Решение № 42 от 10.02.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1605/2022
- Вид
- Решение № 42
- Подписан
- 10.02.2023
- В сила
- 30.05.2023
- Състав
- КАМЕЛИЯ ГЕОРГИЕВА НЕНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 45, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 93, т. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- § 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 42 гр. Перник, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. А.ова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20221720201605 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 14-0000774 от 27.07.2022 г. (НП), издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" (Д "ИТ)- Перник, с което на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. (хиляда и петстотин лева) на основание чл. 414, ал. 3 КТ за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, извършено на 16.06.2022г. в обект на контрол „автоморга“, находящ се в *************.
Дружеството-жалбоподател "******“ ЕООД, по изложени в жалбата подробни доводи чрез управителя си Ю. Б. моли обжалваното НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се излагат твърдения за допуснати в хода на производството процесуални нарушения от наказващия орган, което сочи като основание за незаконосъобразност на атакуваното НП.
В хода на съдебното производство се представлява от пълномощника си адв. Н.Хаджийска от ПАК, която претендира за отмяна на издаденото наказателно постановление. В хода на съдебните прения развива подробни доводи, че така издаденото НП следва да бъде отменено, както и че в хода на производството са били събрани безспорни доказателства, от чийто анализ следва, че не е налице нарушението, което е описано в НП. Прави искане за присъждане на възнаграждение, съобразно договора за правна 1 защита и съдействие и списъка с разноски.
Административнонаказващият орган (АНО) Д "ИТ"-Перник оспорва жалбата със становище, че процесното НП е правилно и законосъобразно.
В хода на съдебните прения юрк. М., представляващ въззиваемата страна излага подробни доводи, че така издадено НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като твърди, че същото е издадено по реда и начина предвиден в закона, налице са задължителните реквизити, а съобразно показанията на разпитаните свидетели в хода на производството се доказва по категоричен начин възприетата от наказващия орган фактическа обстановка, както и вмененото на дружествотожалбоподател нарушение.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена е подадена от легитимен субект по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в законоустановения срок и пред компетентния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 16.06.2022г. св. В. П. и св. Т. Б.- инспектори в Д "ИТ" Перник, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в обект на контрол- „автоморга", находящ се в гр. Перник, кв. Тева, ул. „Република", стопанисван от "******" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Ю. Б. – управител, установили, че посоченото дружество в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда към не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставянето на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. К. М., ЕГН: **********. Инспекторите се легитимирали и с оглед правомощието си по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ предоставили на И. М. да попълни декларация, на основание чл. 399 Кодекса на труда /КТ/, с която да декларира факти и обстоятелства, свързани с осъществяваната от него дейност.
В 13:07 часа И. М. попълнил лично декларацията, в която вписал, че работи в дружеството-жалбоподател като „пазач“ в процесната автоморга, с работно време и трудово възнаграждение, като надлежно е посочил, че същото е от 9:00ч до 17:00ч.
В графата където следвало да посочи дали има трудов договор работникът вписал „не“. За извършената проверка е съставен протокол, в който проверяващите надлежно са описани констатираните нередовности, установени от нея входа на проверката. Представител на дружествотожалбоподател бил поканен да се яви в сградата на Д „ИТ“-Перник за извършване на документа проверка във връзка със спазване на трудовото законодателство. Същата не е била осъществена, тъй като управителят на дружеството заявил, че е извън страната.
Срещу санкционираното дружество „******“ ЕООД, в присъствието на неговия управител, бил съставен акт за установяване на административно 2 нарушение (АУАН) № 14-0000774 от 27.06.2022 г., в който било прието, че работодателят е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като не е сключил трудов договор в писмена форма с И. М., който на 16.06.2022г. е полагал труд като „пазач“ в процесната автоморга. Управителят подписал акта без да направи възражения по констатациите в него, след което получил препис от същия. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са били депозирани и допълнителни писмени възражения. След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53 ЗАНН и издал обжалваното НП, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на "******“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, за което на основание чл. 414, ал. 3 от КТ му наложил имуществена санкция в размер на 1500 лв. Процесното НП било връчено на 27.07.2022 г.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид протокол за извършена проверка № ПР2220232/16.06.2022 г. / с.18 от с.д/, декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от св. И. М. /с.20 от с.д./; АУАН № 14-0000774 от 27.06.2022г./с.11 от с.д/;
Призовка по чл. 45, ал.1 АПК /с.17 от с.д/; Възражение с вх.
№22077140/05.07.2022г. /с.15 от с.д./; заповеди № 3-0035 от 29.01.2014 г. и 1260 от 18.12.2017 г. на изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда"/с.21-25 от с.д./.
