Решение № 252 от 25.02.2021, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……………./…………………2021г.гр.Варна

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –гр.Варна, XXXIV състав, в публичното заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: Елена

Янакиева при секретаря Оля Йорданова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №1248 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба, подадена от Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, чрез процесуален представител адв. П.И., в която в условията на кумулативно обективно съединяване са предявени искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, срещу Община Вълчи дол, при допълнително уточнено искане в открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г.: 1/ За присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер от 1500 лв. вследствие на осъществено от служители на Община Вълчи дол незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършване на пълна проверка в регистъра на населението, както и в регистрите за актовете за гражданско състояние, преди издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011г.; 2/ За присъждане на обезщетение в размер от 500 лв. за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на служители на Община Вълчи дол, осъществено по същия начин; 3/ Присъждане на обезщетение в размер от 1500 лв. за причинени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители при Община Вълчи дол, изразяващо се в издаване на удостоверение за наследници, изх. № 4/04.02.2011 г.; 4/ обезщетение в размер от 700 лв. за причинени неимуществени вреди от осъществено незаконосъобразно действие на служители на Община Вълчи дол по издаване на удостоверение за наследници изх. № 4/04.02.2011 г., при начален период на обезвреда 04.02.2011 г., когато е издадено удостоверението за наследници изх. № 4 от 04.02.2011 г. , като този начален момент е относим към твърдението за осъществено незаконосъобразно действие до предявяване на исковата молба. Съответно по отношение на искането за осъществено незаконосъобразно бездействие, периодът на обезвреда е заявен от датата на подаване на заявлението за издаване на удостоверението за наследници до 04.02.2011 г., когато същото е издадено, ведно с лихва от датата на завеждане на делото до окончателното заплащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е наследник на съпрузите Г.Ц.Г. и И.К.Г., като такъв е претърпял вреди от издаването на незаконосъобразен акт – удостоверение за наследници №4/04.02.2011г., послужило за целите на доброволна делба, обективирана в Договор за доброволна делба № 199, том, II, рег. № 976.

Изложени в исковата молба са следните факти: Съпрузите Г.Ц.Г. и И.К.Г. са имали четири общи деца- Ц. Г. Ц.., К.Г. Ц.., Т.Г. З.и Р.Г. М.. С Определение №320/15.05.1948г. по ЧГД №188/1948г. Варненски областен съд е допуснал осиновяването на К.Г. Ц.от Н.А.Н.и Й. Н.А..

След смъртта си К.Ц.е оставил наследници Г.К.Г. и Д.К.Г.. На 10.05.2011г. е извършена доброволна делба на имотите, оставени в наследство от общия наследодател Г.Ц.Г..

Съделители по договора са били ищецът, останалите наследници по закон, както и синовете на осиновения К.Г. Ц.., доколкото са посочени в неправилно, според ищеца издаденото от Община Вълчи дол, удостоверение за наследници на Г.Ц.Г. изх. № 4/04.02.2011г., послужило за целите на делбата.

Видно от удостоверението, като наследник по закон е вписан К.Г. Ц.и неговите низходящи Г.К.Г. и Д.К.Г.. Ищецът релевира твърдение, че от една страна К.Г. не е вписан като пряк наследник на И.К.Г., съпруга на Г.Ц.Г.. От друга страна обаче К.Г. фигурира като наследник на осиновителите си. По силата на осъществената на 10.05.2011г. доброволна делба, низходящите на осиновения К.Г. Ц.– Г.К.Г. и Д.К.Г. са получили дял от имотите, оставени в наследство на наследодателя Г.Ц.Г..

Ищецът твърди, че за извършеното осиновяване е научил през 2019г., когато по негова жалба е образувана преписка вх. №601/2019г. по описа на Районна прокуратура – Девня, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно производство.

В съдебно заседание ищецът редовно уведомен, се представлява от адв. И., която поддържа исковата молба по претенцията за присъждане на главници и лихви от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане. Моли исковата молба да бъде уважена, ведно с уточненията, направени с допълнителни молби.

