Решение № 270 от 08.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Пазарджик, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20225220201638 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 630119-F630517 от ... г., издадено от Заместник директор при ТД на НАП Пловдив на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС са наложени две имуществени санкции в размер на по 1000 лева всяка на ЕТ „Ж.-К. Ж.“ ЕИК 822089034, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Р.“ № 11 за две нарушения на чл.124, ал.5 от ЗДДС.

Срещу НП е подадена в срок жалба от ЕТ „Ж.-К. Ж.“, в която се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на НП, издаването му в нарушение на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира писмени доказателства. Излагат се допълнителни доводи за отмяна на атакуваното НП. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител в съдебно заседание застъпва становище, с което се иска потвърждаване на НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становището на ответната страна и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

През 2020 г. свидетелката М. Б. – инспектор по приходите към ТД на НАП Пловдив – започнала извършването на проверка на жалбоподателя. В хода на проверката били извършени и насрещни проверки на контрагентите на жалбоподателя по повод на издадени от тях кредитни известия (КИ) към него. Дружествата „Загорка“ АД, и „Кока Кола ХБК България“ АД представили на данъчните органи информация относно конкретни кредитни известия – тяхното издаване и изпращане на жалбоподателя. Проверяващите приели, че жалбоподателят - търговец в качеството си на получател по фактури за доставки, издадени от посочените дружества, не е отразило в дневника си за покупките за данъчен период м. август 2019 г. кредитни известия от доставчиците с данъчен кредит в общ размер на 1716,06 лева при посочени подробно в АУАН и НП общо 16 на брой КИ, от които 11 броя, издадени от „Загорка“ АД и 5 броя, издадени от „Кока Кола ХБК България“ АД.

Контролните органи приели, че търговецът не е отразил горецитираните кредитни известия в дневника си за покупки и в справка-декларация по ЗДДС, подадени в ТД на НАП - Пловдив ИРМ Пазарджик с вх. № 13001654035/16.09.2019 г. за данъчния период, през който кредитните известия са издадени, а именно за данъчен период м. 08.2019 г., което е довело до определяне на резултат за м. 08.2019 г.: ДДС за внасяне в размер на 2139.46 лв. Ако задълженото лице било включило кредитните известия /КИ/ в дневника за покупки през месеца, в който са издадени - м. 08.2019 г., както повелявала разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, резултатът за този данъчен период би бил ДДС за внасяне в размер на 3855.55 лв. Следователно, невключването на КИ в „Дневника за покупките“ за периода на тяхното издаване е довело до определяне на данък за внасяне в по-малък размер.

Кредитните известия не са отразени в дневник за покупки и към датата на приключване на проверка за установяване на факти и обстоятелства, приключила с протокол КД-73№П-16001320167710-073-001/06.08.2021 г.

2

Така описаните нарушения били извършени на ... г. в гр. Пловдив, ИРМ Пазарджик и са открити в хода на извършени насрещни проверки на „Загорка“ АД и „Кока Кола ХБК България“ АД. На търговеца е изготвена покана изх. № 18734/01.10.2021 г. за съставяне на АУАН, връчена по електронен път на ... г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция.

В тази връзка свидетелката Б. в присъствието на свидетелката С. А. съставила АУАН на ... г. на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН след неявяване на представител на нарушителя и в негово отсъствие. Актът е надлежно предявен и връчен на К. Г. Ж. на ... г. Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, в което е посочено, че се налагат имуществени санкции в размер на по 1000 лв. само за кредитните известия по т.2 с № 0096568093/... г., издадено от „Загорка“ АД и по т.13 с № 13001406674/... г., издадено от „Кока Кола ХБК България“ АД, а за невключените кредитни известия по точки 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 14, 15 и 16 са издадени предупреждения.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на всички събрани в хода му доказателства - гласни - показанията актосъставителя М. Б. и свидетелката по акта С. А., както и писмените доказателства, приложени по делото. Показанията на свидетелите съдът кредитира като ясни, категорични и безпротиворечиви, както вътрешно, така и по отношение на останалите доказателства по делото.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

При така изложените в акта и в НП обстоятелства по извършване на нарушението, е прието от контролните органи, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.124, ал.5 ЗДДС. Съгласно чл.125, ал.4 ЗДДС:

„Регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1“, според следващата ал. 5:

„Независимо от ал. 4, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, включително издадени от лица, на които е прекратена 3 регистрацията по този закон“. Видно е, че отразяването е задължително по отношение на получените кредитни известия за данъчния период, през който са издадени. В хода на развилото се производство пред администрацията са били изискани и са приложени обяснени от контрагентите на жалбоподателя, издали процесните КИ, по отношение на които не е изпълнено изискването на чл. 124, ал.5 ЗДДС. В обясненията на контрагентите липсват твърдения, че ЕТ е получил изпратените му по ел. път и/или с фактическа доставка чрез куриер кредитни известия. Няколкократно и в хода на съдебното следствие беше изискана тази съществена за нарушението информация.

