Решение № 148 от 25.01.2023, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№148 гр. Пловдив, 25.01.2023 год.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и втората година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА

МЕТОДИЕВА, при секретаря Ваня Петкова и с участието на прокурор при Окръжна прокуратура - Пловдив Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 929 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава

Единадесета от АПК, във връзка с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС.

Образувано е по искова молба от С.Д.С. с ЕГН ********** ***№ 8, депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София. С исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 лева, които вреди се твърди да са причинени по време на задържане на ищеца в Затвора Пловдив по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в периода от 01.01.2019 г. до 07.04.2022 г., вкл. като резултат от нарушения по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от ЕКЗПЧОС. Неимуществените вреди са определени от ищеца като такива, съставляващи болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност. Нарушенията по чл.3 от ЗИНЗС и съответно чл.3 от КЗПЧОС, допуснати от администрацията на Затвора Пловдив, в резултат на които се твърди да са настъпили неимуществените вреди, според ищеца са се изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца - под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянен достъп до течаща топла и студена вода; наличие в килиите на гризачи, дървеници и хлебарки.

Обезщетението, което се претендира, се иска да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. (датата на завеждане на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата. Моли се за присъждане на направените разноски за държавна такса.

Ответникът Г. – София, представляван от ст. юрисконсулт Ч., заявява в писмен отговор по исковата молба неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се излага становище за неоснователност и недоказаност на иска и се моли за отхвърлянето му.

Задължително участващият по реда на чл.286, ал.1 от ЗИНЗС прокурор Тилова изразява становище за недоказаност на исковата претенция и прави искане същата да бъде оставена без уважение.

Пловдивският административен съд, на първо място, намира, че исковата претенция е допустима. С оглед на съдържанието на исковата молба се касае до иск за неимуществени вреди с правно основание по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото се претендира обезщетение за вреди, причинени на задържан от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Ищецът С.С. претендира вреди от посочените нарушения за период на задържането му в Затвора Пловдив. Искът е предявен и от надлежна страна, предвидена сред лицата, които могат да търсят обезщетение, доколкото за ищеца са налице данни да е бил задържан в места за лишаване от свобода. Същият е предявен и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в гр. София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби. В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения на специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода, каквото е Затвора – Пловдив, като съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Г. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвора следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск.

По същество исковата молба е само частично основателна.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна, че спрямо ищеца С.Д.С. е било приведено в изпълнение наказание „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 125/2020 г. на ОС Пловдив, като същият е постъпил реално в Затвора Пловдив на 21.01.2020 г. Първоначално С. бил настанен в приемно отделение в стая РЦ, която била с размери 27,04 кв.м. с два отваряеми прозореца с размери 0,49 х 1,20 м и 1 х 1,20 м със санитарен възел също с прозорец в него. Във въпросното помещение ищецът престоял до 23.01.2020 г., като по времето на престоя му там бил настанен най-много с още десет и най-малко с още осем лишени от свобода.

На

24.01.2020 г. ищецът бил настанен в помещение с № 76 на втори пост в корпуса на Затвора Пловдив с площ от 26,10 кв.м., разполагащо със санитарен възел и с два отваряеми прозореца с размери 0,60 х 1,20 м и 1,20 м х 1,20 м, както и един отваряем прозорец в санитарното помещение, където престоял до 14.12.2020 г.(вкл.). От 15.12.2020 г. до 06.07.2021 г.

(вкл.) С. бил настанен в помещение № 78, втори пост с площ от 10,30 кв.м., разполагащо със санитарен възел с отдушник и един отваряем прозорец с размери 0,95 х 1,20м. Максималният брой лица, с които ищецът бил настанен в помещение №76 достигал понякога до още пет човека, а в помещение № 78 ищецът бил настаняван най-много с още двама лишени от свобода. Считано от 07.07.2021 г. до 09.08.2021 г. ищецът бил настанен в помещение № 15 на шести пост с площ от 28,18 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,99х1,15м. и 0,45х1,15м., разполагащо със санитарен възел с отваряем прозорец с размери 0,33х1,15м. Максималният брой лица, с които ищецът бил настанен в това помещение достигал понякога до още седем човека. На 10.08.2021г. ищецът С. е изведен от стая №15 на шести пост и бил настанен в стая РЦ в Приемно отделение за един ден, откъдето на 11.08.2021 г. лишеният от свобода е преместен в затвора в Пазарджик. На 26.10.2021 г. С. *** и отново настанен в стаята в Приемно отделение, където пребивавал до 01.11.2021 г. заедно с най-много още осем лишени от свобода. От 02.11.2021 г. до 17.01.2022 г. ищецът бил настанен отново в стая № 15 на шести пост, където пребивавал заедно с най-много още седмина лишени от свобода. Считано от 18.01.2022 г. ищецът С. бил преместен в стая № 4 на шести пост, където пребивавал до края на исковия период, а именно до 07.04.2022 г.