По делото са разпитани като свидетели В. П., която е и актосъставител и св. Т. Б. /свидетел по акта/ които са възприели непосредствено обстоятелствата, при които са извършили проверката в обекта на работодателя, както и св. И. М., за който е прието, че е престирал работна сила без сключване на писмен трудов договор. Съдът намира, че дадените в хода на съдебното следствие показания на двамата свидетели са пълни, ясни, обстоятелствени и относими към предмета на доказване. Съдът като ги анализира по отделно и в съвкупна преценка с цялата доказателствена маса намира, че същите следва да се кредитират изцяло. От показанията на св.
В. П. се установява времето, мястото и начина на извършване на нарушението. Показанията на свидетелката са еднопосочни и с изявленията на св. Б., като същите се допълват взаимно.
От правна страна:
В АУАН и в издаденото въз основа на него НП нарушението е описано словесно подробно и недвусмислено, като ясно са посочени датата и мястото на извършване му и са изложени релевантните за извършването му обстоятелства. Индивидуализирано е лицето, с което е прието, че не са уредени надлежно отношенията по предоставяне на работна сила чрез сключване на трудов договор в писмена форма, което в пълен обем описва вмененото нарушение изразяващо се именно в посоченото бездействие от страна на дружеството-жалбоподател.
Така направеното описание кореспондира на правилно дадената правна квалификация - извършено нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, тъй като първата правна норма разписва, че трудовият договор се 3 сключва в писмена форма, а втората- че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.
Съдът прие за безспорно доказано нарушението за което е санкционирано дружеството-жалбоподател, като съображенията са следните:
По делото не се спори, че св. И. М. е бил заварен по време на проверката в обект „автоморга", находящ се в гр. Перник, кв. Тева, ул.
„Република", стопанисван от "******" ЕООД.
Проверяващите са категорични, че към този момент лицето е извършвало дейност, свързана с опазване на имота, а и същият в собственоръчно написаната му декларация ясно и недвусмислено е посочил „пазач“ като заемана длъжност.
Отново за пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че кредитираните показанията на свидетелите П. и Б. са ценни доказателствени средства, доколкото същите непосредствено са възприели извършваната дейност от работника, както и обстоятелствата при които той собственоръчно е попълнил и подписал предоставената му декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Техните показания са последователни, кореспондиращи както помежду си, така и с останалите писмени доказателства – протокол за извършена проверка № ПР2220232/16.06.2022 г. / с.18 от с.д/, декларация по чл. 402, ал.
1, т. 3 от КТ от св. И. М. /с.20 от с.д./; В този смисъл съдът не дава вяра на посочите от М. твърдения, изложени е наименованото от него „заявление“ /с.119 от с.д./, в което е обективирал твърдения, че не е знаел какво попълва и е написал всичко, включително и „пазач“ под диктовка на инспекторите. Тези твърдения не се доказаха в хода на настоящото производство още повече, че същият е имал възможност да откаже да попълни декларацията, което не е сторено.
Фактът, че проверяващите работят в Д "ИТ"-Перник не налага извод, че лицата са заинтересовани и субективни, тъй като те са изпълнявали служебните си задължения при извършване на проверката, поради което съдът цени техните показания и ги кредитира с доверие досежно обстоятелствата при които е било констатирано нарушението.
За пълнота настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че макар действително в декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ от св. И. М.
/с.20 от с.д./, М. да не е посочил размер на трудово възнаграждение от страна на дружеството жалбоподател, а също и че контролните органи не са установили конкретния размер на уговореното възнаграждение за труда, полаган от М., с оглед направения от него запис, че полага труд, като изрично е посочена заемата длъжност- „пазач“, изрично посоченото от него работно време от 09:00ч до 17:00ч, както и отразеното, че почивен ден му е „Неделя“ са безспорно установени факти, които водят до извод, че е полаган труд по време на извършване на проверката от И. М.. Ето защо от установеното работно място и посоченото работно време, изводът на АНО за осъществяване на вмененото нарушение е правилен и законосъобразен. След като работещият е бил подчинен на конкретни условия на труд като „пазач“, следвало е да спазва определено работно време, то безспорно отношенията е трябвало да се уредят посредством трудов договор.
Такъв не е бил сключен в писмена форма, което не се оспорва от 4 страните.
Неприемлива е тезата на св. М., че е роднина на управителя на дружеството и в момента на проверката не е извършвал трудова дейност, а напротив – хранел е кучетата в имота, защото собственика е в чужбина.
Предвид приложените по делото писмени доказателства, действително се установи, че в този период управителят на дружеството жалбоподател не е бил в страната, но лансираната теза е голословна, тъй като М. собственоръчно е попълнил съдържанието на декларацията, а вписаното от него съответства не само на непосредствено възприетите обстоятелства от свидетелите П. и Б. при извършване на проверката.
Съдът прие, че не се доказа, че декларацията не е била попълнена самостоятелно от М.. По делото не са налице каквито и да са надлежни доказателства лицето да я е попълнило под чужд натиск и въздействие или пък да не е било наясно със съдържанието й, поради което липсва основание декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ да не бъде кредитирана и зачетена от съда.
Разпечатката съдържа 41 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6925ea80-5665-4c5e-afb4-87549feac6c9