Решение № 253 от 26.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Варна, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Т. като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000109 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от М. Т. И. с ЕГН ********** от гр.Силистра против решение № 10/15.02.22г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 102/21г. в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 06.03.21г., за горницата над 25 000лв до претендираните 40 000лв. Според въззивницата съдът, при определяне размера на дължимото й застрахователно обезщетение, е допуснал отклонение от практиката на ВКС относно съобразяването с критерия за справедливост. Намира определеното й обезщетение за занижено, поради което моли въззивната инстанция да й присъди пълния претендиран размер.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част.

Постъпила е и въззивна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София против същото решение, но в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на М. Т. И. с ЕГН ********** от 1 гр.Силистра обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от ПТП за горницата над 15 000лв до присъдените 25 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните по делото доказателства. Излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до несъгласие с извода на първоинстанционния съд за липсата на принос от страна на пострадалата за настъпване на травматичните увреждания, който е направен при погрешно кредитиране на обясненията на в.л.Ж в с.з. и в противоречие на практиката на ВКС. Присъденото обезщетение е в неоснователно завишен размер. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлена за горницата над 15 000лв. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част.

Предмет на настоящото производство е и частна жалба от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, гр.София против определение № 61/18.03.2022г. по т.д. № 102/21г., с което е изменено решението по делото в частта за разноските. Изложени са съображения за недопустимост, респ. – за неоснователност на обжалваното определение. Направено е искане за неговата отмяна.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от ответната по частната жалба страна.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.432 КЗ.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е осъществено на 06.03.2021г., в гp. Силистра, на кръстовището между ул.“Седми септември“ и ул.“Бойка Войвода“, където ищцата, движейки се по ул.“Бойка Войвода“ по левия тротоар по посока на движението и пресичайки ул.“Седми септември“ била блъсната от лек автомобил- марка „Фолксваген“, модел „Транспортер“, с рег.№ ХХ ХХХХ ХХ, управляван от Д М Д от гр.Силистра. Веднага след ПТП била откарана с линейка в МБАЛ-Силистра, 2 където след рентгенография се установило, че ръката й е счупена и била насочена към ортопед. Издадени й били три болнични листи с диагноза „счупване на горния край на раменната кост /хумерус/“. От заключението на СМЕ е видно, че са й били причинени следните травматични увреждания : контузия на дясната раменна област с клинични и рентгенови данни за счупване на дясната раменна кост в областта на шийката, контузия на дясната тазобедрена става, контузия на дясна гръдна половина с кръвонасядания по кожната повърхност в посочените области. Счупването на дясната мишнична кост в областта на шийката на главата обуславя наличието на трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок не по-малък от 3-4 месеца, а останалите травматични увреждания обуславят наличието на временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Видът на травмите не наложил провеждане на оперативно лечение и пролежаване в болнично заведение. Пострадалата провела домашно амбулаторно лечение. Според обясненията на в.лице, дадени в с.з., в случая двигателният дефицит е много голям, крайникът в зоната на счупване е с видима деформация, с много остра болка и невъзможност за движение. Според данни на самата ищца налице е слабост и болка в крайника, движенията не са възстановени в пълен обем, което не й пречи да работа, но представлява проблем в ежедневните действия, свързан с персистиране на болковата симптоматика. Пълен оборот движения на крайника не може да бъде осъществен.

По повод на процесното ПТП на водача на автомобила Д Д и на ищцата са били съставени Актове за установяване на административно нарушение.

Издаденото Наказателно постановелние на ищцата от 01.04.21г. на Началник Група към ОД на МВР Силистра, сектор „Пътна полиция“ е било отменено с решение на РС Силистра по АНД 265/21г.

Безспорно е още, че за автомобила, управляван от Д М Д, с който е причинено ПТП, има сключена полица „Гражданска отговорност“ със „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО

АКЦИОНЕРНО

ДРУЖЕСТВО“

ОЗК

–

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, серия GO №81179095, със срок на валидност от 28.09.2020г. до 27.09.2021г.

