Определение № 465 от 13.07.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 465 гр. Шумен, 13.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: София Анд. Радославова

Членове:

Нели Г. Батанова

Димчо Ст. Луков като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско дело № 20233600500265 по описа за 2023 година

Производство по чл. 278 ал. 1 във връзка с чл. 418 ал. 4 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с рег. № 8087/12.06.2023 г. подадена от Ц. Д. К. с ЕГН ********** против разпореждане № 1664/05.06.2023 г. постановено по ч.гр.д.№ 20233630101207 по описа Районен съд – Шумен, с което е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу длъжника Г. Х. С. с ЕГН ********** за сумата от 4150 лева, като недопустимо. По изложени обстоятелства и оплаквания в жалбата, жалбоподателят моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се разпореди издаването на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Позовава се на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗЗД, според която срока се смята за уговорен в полза на длъжника и тъй като падежа на записа на заповед, макар и без посочен ден, е определим – последния ден на месец май, а именно 31.05.2023 г., е подал заявлението си, след изтичане на последния ден на м. май 2023 г.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в законния по чл. 275 ал. 1 о т ГПК едноседмичен срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна поради следното:

Жалбоподателят се явява заявител по депозирано от същия Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, в предвидената по чл. 417, т.10 о т ГПК, възможност за издаването им въз 1 основа на представен към заявлението оригинал на запис на заповед. В случая е представен запис на заповед от 09.10.2021 г. издаден от Г. Х. С. с ЕГН ********** от с. Д.. С представения документ по чл. 417 т. 10 от ГПК, като запис на заповед, посоченото лице е поело задължението неотменимо и безусловно, без протест спрямо жалбоподателя, поемател по менителницата, да заплати на последния сумата от 5000 /пет хиляди/ лева с падеж - 05.2023 г., с място на плащането: гр. Шумен.

С обжалваното разпореждане, районния съд е оставил без уважение зявлението за издаване на заповед за изпълнение и изп ълнителен лист по чл.

4 1 7 о т ГПК, тъй като е констатирал, че в представения запис на заповед, падежа не е определен по нито един от начините по чл. 486 ал. 1 от ТЗ и на основание чл. 486, ал.2 от ТЗ, е мотивирал нищожност на менителницата. С оглед на това и поради липса на предпоставките по чл. 418 ал.2 о т ГПК представеният запис на заповед, да се явява редовен от външна страна и да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист, е отхвърлено изцяло.

Правните изводи на първоинстанциониня съд са правилни. Съобразно разпоредбата на чл. 486 ал.1 о т ТЗ, падежът на менителницата /записа на заповед/ може да бъде определен по четири начина: 1) на предявяване; 2 ) на определен срок след предявяването; 3) на определен срок след издаването и 4) на определен ден. В конкретния случай падежът, посочен в записа на заповед - "05.2023г." не е определен по нито един от начините посочени в разпоредбата на чл. 486 ал.1 от ТЗ. Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и наличие на определени реквизити на акта, като Законът предвижда императивни изисквания за съдържанието. С оглед на това и изискванията за определяне по точно определен, съответен на Закона начин, падеж на задължението по издадената менителница, са императивни, като определянето на падежа на задължението следва да е ясно и недвусмислено, без създаване на предпоставки за различно тълкуване. / В този смисъл Решение № 77/ 14.08.2015 г. по т.д.№ 1156/ 2014 г. на ВКС – 1 ТО, Решение № 168/ 07.11.2013г по т.д.№ 678/ 2012 г. на ВКС/.

С оглед на това, в случая е налице именно определяне на падеж по друг, 2 различен от определения в Закона начин, поради което на основание чл. 486 ал. 2 от ТЗ менителницата се явява нищожна, до каквито изводи е достигнал и районният съд във връзка с отказа за издаване на исканата Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, поради липса на условията по чл. 418 ал.2 от ГПК.

По така изложените съображения обжалваното разпореждане се явява правилно и законосъобразно и като такова подлежи на потвърждаване.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1664/05.06.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 20233630101207 по описа Районен съд – Шумен, с което е оставено без уважение заявлението на Ц. Д. К. с ЕГН ********** з а издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.

417 т. 10 от ГПК срещу длъжника Г. Х. С. с ЕГН ********** от с. Д., обл.

Шумен, ул. Победа № 12 за сумата от 4150 лева, като недопустимо.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3