Решение № 120 от 06.04.2022, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Ловеч, 06.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА

АТАНАСОВА при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА

Гражданско дело № 20224310100399 по описа за 2022 година

Производство с правно основание чл.50 от СК за прекратяване на граждански брак по взаимно съгласие.

РС-гр.Ловеч е сезиран с молба от ****** С., родена на 29.07.1986 год., украинска гражданка, ЕГН-**********, с адрес : гр.******, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България №701153851, издадено на 24.03.2021 год. в гр.София и В. В. СТ., ЕГН**********, с постоянен адрес : гр.******, в която посочват, че на 21.12.2013 год. сключили граждански брак в гр.Ловеч, Община-гр.Ловеч, съгласно удостоверение за сключен граждански брак №0000000141, издадено въз основа па акт за граждански брак №0141 от 21.12.2013 год. на Община-гр.Ловеч. Бракът е първи за В.С. и втори за Т. СТ. и от него имат роден един малолетен син - ****** С., роден на 11.01.2015 год., ЕГН-**********, съгласно удостоверение за раждане №0000150006/14.01.2015 год., издадено въз основа на акт за раждане №006/14.01.2013 год. на Община-гр.Троян.

Желаят да прекратят брака си по взаимно съгласие. Съгласието им затова е сериозно, непоколебимо и взаимно. Постигнали са споразумение по чл.51 от С К, което не противоречи на закона и е в интерес на малолетното им дете ****** С..

Молят да бъдат призовани в съдебно заседание и след като се убеди в гореизложеното, да постанови решение, с което прекрати брака им по взаимно съгласие като утвърди постигнатото между тях споразумение.

В съдебно заседание молителката Т. СТ., редовно призована, се явява лично като поддържа молбата за развод по взаимно съгласие. Съгласието й за развод е сериозно и непоколебимо, като не желае съдът да издирва чия е вината за разстройството на брака. Подписала е лично споразумението и съгласна с всичко, което е посочено в него. Разноските по делото моли съда да 1 се поемат поравно от нея и от съпруга й.

Молителят В.С., нередовно призован, се явява лично като и неговото съгласие да се разведе със съпругата си реда на чл.50 от СК е твърда и непоколебимо. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака му с неговата съпруга и да утвърди споразумението така, както е представено.

Пълномощникът на молителите адв.Л. счита, че молбата, която са представили отговаря на закона и с нея са защитени правата на роденото от брака на доверителите й малолетно дете. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака между молителите по взаимно съгласие.

Заявява, че двамата се явяват лично и по категоричен начин изразяват становището си пред съда, че не желаят брака им да продължава повече да съществува, а искат да се разведат по реда на чл.50 от СК. В този смисъл моли съда да уважи молбата, с която е сезиран и да прекрати брака им, като утвърди представеното и подписано от тях споразумение. По нейна молба съдът е извършил корекция в т. VIII на представеното писмено споразумение, съгласно което разноските по делото вместо, както е записано да се поемат поравно от страните, следва да се счита, че остават за сметка на страните така, както са ги направили, а окончателната държавна такса ще се заплати поравно от двамата съпрузи.

Заинтересованата страна Дирекция “Социално подпомагане”-гр.Ловеч, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание, но за целите на настоящото охранително производство представя социален доклад, в който отбелязва, че при извършеното социално проучване е установено, че майката е осигурила подходяща битова среда за сина си. Жилището е чисто и подредено, детето разполага с облекло и вещи, подходящи за сезона и за възрастта му. На малолетният В.С. са осигурени достъп до здравеопазване и подходящо детско заведение, като то посещава целодневна детска градина „Мария Сиркова“-гр.Ловеч. Бащата е съобщил, че работи във фирма „Уолтопия“ като главен монтажник, а майката работи като фризьор. Между родителите и малолетният им син има изградена емоционална връзка.

Активната процесуална легитимация и правният интерес на страните се установява от представеното в оригинал удостоверение за сключен граждански брак №0000000141/21.12.2013 год. на Община-гр.Ловеч, от което се установява, че В. В. СТ. и ****** Тахтарова са сключили граждански брак на 21.12.2013 год. в гр.Ловеч, за което е съставен акт сключен граждански брак №0141 от 21.12.2013 год. в гр.Ловеч. След брака съпругата приела да носи фамилното име на своя съпруг – С..

Фактът е, че от брака си молителите имат един малолетен син ****** С. , роден на 11.01.2015 год. в гр.Троян, Област-гр.Ловеч, ЕГН-**********, се установява от копие на удостоверение за раждане №0000150006/14.01.2015 год. на Община-гр.Троян, издадено въз основа на акт за раждане №0006/14.01.2015 год., съставен в гр.Троян, Област-гр.Ловеч.

По време на брака си съпрузите са придобили следния недвижим имот : Апартамент №9, находящ се в урбанизираната територия на гр.Ловеч, с адрес по схема : гр.Ловеч, на трети етаж, ап.9, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч, одобрени със заповед №РД 1810/17.04.2007 год. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед : няма издадена заповед за изменение в КККР, попадащ в сграда №23, разположена в поземлен имот с идентификатор №***, със застроена площ на жилището по документ за собственост от 81,50 кв.м., брой нива на обекта 1, с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от : спалня, дневна, столова, 2 кухненски бокс, дрешник, баня с тоалетна, коридори и терас и, при граници и съседи на имота по схема №15-739083/12.10.2018 год. на СГКК-гр.Ловеч : на същия етаж: имот №***, под обекта : имот №***, над обекта : имот №***, заедно с Избено помещение №9, със светла площ 6,33 кв.м и таванско помещение №9, със светла площ 5 кв.м, заедно с 0,70463% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота , видно от нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот №99, том II, рег.№1740, дело №192/19.10.2018 год. на Младен Дойнов, Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №173, който нот.акт е вписан в СВ при РС-гр.Ловеч с вх.рег.

