Решение № 282 от 23.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. София, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело № 20231100901201 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените Б. К. Т., ЕГН ********** против “Б.П.Л.” ООД, ЕИК *******, обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.137, ал.5 ТЗ за прогласяване нищожността и при условията на евентуалност с правно основание чл. 74, ал. 1 от ТЗ за отмяната на, решения на Общото събрание на ответното дружество обективирани в протокол от 23.06.2023 г. – за изключване на Б. К. Т. като съдружник в ответното дружество и за поемане на дяловете му от оставащия съдружник – Н.В.Н..

Ищецът основава претенциите си с твърденията, че решенията взети от общото събрание на ответното дружество на 23.06.2023г. са нищожни, защото протоколът от това събрание не е с нотариална заверка на подписите и съдържанието, каквито са изискванията на чл.137,ал.4 във вр. с чл.137, ал.1,т.2 ТЗ при липсата на предвидена дерогация на тези правила в дружествения договор. Поради това сочи, че на основание чл.137,ал.5 ТЗ тези решения са нищожни. В случай, че съдът приеме, че атакуваните решения на общото събрание не са нищожни поради липсата на спазена форма за действителността им, то ищецът моли те да бъдат отменени като незаконосъобразни и противоречащи на повелителните разпоредби на закона, тъй като преди вземането на решението за изключването му като съдружник не му е било отправяно предупреждение за това, както е предвидено в разпоредбата на чл.126, ал.3 ТЗ, а в самата т.7 от дневния ред на събранието не е посочено за какво точно нарушение по чл.126 ТЗ е предвидено да се проведе обсъждане и вземане на решение за изключването на ищеца. В протокола от общото събрание от 23.06.2023 г. се реферирало към предходно предупреждение от преди повече от 1 година, а именно от 21.04.2022 г., но 1 във връчената на ищеца на 12.06.2023 г. покана за свикване на общо събрание, в частта по точката от дневния ред за изключването му обаче, не се прави такова препращане, нито се уточнява за какви неправомерни действия се предлага това решение, а следва да се има предвид, че при предходни опити за изключването му са били релевирани различни други основания нелоялни действия чрез участие в конкурентни дружества, гласуване против внасяне на допълнителни парични вноски и др.

Предвид това, ищецът счита, че не му е било отправено валидно предупреждение за изключването му като съдружник и по тази причина, не е бил в състояние да се подготви за общото събрание, като сочи, че не може с предупреждение от преди повече от една година да се пристъпва към изключването му с атакуваното решение, защото в промеждутъка от време са били проведени редица общи събрания, на които този въпрос не е бил обсъждан.

Ищецът излага доводи, че решението за изключването му е обосновано с нарушения на чл.10, ал.1, т.2 и т. 5 от Дружествения договор, докато според самия дружествен договор основанията за изключване са предвидени в чл.24 от него и те не са огледални на задълженията посочени в чл.10. Затова посоченото в решението на общото събрание основание за изключване е некоректно, тъй като не кореспондира на разпоредбите на дружествения договор. Освен това по същество посочените в протокола от общото събрание от 23.06.2023 г. обстоятелства не са основания за изключването му.

Конкретните действия, за които се твърдяло, че са против интересите на дружеството, се отнасят до отправяне на неверни твърдения за извършени нередности от дружеството до контролни институции (дирекция Пожарна безопасност и защита на населението). За действие против интересите на дружеството по смисъла на чл. 126, ал.3, т. 3 ТЗ, респ. на чл. 24, ал. 1, т. 5 от дружествения договор не може и не следва да се приема сезиране на държавни органи за извършване на проверки за законосъобразното функциониране на дружеството. Ищецът твърди, че като съдружник има право да изисква дейността на дружеството да е съобразена със закона, поради което сезиране на държавни органи за установяване на това не може да се окачестви като действие против интересите на дружеството. Отправения от ищеца сигнал до Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ се отнасял основно за запалими материали, складирани на територията на съседен на стопанисвания от „Б.П.Л.“ ООД имот, собственост на друго дружество, а към момента на отправяне на поканата от 01.06.2023 г. за свикване на общо събрание с дневен ред, включващ решение за изключването му, проверка от Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ все още не е била започнала.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба, от страна на ответното дружество постъпи такъв. С него предявените искове се оспорват като неоснователни, защото твърдението на ищеца, че протоколът от общото събрание от 23.06.2023г. не е в съответствие с изискванията на чл. 137, ал.4 във вр. с чл. 137, ал.1, т.2 от ТЗ, е невярно. Протоколът е заверен под №5919/23.06.2023г. (подписи) и №5920/23.06.2023, том 3, акт 96 2

