Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 08.04.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 398/2023
Вид
Решение № 95
Подписан
08.04.2024
В сила
19.04.2024
Състав
НЕВЕНА ИВАНОВА КОВАЧЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Бургас, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично при закрити врати заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Търговско дело № 20232100900398 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 630 и сл. ТЗ.

Образувано е по молба на „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД, ЕИК 203392601, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж. к. Камелия, магазин 3, представлявано от С. П. Д., за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – молител.

В обстоятелствената част на молбата се твърди, че дружеството е без дейност, няма активи и в състояние на неплатежоспособност. На 13.07.2023 г. е получило покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 168/2023 г. на ЧСИ Н. Г. за изпълнение на решение на немски съд по трудовоправен спор с кредитор Д. В. Д., като общо дължимата сума е 90296,13 лева. Сочи, че началната дата на неплатежоспособността е 13.07.2023 г., когато е получил поканата за доброволно изпълнение.

Моли съда да открие производство по несъстоятелност по отношение на „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД, да го обяви в несъстоятелност, да прекрати дейността му.

Кредиторите на дружеството не изразяват становище по делото.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено 1 от фактическа и правна страна следното:

Видно от вписванията в търговския регистър по партидата на „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД, ЕИК 203392601 дружеството има капитал в размер на 2000 лева, като едноличен собственик на капитала е „Азимут 51“ ЕООД, а управител на дружеството е С. П. Д.. Ежегодно са публикувани годишни финансови отчети до 2019 г., а за периода 2021 г. 2023 г. са публикувани декларации, че дружеството не е осъществявало дейност.

Установява се от събраните по делото писмени доказателства, че дружеството – молител има непогасено изискуемо парично задължение към Д. В. Д., единствен кредитор (според приетите по делото доказателства) на „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД. Задължението е установено с влязло в сила решение на Областен трудовоправен съд Берлин по дело № 21 Sa 1900/2019 г., като касае претенция за диференцирано заплащане съгласно Закона за минималните трудови възнаграждения.

Главницата е за сумата 39206 евро брутно с включено 6680 евро нетно, ведно с лихва в размер на 5 процентни пункта над основания лихвен процент, дължима от 21.11.2018 г., съгласно представеното удостоверение от 09.12.2022 г. по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по граждански и търговски дела.

При така събраните доказателства съдът намира, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 608, ал. 1 ТЗ. Съгласно легалната дефиниция в посочената разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения, а именно: парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общината, свързано с търговската му дейност, задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. В конкретния случай единственото сочено от молителя задължение на дружеството към трето лице е по решение, постановено от немски съд, касаещо трудово възнаграждение на Д. Д.. В никоя от хипотезите, изчерпателно посочени в чл.

608 ТЗ, не е включена невъзможност за изплащане на задължение по съдебно 2 решение, касаещо трудовоправен спор между страните по него. Въведената възможност на чл. 625 ТЗ за обявяване в несъстоятелност на дружество, неизплатило изискуеми трудови възнаграждения, е предвидено за Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“, като съгласно чл. 608, ал. 1, т. 4 дружеството следва да не е изпълнило задължението си за заплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците. Соченото от дружеството – молител задължение категорично не попада в тази хипотеза.

Не са налице и предвидените в следващите алинеи на разпоредбата на чл. 608 ТЗ презумпции за невъзможност за изпълнение на изискуеми задължения.

Фактическият състав на презумпцията чл. 608, ал. 2 ТЗ включва кумулативното осъществяване на следните елементи: възникнало административно задължение за обявяване на годишен финансов отчет в Търговския регистър спрямо търговеца, неизпълнение на това задължение, предпоставено от изтичане на законоустановения срок за заявяване, посочен в приложимия ЗСч, като това неизпълнение трябва да е налице за всеки от трите последни годишни финансови отчета преди подаване на молбата по чл.

625 ТЗ. В същото време за календарните години, за които няма дейност, предприятието няма задължение да обявява отчет, поради което те са неотносими към фактическия състав на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ. В случая не е налице неизпълнение на задължението за обявяване на годишен финансов отчет – напротив – видно от обявените актове в Търговския регистър дружеството е заявявало своите отчети, а за периода 2021 г. – 2023 г. е депозирало декларация, че не е осъществявало дейност.

Следващата, уредена в ал. 3, презумпция прилага само в случаите, в които не е изпълнено изцяло или частично което и да е от съществуващите изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 ТЗ на длъжника, като това неизпълнение по силата на закона е приравнено на „спиране на плащанията“. Спирането на плащанията се прилага само за задълженията, уредени в ал. 1, а не за всякакви задължения. Задължението, което е цитирал молителят, към трето физическо лице, по което е образувано и изпълнително дело, не е сред лимитативно посочените в ал. 1 задължения.

Не е налице и презумпцията

3 на ал.

4. С п о р е д нея неплатежоспособността се предполага, ако по изпълнителното производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625 ТЗ, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение. Фактическият състав на чл. 608, ал. 4 ТЗ включва предпоставката кредиторът да е молител по смисъла на чл. 625 ТЗ, съответно присъединен кредитор по чл. 629, ал. 4 ТЗ, който извежда активната си легитимация именно въз основа на неудовлетвореното въпреки индивидуалното изпълнение безспорно вземане по чл. 608, ал. 1, т. 1–3 ТЗ.

Презумпцията по чл. 608, ал. 4 ТЗ с оглед на фактическия си състав е приложима единствено в хипотеза на образувано дело по несъстоятелност по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор, което в случая не е налице .

На следващо място не се установи в настоящото дело по надлежен начин в пълнота икономическото състояние на търговеца и всички относими и значими към производството по несъстоятелност икономически показатели на търговеца в динамика, неговата задлъжнялост, наличното имущество и т. н. За установяване на състоянието на неплатежоспособност по чл. 608, ал. 1 ТЗ следва да се извърши анализ дали предприятието има достатъчно налични краткотрайни активи, с които да посрещне краткосрочните/текущите задължения на база реалната ликвидност от икономическа гледна точка на тези активи – възможността им да се преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до справедливата пазарна стойност. С отказа си да внесе необходимия депозит за изготвяне на заключение по назначената от съда съдебно-икономическа експертиза молителят е възпрепятствал доказването. По делото липсват каквито и да е доказателства, въпреки дадените в тази насока указания на молителя, за изясняване на цялостното финансово състояние на длъжника. Предвид изложеното следва да се приеме, че не е доказано в рамките на производството, че „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД е изпаднало в неплатежоспособност, с оглед на което така предявената молба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ молбата на „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД, ЕИК 203392601, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж. к. Камелия, магазин 3, представлявано от С. П. Д., за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – молител поради неплатежоспособност.

ОСЪЖДА „Пътни строежи и проекти Хермес“ ЕООД, ЕИК

203392601, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ж. к. Камелия, магазин 3, представлявано от С. П. Д., да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса в размер на 250 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________ 5