№4919/19.10.2018 год., Акт №63, том ХIV, дело №2765.

Цитираният по-горе недвижим имот е ипотекиран чрез разрешен ипотечен кредит от „Юробанк България“АД съгласно Договор за банков кредит №Н L 95377 от 19.10.2018 год. за сумата в размер на 61 366 лева, която Банката е предоставила на кредитополучателите В. В. СТ. и Т. СТ. с краен срок на издължаване на кредита, включително дължимите лихви 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.

Като доказателство по делото е представен и нот.акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №100, том II, рег.№1742, дело №193/19.10.2018 год. на Младен Дойнов, Нотариус с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в регистъра на НК под №173, който нот.акт е вписан в СВ при РС-гр.Ловеч с вх.рег.№4920/19.10.2018 год., Акт №104, том I, дело №2766, от който се установява, че кредиторът „Юробанк България“АД е представила на кредитополучателите и собственици на ипотекирания имот В. В. СТ. и Т. СТ., банков кредит за недвижим имот /кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот/, в общ размер на 61 366 лева, както следва : 20 000 лева за покупка на недвижим имот, подробно описан и ипотекиран по-долу, 40 000 лева за плащане на петгодишен предплатен застрахователен пакет по програма „Защита Оптимум“. Кредитополучателитеса се задължили да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на Договор за банков кредит №Н L 95377 от 19.10.2018 год. и евентуалните анекси и допълнения към него, като крайният срок за погасяване на кредото, включително дължимите лихви е 360 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, а при разсрочване на кредита, чрез подписване на анекси и/или допълнителни споразумения – съответната дата по анексите и/или допълнителни споразумения към Договора за кредит.

Освен недвижим имот по време на брака си съпрузите са придобили в режим на съпружеска имуществена общност и следната движима вещ : лек автомобил с марка „Опел Астра“, дизел, цвят : сив, рама № W0LPE6EF8BG134313, двигател №A17DTR2085868, с per.№ОВ5353ВР, за което като доказателство по делото е представено свидетелство за регистрация на МПС №011862359/30.09.2021 год., в което за собственик на автомобила е посочена молителката Т. СТ..

Застрахователната стойност на лекия автомобил към 23.03.2022 год. възлиза в размер на сумата 9 300 лева, според застрахователната оценка, направена от ЗД„Бул Инс“АД.

Настоящият съдебен състав като съобрази представените с молбата писмени доказателства, както и становището на страните, изразено лично в съдебно заседание, приема, че между тях действително е постигнато сериозно и непоколебимо съгласие за прекратяване на брака. Волята на молителите за прекратяване на сключения между тях граждански брак е твърда и категорична, като и двамата съпрузи не желаят да се издирва чия е вината за разстройството на брака.

Затова районният съд счита, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен 3 и същия следва да бъде прекратен по взаимно съгласие. В съответствие с нормата на чл.51, ал.1 от СК приема, че представеното от ****** и В.С.и писмено споразумение е законосъобразно и е в интерес на роденото от техния брак малолетно дете ****** С., тъй като в него са уредени всички въпроси във връзка с упражняването на родителските права и местоживеенето на детето, режима на личните отношения на детето с неговия баща, размера на месечната издръжка, която бащата ще заплаща на сина си, чрез майката като негов законен представител. Според съда с представеното и подписано от страните споразумение са охранени максимално интересите на детето, предвид факта, че то все още е малко, едва на 7 години, поради което и въпреки развода на своите родители не трябва да прекъсва връзката си със своя баща, който също като родител следва да участва заедно с майката в отглеждането и възпитанието на своя син, в който смисъл съдът съобрази и представения по делото социален доклад на Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Ловеч, в който изрично се подчертава, че между детето и родителите му има изградена емоционална връзка, която следва да продължи и за в бъдеще.

Това налага да се утвърди от съда постигнатото между молителите споразумение, по реда на чл.51, ал.2 от СК, във вида, в който е депозирано, ведно с извършената корекция относно разноските по делото и заплащането на окончателната държавна такса.

При този изход на процеса съдът определя окончателна държавна такса в размер общо на 40 лева, съгласно чл.6, т.3 от ТДТССГПК, като при завеждане на молбата е внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 25 лева, т.е. с оглед извършената корекция в т. VIII на споразумението, че окончателната държавна такса ще се заплати поравно от двамата молители, съдът счита, че всеки един от тях следва да заплати 7,50 лева окончателна държавна такса по сметка на РСгр.Ловеч. молителят В.С. следва да заплати по сметка на съда още сумата 144 лева, представляваща държавна такса 2 на сто върху тригодишните платежи върху размера на издръжката на малолетния му син В.С., на основание чл.7, т.2 от ТДТССГПК или общо дължимата от него сума по сметка на съда е 151,50 лева. Молителката Т. СТ. следва да заплати и 93 лева, представляваща 2 на сто такса върху стойността на получената в нейн дял движима вещ – лек автомобил, на основание чл.7, т.1 от ТДТССГПК или общо дължимата от нея сума е в размер на 100,50 лева.

Водим от горното, РС-гр.Ловеч

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА ГРАЖДАНСКИЯТ БРАК, сключен на 21.12.2013 год. с акт № 0141/21.12.2013 год., съставен в гр.Ловеч между ****** С., родена на 29.07.1986 год., украинска гражданка, ЕГН**********, с адрес : гр.******, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България №701153851, издадено на 24.03.2021 год. в гр.София и В. В. СТ., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******, поради настъпило сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, на основание чл.50 от СК.