(съдържание) от нотариус М. И., peг. №260, съгласно регистъра на Нотариалната камара.

Ответникът сочи, че за разлика от нормата на чл.232, ал.4 от ТЗ, която предвижда провеждането на общо събрание на акционерите да става в присъствието на нотариус, чл.137,ал.4 ТЗ не налага такова изискване, поради което се налага извода, че заверката на протокола от общото събрание на съдружниците в ООД може да се извърши и след фактическото му провеждане. В случая е процедирано по този начин. Ответникът сочи, че единственият „порок" на заверката що се отнася до подписа е, че липсва заверка на подписа на ищеца върху протокола от общото събрание, който е отказал подписът му да бъде заверен пред нотариус И. в кантората й, съгласно изричното указание в протокола от проведеното общо събрание.

Доколкото обаче, оплакването за нищожност има за предмет само т.7 от протокола - вземането на решение за изключването на съдружника Б. Т., то неговият подпис е неотносим в съответствие с нормата на чл.137, ал.3 от ТЗ, поради това, че той като изключван съдружник не участва в гласуването на решението по т.7 от дневния ред на общото събрание и респ. заверка на неговия подпис не е необходима. В същото време, ищецът не отрича да е присъствал на общото събрание и е напълно наясно с взетите решения, не оспорва своя подпис и няма спор по съдържанието на протокола.

Предвид горното, ответното дружество счита, че поведението на ищеца е недобросъвестно, съставлява злоупотреба с право, и поради тази причина оплакването за нищожност на решението е неоснователно. Обратното би означавало за всяко събрание на съдружници в ООД, което взема решения по въпросите по чл.137, ал.1, т.2, 4, 5 и 7 ТЗ да се налага присъствието на нотариус, каквото законово изискване няма, респективно да се стигне до блокиране вземането на тези решения, поради недобросъвестно поведение на съдружник.

По отношение на предявения при условията на евентуалност иск за незаконосъобразност на решението по т.7 от протокола от общото събрание от 23.06.2023г. ответникът сочи, че са напълно противоречиви и нелогични доводите и съжденията на ищеца за нарушение на чл. 126, ал.3 от ТЗ, защото той от една страна твърди, че не му е отправено предупреждение за изключването му като съдружник, както и че не било налице получаване на такова предупреждение, а в същото време признава, че всъщност такова предупреждение му е надлежно връчено на 21.04.2022г. Поради това е неясно как според ищеца фактът, че предупреждението му е било връчено преди повече от една година изключва наличието на същото. Нито законът, нито съдебната практика предвиждат какъвто и да е срок на валидност на предупреждението за изключване. Нещо повече, съдебната практика е категорична, че на предупредения съдружник трябва да се даде достатъчно време да поправи поведението си, респ. да преустанови нарушението. В случая ищецът просто е игнорирал предупреждението и въпреки него е пускал сигнали срещу дружеството и управителя му до различни институции за това, че били налице нарушения или съмнения за нарушения, компрометирайки името и интересите на дружеството, в което е съдружник.

3

В допълнение ответникът заявява, че в случая ищецът изрично признава, че е подал сигнал до Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението", като видно от представения като доказателство от него отговор от тази дирекция, подадените сигнали са дори два, в рамките на 15 дни (с вх. №198300- 4705/31.05.2023Г. и №198300-5097/15.06.2023г.).