Била е предявена извънсъдебна застрахователна претенция, но определеното обезщетение от 2 500лв не е удовлетворило ищцата, поради което същата е предявила и настоящият иск.

3

Съобразно гореустановеното безспорно се явява и наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на пострадалото лице неимуществени вреди.

Основният спорен по делото въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение, което следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Следва да бъде обсъдено и поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, както и да бъде съобразена актуалната застрахователна и съдебна практика при сходни случаи.

Преди всичко съдът съобразява получените от ищцата травматични увреждания, интензитета на изпитваните от нея физически болки и страдания, настоящото й състояние и показанията на свидетелките Н С – сестра и А А майка, ценени при условията на чл.172 ГПК, описващи битовите затруднения на пострадалата непосредствено след инцидента и по време на възстановителния период. От тях става ясно, че в продължение на 10 дни ищцата се е нуждаела от непосредствените грижи на близките си, за да задоволява обикновените си нужди от хранене, обличане, поддържане на личната хигиена, а в последствие – раздвижване, посещение на физиотерапия.

Съдът отчита и икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап о развитието на обществото. Паричен еквивалент на този 4 вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш. 157/28.11.14г. по т.д. № 3040/13г. – второ т.о. Размерът на МРЗ за 2021г. е 650лв., а средногодишната инфлация за периода януари – декември 2021 г. спрямо периода януари – декември 2020 г. е 3,3%, според данните на Националния статистически институт. Инфлационните процеси в страната също не са самостоятелен критерий за определяне размера на застрахователното обезщетение, а само косвена индиция за икономическите условия на живот към релевантния в случая момент 2021г., тъй като обезщетението се определя към момента на извършване на деликта.

Съобразявайки всичко гореизложено съдът определя размер на дължимото застрахователно обезщетение от 30 000лв.

Поддържаното във въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата и настоящият състав намира за неоснователно. От събраните по делото доказателства се установи, че на 06.03.21г. ищцата се движела пеша по тротоара на ул.“Бойка Войвода“ в гр.Силистра, от стадиона към Римската гробница. При достигане на кръстовището с ул.“Седми септември“ тя се огледала, не видяла някакви превозни средства и предприела пресичане на улицата. На мястото на пресичане нямало обозначена пешеходна пътека или друга маркировка. След като преминала едната лента за движение и навлязла в другата, била ударена от дясната страна от навлязъл в кръстовището автомобил, който се движел в посока от ул.“Бокй Войвода“ към Римската гробница, извършвайки завой наляво. Съгласно чл.113 ал.2 от ЗДП пресичането на улици в населените места извън пешеходните пътеки е разрешено при спазване на правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, а именно - преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства, да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост 5 на платното за движение и да не преминават през ограждения от парапети или вериги. При пресичането си ищцата е спазила всички изисквания на закона – след като е достигнала платното за движение се е огледала в двете посоки и не е установила приближащи МПС, след това е навлязла на платното, като около нея не е имало автомобили, с които да съобразява поведението си на пътя. Автомобилът, който я е блъснал, до последно е останал невидим за нея, тъй като е дошъл откъм гърба й. Т.е. – нейното поведение на пътя е било правомерно и съобразено с изискванията на закона за правилно пресичане на пътното платно.

Предвид на гореизложеното исковата претенция се уважава за сумата от 30 000лв.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция на страните се дължат разноски, както следва :

Преди всичко съдът посочва, че и за двете съдебни инстанции приложение намира Наредба № 1/2004г. за МРАВ в редакцията й от ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г., тъй като и двете въззивни жалба за подадени преди 08.11.22г., когато влизат в сила измененията на същата наредба. Искането на адв.Николов за приложение на чл.9 от Наредбата е неоснователно, тъй като застрахователното дружество е представило писмени бележки по делото.

На ищцата М. Т. И. се дължат 75лв разноски за двете инстанции, за заплатени 100лв за експертиза, или още 37,50лв.

На адв.И. Р. се дължат 1 550лв с ДДС на осн.чл.38 ал.1 т.2 вр.ал.2 ЗАдв. вр. чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ, или още 194лв. за първа инстанция.