Определение № 462 от 29.05.2025, Районен съд - Тетевен
- Съд
- Районен съд - Тетевен
- Дело
- Гражданско дело 248/2025
- Вид
- Определение № 462
- Подписан
- 29.05.2025
- В сила
- 18.06.2025
- Състав
- МИЛЕН РУМЕНОВ АНГЕЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 233 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 35 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 462 гр. Тетевен, 29.05.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20254330100248 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск И. Т. П., ЕГН ********** от гр. Ябланица, област Ловеч, ж.к. хххххххххх чрез адв. Е. И. от АК – Пловдив, срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин Тодоров и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46, представлявано от Петър Дамянов с цена на първия главен иск: 1362.80 лева и цена на втори главен иск: 789.20 лева.
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени иска - иск за признаване на недействителност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на закона и е с правна квалификация чл. 26 ал.1 предл. второ и трето от ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, във вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за прогласяване за нищожен, като противоречащ на закона Договор за потребителски кредит и предоставяне на поръчителство с № *******от 15.01.2024 г.
След размяна на съдебните книжа и преди провеждане на открито съдебно заседание е постъпила молба с вх. № 3836 от 22.05.2025 г. по описа на РС - Тетевен от ищцата И. Т. П. с която се прави изявление за отказ от иска по настоящото дело по реда на чл. 233 от ГПК, ведно с молба по реда на чл. 35 от ГПК, с която заявява, че оттегля пълномощието си от адв.
Е. И. от АК – Пловдив.
Съгласно чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от спорното право във всяко положение на делото. Тази изрична и ясна норма предвижда допустимостта както на частичния, така и на пълния отказ от право във всеки момент, докато делото е висящо, включително и в касационната инстанция. Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданския процес съдът дължи произнасяне в рамките, в които е сезиран, като ищецът решава дали да предяви спорното право изцяло или частично, както и дали да се откаже до приключване висящността на производството и в какви предели от търсената защита. Всяко произнасяне извън обхвата на търсената защита е plus petitum, а преценката за основателността на претенцията в рамките на търсената защита води до уважаване или отхвърляне на иска със съответни последици.
По аргумент от правилото на чл. 233, изр. 2 ГПК отказът от иска, който представлява отказ и от самото спорно материално право, формира специфична сила на пресъдено нещо, която е абсолютна пречка за предявяването на иск със същия предмет срещу ответника (вж.
1
Ж. Сталев, А. Мингова, Огн. Стамболиев, В. Попова и Р. И., цит. съч., стр. 464, както и Решение № 1019 от 13.05.1976 г. по гр. д. № 671/1976 г., I г. о. на ВС и Решение № 240 от 05.11.2012 г. по гр. д. № 344/2012 г., II г. о. на ВКС).
При прекратяване на исковото производство, на основание чл. 233 ГПК, спорният предмет на делото се превръща в безспорен, т.е. в призната от ищеца основателност на твърдението на ответника, че исковата му претенция е неоснователна (вж. Решение № 260 от 07.08.2018 г. по т. д. № 490/2018 г., II т. о. на ВКС). Затова, когато ищецът се е отказал от иска, предявен на едно основание, той може да води друг иск срещу същия ответник и за защита на същото субективно материално право, само и единствено на друго основание (вж.
Определение № 24 от 26.02.1960 г. по гр. д. № 9666/1959 г., I г. о. на ВС). Възможността да бъде предявен отново иск за същото вземане и на същото фактическо основание е преклудирана по категоричен начин (вж. Решение № 105 от 26.07.2018 г. по т. д. № 324/2018 г., I т. о. на ВКС). В този смисъл не е случайно, че в съдебната практика отказът от иска се дефинира още като процесуално действие на ищеца, което го лишава занапред от възможността да търси правна защита по съдебен ред на материалното право, от което се е отказал (вж. Тълкувателно решение № 99 от 10.12.1979 г. по гр. д. № 80/1979 г., ОСГК на ВС).
В допълнение следва да бъде посочено, че по изискванията за валидност, на които трябва да отговаря, отказът от иск наподобява оттеглянето на иска. От него отказа от иск се различава по това, че за неговата важимост никога не е необходимо съгласието на ответника.
Последиците от отказа от иск дават на ответника всичко, което би получил, чрез отхвърляне на иска като неоснователен, така е отказа от иск лишава ответника от оправдан интерес да настоява делото да се продължи, випреки отказа от иск. Подобно на оттеглянето на иска, отказът от иск може да се направи по всяко време на висящността на делото, но не и след влизане на решението в сила. Отказът от иск е неоттегляем. /вж. Проф. Живко Сталев Българско гражданско процесуално право, Четвърто допълнено и преработено издание, София, 1988 г, ДИ „Наука и Изкуство“/.
Съдебният състав се запозна и с депозирана молба с вх. № 3726 от 23.05.2025 г. от адв. Е. И. от АК – Пловдив, като намира, че същата е депозирана след оттеглянето на пълномощието й по реда на чл. 35 от ГПК от ищцата П., затова не следва да се произнася по нея. Налице е оттеглено пълномощие.
По същество е налице отказ от иск преди първото по делото редовно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да прекрати производството по делото на основание чл. 233 от ГПК, поради направеният от ищеца отказ от иска си и десезирането на съда.
Водим от горното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 248 по описа за 2025 г. на Районен съд Тетевен, IV граждански състав, на основание чл. 233 от ГПК, поради отказ от иск от ищцата И. Т. П., ЕГН **********.
ОТМЕНЯ нароченото открито съдебно заседание за 05.06.2025 г. от 14.30 по настоящето дело.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ловеч в 2 едноседмичен срок от съобщаването на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
3