Конкретното помещение било с площ от 28,19 кв. с два отваряеми прозореца с размери 0,50 х 1,00м. и 0,95 х 0,95м., разполагащо със санитарен възел с отваряем прозорец с размери 0,30 х 1,10м. Максималният брой лица, с които ищецът бил настанен в това помещение достигал понякога до още шест човека. Във всяко от помещенията по задържането на ищеца в Затвора Пловдив било осигурено наличието на постоянно течаща студена вода. Топла вода лишените от свобода можели да ползват в банята при затвора, съгласно утвърдените графици за използването ѝ по два пъти седмично, а за работещите била осигурена възможност да използват баня всеки ден след приключване на работа. Всяко от спалните помещения било оборудвано с легло за всеки лишен от свобода с размери 90 х 180 см, като задържаните разполагали и със шкафове с размери 40 х 50 см. По време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода на ищеца в Затвора Пловдив, същият бил устройван на работа, но на практика имал отработен само един ден, поради системното му отсъствие. В рамките на описаните периоди на престой на ищеца в Затвора Пловдив, които се съотнасят към заявения исков период, били сключени и действали договори между Г. и съответно дружество за осъществяване на периодични дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора, включително и спалните такива, за изпълнението на които следвало да се съставят и съответни протоколи. Такива протоколи били съставени за месеците януари, март, август и септември 2020 г., за шест обработки през 2021 г., както и за месеците февруари и март 2022 г. По възложена финансова инспекция на Г., извършена в периода от 15.09.2021 г. до 11.04.2022 г. бил изготвен доклад № ДИД1-СФ-48/11.04.2022 г., в рамките на който като т.2 от предметния обхват била включена проверка за законосъобразност при провеждане на обществена поръчка с предмет „Извършване на дезинсекция и дератизация на сградите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните ѝ служби“ с УИН ***-0008, в това число и изпълнение на сключения договор от 20.01.2021 г. Като констатации и заключения по доклада конкретно досежно изпълнение на въпросния договор било отчетено несъответствие между реално фактурираните и реално третираните площи, като конкретно били разгледани и приемо - предавателните протоколи, част от които са били представени по делото от страна на ответника за извършване на ДДД обработка на площи в Затвора Пловдив от месеците февруари, март, май и юни на 2021 г. Отчетено било недължимо плащане на суми по договора, предвид установени нарушения при оформяне на отчетната документация, включваща и липса на контрол по отношение изпълнението на договора от дружеството-изпълнител, липса на подробна информация относно обработени площи, часови диапазон на обработката, приемане на дейностите от неупълномощени лица и т.н., като в тази връзка и било прието, че приемо - предавателните протоколи за извършена ДДД - обработка не удостоверяват надлежно тяхното действително извършване и не дават основания за извършените разходи по заплащане на дейностите, в която връзка се приело и че е налице индикатор за измама.

Посоченото се установява от приетите по делото писмени доказателства, както и отчасти от разпита на свидетелите Т. и Ч., чиито показания съдът кредитира само отчасти и то само доколкото са съответни на останалите кредитирани доказателства и доколкото имат пряко отношение към конкретното помещение по престой на ищеца в Затвора Пловдив.

На базата на установените факти, от правна страна, съдът намери следното:

На първо място, ще следва да се отхвърли без да се разглеждат по същество оплаквания като недоказана претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди касателно част от исковия период, за който не се установява изобщо същият да е бил настанен в затвора Пловдив, а именно за времето от началото на исковия период, посочен в исковата молба - 01.01.2019 г. до датата на реалното му постъпване в Затвора Пловдив 21.01.2020 г.

На второ място, с оглед установеното обстоятелство, че ищецът, в рамките на заявения исков период, е изтърпявал наказанието лишаване от свобода, както в корпуса на Затвора Пловдив, така и в Затвора Пазарджик, където е бил временно преведен, но в исковата молба има конкретно формулирани оплаквания само касателно условия по пребиваване на ищеца в сградата на Затвора –Пловдив – корпус, находяща се в гр. Пловдив, то според съда ще следва само на това основание исковата претенция да се отхвърли отчасти и за периода, част от исковия период, в който ищецът се е намирал в Затвора Пазарджик, а именно за времето от 11.08.2021 г. до 25.10.2021 г. (вкл.), за който период не се доказва изобщо престой на С. ***, за да се обсъждат изобщо оплаквания от условията на задържане там. Това е така, като се има предвид характера на самата искова претенция, а именно за неимуществени вреди, причинени от конкретни условия на задържането и факта, че съдът е ограничен в рамките на конкретно посочените фактически твърдения по исковата молба, в която, както се посочи, се съдържат единствено оплаквания от нарушения на затворническата администрация в Затвора Пловдив.