Претендира присъждане на разноски. В писмени бележки с.д. № 1650/01.02.2021г., депозирани от процесуален представител, се поддържа исковата претенция, като доказана и се излагат подробни съображения в тази връзка.

Ответната страна – Община Вълчи дол, чрез юрисконсулт Н.Б., оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност. Твърди, че една от предпоставките за уважаване на предявените искове не се констатира, а именно не е обявена незаконосъобразността нито на действието, нито на бездействието, нито на административния акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представени са писмени бележки с.д. № 2230/10.02.2021г. от процесуален представител, с които моли исковата претенция да бъде отхвърлена като недоказана и неоснователна. Отново се излагат подробни доводи, че исковата претенция е погасена по давност, отправя се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура -

Варна дава заключение за неоснователност на исковата претенция. Изразява становище за изтекла погасителна давност. Излага твърдение, че удостоверението за наследници не е обжалвано. Освен това счита, че предвид допустимата възможност в ЗИДО към 1948г. за непълно осиновяване и предвид обстоятелството, че непълно осиновения и неговия наследник могат да наследят по закон непосредствено само осиновителя, а не и неговите наследници, води до отсъствие на правен интерес.

След преценка на събраните по делото доказателства, в аспекта на установените чрез тях факти и релевантни разпоредби, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът Ц.Г.Г. е наследник на лицето Г.Ц.Г., роден

1903г., видно от приетото Удостоверение за наследници изх.№ 44/09.09.2019г.

/л.12 от делото/.

С Декларация за наследници №4/04.02.2011г.

/л.107 от делото/, подадена от ищеца Ц.Г.Г. е очертал кръга на наследници на наследодателя Г.Ц.Г., в която като наследник е посочен и К.Г. Ц./син/ и е поискал издаването на удостоверение за наследници на наследодателя. Издадено му е удостоверение за наследници от същата дата №4/04.02.2011г. от Кметство с. Изворник /л. 108 от делото/, съгласно което починалият Г.Ц.Г. е оставил следните наследници: Ц. Г. Ц./син/, К.Г. Ц./син/, Т.Г. З./дъщеря/ и Р.Г.

М./дъщеря/.

На

10.05.2011г. е сключен договор за доброволна делба на наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ №199, том II, рег. №976/10.05.2011г. /л. 8 от делото/. В края на договора за доброволна делба са изброени няколко удостоверения за наследници, които са представени, сред тях е и Удостоверение № 4/04.02.2011г. Чрез доброволната делба са разделени останалите в наследство от наследодателя Г.Ц.Г., роден 1903г., земи и недвижими имоти. Договорът е сключен между Р.Г. М./дъщеря на наследодателя/, Г.К.Г. /син на К.Г. Ц../, Д.К.Г. /син на К.Г. Ц../, И. Ц..а Х. /дъщеря на Ц. Г. Ц../, С.Б.Г.

/съпруга на Г.Ц.Г. - внук/, Ц.Г.Г. – ищец /син на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./, С. Г. С..

/дъщеря на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./, Б. Г.Г. /дъщеря на С.Б.Г. и Г.Ц.Г./ и Д. М. Н. /дъщеря на Т.Г. Златева/. При сключване на договора за доброволна делба наследниците на К.Г. Ц.– Г.К.Г. и Д.К.Г. получават: Г. К.Г. става изключителен собственик на земеделски имот ПИ №******, находящ се в с. Изворник, област Варна, местност „Чукур кору“, с площ 6,14 дка, а Д. Г. е заявил, че е получил в уравнение на дела си друго имущество, собственост на наследодателя.

По делото е представена стр. 3 от Държавен вестник, брой 143/21.06.1948г. /л. 7 от делото/. Видно от представеното копие , с Определение №320/15.05.1948г. по частно гражданско дело №188/1948г., съдът е допуснал осиновяването на К.Г. *** от Н.А.Н.и Й. Н.А.. От удостоверения за наследници №№13/10.07.2020г. /л.42 от делото/ и 12/10.07.2020г. /л. 43 от делото/, съответно на Н.А.Н.и Й.К.Н., ведно с удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 63/10.07.2020г., е видно, че като техен наследник е вписан К.Г. Ц... Представено е и удостоверение за раждане № 0097/05.07.1928г. на лицето К.Г. Ц./л. 63 от делото/, от което се установява, че като майка е вписана Й. Н.А., а като баща Н.А.Н.