Ответникът счита за несъстоятелни твърденията на ищеца, че трябвало в поканата за общото събрание изрично да бъде посочено за кое конкретно нарушение се предлага изключването. С оглед същността на извършените от ищеца действия (подаване на сигнал до компетентните органи с твърдения за извършени от дружеството нередности и нарушения), фактът дали съдружникът е уведомен в поканата за събранието, че именно за това негово действие се предлага изключването му е без абсолютно никакво значение, защото съдружникът няма как да поправи поведението си и да оттегли вече подадения сигнал срещу дружеството. Ответникът счита, че е изцяло ирелевантна към конкретния случай посочената от ищеца съдебна практика.

Цитираните решения по никакъв начин не подкрепят съжденията на ищеца/ като решение N9160 от 26.01.2010г. по т.д. N9379/2009r. I Г.О. на ВКС касае въпроса, дали едно и също предупреждение може да бъде използвано в две или повече процедури по изключване, а в Решение №3 от 19.02.2010г. по т.д.

№482/2009г. ВКС, Т.К., I Т.О. е посочено, че самото предупреждение може да е възпроизведено в самостоятелен документ, в покана за ОС, или например в протокол от ОС. В случая, предупреждението до ищеца е оформено достатъчно конкретно, връчено му е надлежно и от него се е изисквало единствено да се въздържа от подаване на сигнали до институциите в страната, съдържащи неверни твърдения за извършвани от дружеството нарушения и нередности, тъй като по този начин уврежда интересите на дружеството.

Ответникът счита за несъстоятелни и доводите на ищеца, че изключването му като съдружник е незаконосъобразно, защото основанията за изключване по чл. 24 от Дружествения договор не кореспондирали изцяло на чл. 10, ал.1, т.2 и т.5 от Дружествения договор. Сочи, че от т.7 от протокола от заседанието на общото събрание, проведено на 23.06.2023г., което е предмет на настоящото дело, ищецът е изключен на основание чл.

126, ал.3, т.3 от ТЗ („а също и на основание чл. 10, ал.1, т.2 и т.5 от Дружествения договор") поради негови действия против интересите на дружеството. Цитираните в решението по т.7 от дневния ред на ОС разпоредби са в синхрон, защото изрично е посочено основанието за изключване на съдружника и конкретното действие от негова страна, което е счетено за такова против интересите на дружеството. Заявява, че е абсолютно несъстоятелно твърдението на ищеца, че щом не са установени нарушения, то следователно интересът на дружеството не е засегнат. Ответникът счита, че интересът на дружеството не следва да се измерва единствено в материален аспект (в случая с липса на санкция в резултат от извършената проверка).

Дружеството гради търговска репутация и име не само на пазара, но и в отношенията си с отговорните институции. Твърденията (при това от съдружник и то в два последователни сигнала), че в дружеството се 4 извършват нередности и нарушения на закона, безспорно оказва силно негативно влияние на дружеството. Нелепо е обяснението на ищеца, че подаваните от него сигнали (ищецът индиректно признава и други сигнали до други институции) с твърдения за нарушения, са единствено с цел защита на правото му да изисква „дейността на дружеството да е съобразена със закона". По никаква житейска логика отправянето на твърдения пред различни контролни институции за наличие на нередности и нарушения от страна на дружеството не съставлява загриженост от страна на съдружника за интересите и законосъобразността на дейността на дружеството (дори ако тази ситуация бъде пренесена на плоскостта на наказателното право, подобно действие е наказуемо за набедяване по см. на чл.286 НК или напр. за клевета по смисъла на чл. 147, ал.1 от НК). Съдружникът разполага с множество други способи, в т.ч. и законово уредени, за упражняване контрол над дейността на дружеството - чрез участия на общите събрания на съдружниците, чрез преглеждане на книжата на дружеството, чрез получаване на информация за хода на дружествените дела, чрез даване на предложения и т.н. В този смисъл ответникът твърди, че са абсолютно голословни и неверни твърденията на ищеца, че не му е била предоставяна информация и физически достъп до помещенията на дружеството. Фактът, че същият е присъствал лично и чрез адвокат на процесното общо събрание на съдружниците, проведено именно в помещенията на дружеството, доказва несъстоятелността на изложените от него твърдения.