П. – процесуален представител на ищцата Р. С. Д., отделно възнаграждение за всеки от предявените искове. Позовава се на съдебна практика, според която разноските се определят според броя на исковете и цената на всеки един от 1 тях.

Ответниците по частната жалба „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез пълномощника ст.юрк. Д. Н. и „Файненшъл България“ ЕООД, чрез пълномощника ст.юрк. М. К., заявяват становище за неоснователност на частната жалба и молят за потвърждаване на обжалваното определение.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правнорелевантни факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата държавна такса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Р. С. Д. /с предишно фамилно име Т./ против „Изи Асет Мениджмънт“АД и „Файненшъл България“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, както следва:

- иск за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № 4511364/14.06.2022 г., сключен между Р. Т. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /с цена на иска 1760.94 лв./, евентуално съединен с иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора;

- иск за прогласяване нищожността на сключения между Р. Т. и „Файненшъл България“ ЕООД договор за предоставяне на гаранция № 4511364/14.06.2022 г. /с цена на иска 1524.06 лв./ С постановеното решение РС - Асеновград е уважил главния иск за прогласяване нищожността на договора за паричен заем, поради което не е разгледал евентуално съединения иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договора. Уважен е и кумулативно съединеният иск за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно процесуално представителство, на основание чл.38, ал.2 ЗА, в размер на 476.09 лв. по предявения установителен иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и в размер на 452.41 2 лв. по предявения установителен иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД.

От ответната страна „Файненшъл България“ ЕООД е наведено възражение за прекомерност на разноските, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Районен съд - Асеновград е присъдил адвокатско възнаграждение в минимален размер от 629 лв., определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ върху сбора от цената на предявените искове /3285 лв./.

Недоволен от решението в частта му за разноските, адв. П. П. е депозирал молба по чл. 248 от ГПК, с която иска да се измени решението в частта за разноските, като му се присъдят още 299,50 лева, на основание чл. 2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за присъждане на допълнително адвокатско възнаграждение, като е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя от интереса и именно в този размер е присъдил адвокатско възнаграждение на пълномощника в размер на 629 лв. /400 лв. + 10 % от 2285 лв./, изчислен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 от наредбата.

Настоящата инстанция намира така обжалваното определение за правилно и законосъобразно, но по други съображения.

В по-новата практика на ВКС, обективирана в Определение № 146/04.04.2022 г. по ч.т.д. № 358/2022 г. на ВКС, II т.о., Определение № 77/24.02.2022 г. по ч.т.д. № 1692/2021 г. на ВКС, I т.о. и Определение № 404/26.10.2020 г. по ч.гр.д. № 2883/2020 г. на ВКС, IV г.о. и др. е прието, че възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.

Съдът обаче не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на възнаграждението по всеки отделен иск, а е свободен да определи справедлив размер на адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата сложност на делото (аргумент от Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 г., с предмет преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд). В случая фактическата и правна сложност на делото не са високи – събрани са само писмени доказателства, проведено е само едно 3 открито съдебно заседание, както и съществува обилна и трайна съдебна практика, в която са изяснени спорните правни въпроси. Съдът счита, че адвокатско възнаграждение в общ размер на 629 лева за уважените два обективно кумулативно съединени установителни искове е съответно на посочените критерии.

Предвид изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 4830/19.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 647/2023 г. на Районен съд - Асеновград, IV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4