От представените по делото регистри на населението том I, стр.

45 /л. 90/ става ясно, че като член на семейството на Г.Ц.Г., роден 1903г., е вписан К.Г. Ц.- син, както и децата на същия. На л. 92 от делото е приложен регистър на населението том Х, стр. 196, от който е видно, че в семейството на Н.А.Н.фигурират само той и неговата съпруга Й.К.Н..

По делото е представено и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 601/29.10.2019г. на Районна прокуратура Девня. Преписката е образувана по жалба на Ц.Г.Г., за това, че през 2011г. при нотариус в гр. Девня, при извършване на делба на наследствени имоти Г.К.Г. в участвал в делбата без правно основание за това.

По искане на ищеца по делото е прието като доказателство заключение на съдебно-оценителна експертиза, което не е оспорено от страните.

Експертизата дава заключение, че поземлен имот с идентификатор -------, Област Варна, Община Вълчи дол, с. Изворник, местност Чокур Кору, частна собственост, земеделска територия, категория 3, НТП нива, площ 6150 кв. м. е със стойност, определена по метода на пазарните аналози към дата 10.05.2011г., 3051,00 лв. Пазарната стойност, определена от вещото лице към датата на завеждане на иска е 11 148,00 лева. В открито съдебно заседание, проведено на 30.11.2020г., вещото лице е уточнило, че в посочения в заключението интернет сайт www.zemi.bg е направила справка към настоящия момент, а към 2011г. и 2020 г. е използвала реални сделки.

В открито съдебно заседание, проведено на

25.01.2021г. са разпитани като свидетели Б. Г. Г. ва и Д. М. Н. . От обясненията на свидетелите се установява, че към датата на сключване на договора за доброволна делба са знаели, че К.Г. е осиновен. Св. Б. Г.Г. твърди, че когато извършвали делбата пред нотариуса оспорвали кръга на наследниците, но нотариусът възразил с довод, че наследниците са вписани като такива в Удостоверението за наследници.

Заявява, че от много години се знаело за осиновяването, „ от както се помни“ знаела, че е осиновен, „ съответно всички роднини- по-големи, по-малки знаят“.

Св.Б. също е категорична, че по време на сделката към 2011г., ищецът също е знаел за осиновяването. Въпреки това са сключили договора за доброволна делба.

При така установената фактическа обстановка, по допустимостта на иска съдът формира следните правни изводи:

Характерен елемент за ангажиране на отговорността на съответния административен орган е наличието на отношения на субординация, който поставя физическото лице в положение на непосредствена зависимост от решението на органа.

По същество с предявения иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ищеца претендира присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които твърди, че са породени от осъществено спрямо него непозволено увреждане от служители при Община Вълчи дол в рамките на осъществяваната от тях административна дейност.

Съдът счита, че предявеният иск е процесуално допустим, тъй като са налице положителните процесуални предпоставки, обуславящи пораждането и надлежното упражняване на правото на иск от ищеца и не са налице процесуални пречки, които го изключват.

По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е определена и процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за наличието на която съдът следи служебно. Този извод произтича от въведения специален ред, по който се ангажира отговорността на държавата , чрез нейните органи - преки причинители на увреждането. Цитираната правна норма определя не само страните по материалното правоотношение, но и лимитивно определя и носителите на процесуалното правоотношение, вкл. страните, които могат да бъдат ответници по исковете. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В конкретния случай Ц.Г.Г. е ищец по предявения иск, тъй като твърди, че е претърпял вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на служители при Община Вълчи дол. Общините имат процесуалното качество надлежна страна - ответник в процеса, тъй като са органи със статут на ЮЛ, в чиято структура са назначени служителите, от чиито незаконосъобразни действия и бездействия ищецът твърди, че е претърпял вреди.

Разпечатката съдържа 49 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6926d80b-8037-49b9-8b17-988fbf71a4cb