Справката от „Загорка“ АД установява, че издаденото от това дружество към ЕТ процесно КИ му е било изпратено на ел. адрес: ... на 22 август 2019 г., а оригинала на КИ чрез куриер същия месец, т.е. в срок, за да бъдат получени и включени за периода м. август 2019 г. преди изтичане на крайния срок за изпълнение на процесното задължение.

Справката от „Кока Кола ХБК България“ АД установява, че издаденото от това дружество към ЕТ процесно КИ му е било изпратено чрез куриер „Ин тайм“. Справката от куриера сочи, че през този данъчен период са били изпратени действително от „Кока Кола ХБК България“ АД под формата на писма общо осемнадесет пратки (включително една на ... г. и една на ... г.) и са получени от жалбоподателя. Вярно е, че липсват категорични данни при куриера какво точно е съдържанието на пратките, но с оглед посоченото от „Кока Кола ХБК България“ АД и трайните търговски взаимоотношения, които имат със жалбоподателя, то може да се направи обоснован извод, че процесното КИ е между изпратените и получени от жалбоподателя в този период. Следва да се отбележи, че всяко едно от дружествата контрагенти на жалбоподателя е включило съответните КИ в своите дневници за продажби.

По делото се съдържат и данни, че ЕТ е заплащал паричните задължения в размер, съответстващ на стойността на закупените стоки по фактура, намалена (прихваната) със стойността на издадени КИ, поради което може да се направи и логичният извод, че същите са надлежно и своевременно доведени до знанието на търговеца.

При тези данни от правна страна съдът приема, че нарушенията са несъмнено установени и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства. При това положение следва да се приеме от правна 4 страна, че установеното деяние изпълва признаците на нарушението по чл.124, ал.5 ЗДДС за неотразяване на тези две КИ, които са издадени от „Загорка“ АД и „Кока Кола ХБК България“ АД. Тъй като в НП е посочен общ размер на невнесения данък по 16 КИ, а в НП жалбоподателят в крайна сметка е наказан само за две от тях, то се редуцира размера на невнесения данък спрямо приетия от наказващия орган в НП. Тази разлика обаче няма никакво значение в конкретния случай, доколкото се налага имуществена санкция в минимален размер от по 1000 лв. и редукцията само би имал значение, ако е над този минимален размер съгласно чл.182, ал.1 от ЗДДС (налага се „имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на определения в по-малък размер данък, но не по-малко от 1000 лв.“).

В хода на проведеното административнонаказателно производство обаче е допуснато съществено процесуално нарушение, което е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. В АУАН и НП като време на извършване на нарушението е посочена дата 17.09.2019 г. Тя е правилно определена.

Съгласно чл.34, ал.1

ЗАНН:

„Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествaта за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.“. Налице са две равностойни хипотези, при които не следва да се образува административнонаказателно производство.

От приложените доказателства е видно, че контролните органи са 5 приели, че нарушението е извършено на ... г., след като са получили информация от насрещни проверки на контрагентите на жалбоподателя, съответно: от „Загорка“ АД – на ... г. и от „Кока Кола ХБК България“ АД – на ... г. Двете хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност за избор в рамките на кой от двата срока да състави акта за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е открит, то акт за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, но не повече от две години от извършването на нарушението. Ползваното от законодателя понятие в чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на извършителя е дефинирано в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г.:

„Откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“. От изложеното от върховните съдии е видно, че това тълкуване е пряко свързано с целта на давностните срокове - да се стимулира администрацията за изпълнение на задълженията си в едни разумни срокове.

В конкретния случай именно датите, на които документите от насрещните проверки при контрагентите на жалбоподателя са постъпили в НАП, сочат, че към този момент нарушението и нарушителят са били открити.

Неоснователни са доводите на процесуалния представител на ответника, че към тези дати жалбоподателят е отричал извършването на нарушението, което налагало събирането на още информация, поради което срокът не започвало да тече от тях. Както се посочи по-горе целта на тези срокове е да се стимулира администрацията за изпълнение на задълженията си в едни разумни срокове. Събирането на допълнителни доказателства за извършването на нарушението (което така или иначе жалбоподателят отрича да е извършил и към момента на приключване на съдебното следствие) не може да бъде причина за неспазването на тези срокове.