Решение № 4952 от 30.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4952 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100503659 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6506 от 26.04.2023 г. по гр.д. № 11108/2022 г. Софийският районен съд е осъдил В. Г. С. да заплати на „Кардинал Фрейт” ЕООД сумата 3197,59 лв., представляваща обезщетение за вредите, претърпени от работодателя „Кардинал Фейт” ЕООД заради изоставянето на товарния автомобил от В. Г. С., и сумата 1257,09 лв., получена от В. Г. С. на отпаднало основание – авансово плащане на трудовото възнаграждение за м. ноември 2021 г., ведно със законната лихва върху сумите от предявяването на иска на 22.03.2022 г. до окончателното им изплащане, като е отхвърлил предявения от „Кардинал Фрейт” ЕООД иск за осъждане на В. Г. С. да му заплати сумата 800 лв., представляваща обезщетение за прекратяването на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение. Отхвърлил е предявените от В. Г. С. срещу „Кардинал Фрейт” ЕООД насрещни искове за заплащане на сумата 800 лв., представляваща неплатено трудово възнаграждение за м. декември 2021 г.; сумата 2053,63 лв., представляваща неплатени дневни пари за времето от 30.10.2021 г. до 29.11.201 г.; сумата 2669,71 лв., представляваща квартирни пари за времето от 30.10.2021 г. до 29.11.2021 г., предявена като частична претенция от сумата 7627,74 лв.; сумата 100 лв., представляваща дневни пари за времето от 30.11.2021 г. до 30.12.2021 г., предявена като частична претенция от сумата 1540,22 лв.; и сумата 100 лв., представляваща квартирни пари за времето от 30.11.2021 г. до 30.12.2021 г., предявена като частична претенция от сумата 1

5720,80 лв., ведно със законната лихва от предявяването на насрещните искове на 29.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Решението е обжалвано от ответника В. Г. С. в частите, с които която същият е осъден да заплати на ищеца „Кардинал Фрейт” ЕООД сумата 3197,59 лв. – обезщетение за вредите, претърпени от работодателя заради изоставянето на товарния автомобил, и сумата 1257,09 лв. – получено на отпаднало основание авансово плащане на трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г., ведно със законната лихва от предявяването на исковете до изплащането на сумите. Жалбоподателят излага оплакване, че неправилно районният съд е приел, че поведението му е довело до вреди за ищеца-работодател и претендираните от последния разноски са били подходящи за поправяне на тези вреди.

Въззивникът изтъква, че изводът на съда за установеност от писмените доказателства на размера на извършените от работодателя разходи за връщането на автомобила е бланкетен, като същият е направен без да са обсъдени направените от ответника възражения срещу представените от ищеца доказателства. На следващо място въззивникът излага възражение, че посочените от ищеца в исковата молба вреди не са пряка и непосредствена последица от твърдяното от него увреждане и не подлежат на обезщетяване. Сочи, че претендираните разходи в общ размер от 3297,59 лв. са недоказани, както и че не се установява тези разходи да се отнасят за процесния влекач. Касаело се за разходи, които са били направени много след датата, на която се твърди, че ответникът С. е извършил нарушение на трудовата дисциплина, с което бил увредил работодателя си. Неоснователно районният съд не бил разгледал и направеното от ответника евентуално възражение за съпричиняване. По отношение на иска за връщане на сумата 1400 лв. като платена на отпаднало основание въззивникът излага довод, че след като трудовият му договор е бил прекратен от 31.12.2021 г., то платеното му трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г. не подлежи на връщане.

Освен това част от тази сума била преведена на ответника за покриване на разходите за служебното му пътуване до Копенхаген и на същия се дължали командировъчни пари от 35 евро на ден и по 130 евро на ден квартирни пари. Въззивникът навежда и възражение, че не е извършвал нарушения на трудовата дисциплина, от които да са произтекли посочените от работодателя вреди. Ако се приеме, че такива вреди са налице, то същите не били причинени умишлено, при което приложим бил КТ и отговорността му за евентуално причинените вреди била ограничена до размера на уговореното месечно трудово възнаграждение, на основание чл. 206, вр. чл. 203 от КТ.

С писмения си отговор насрещната страна – ищец „Кардинал Фрейт” ЕООД оспорва жалбата.

„Кардинал Фрейт” ЕООД е подал насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени предявените от него искове по чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД – за разликата над сумата 1257,09 лв. до пълния претендиран размер от 1400 лв., и по чл. 221, ал. 2 от КТ – заплащане а сумата 800 лв., представляваща обезщетение за прекратяване на трудовия договор поради дисциплинарно уволнение. Излага се възражение за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че за периода от 2

29.10.2021 г. до 30.10.2021 г. работодателят основателно е заплатил на ответника сумата 142,91 лв., представляваща сбор от трудово възнаграждение и командировъчни пари.

Въззивникът счита, че след като ответникът изобщо не е престирал труд – същият е изоставил влекача и не е изпълнил транспортната му задача, не му се дължи трудово възнаграждение и командировъчни пари. По отношение на отхвърления иск за заплащане на обезщетение за прекратяването на трудовото правоотношение с дисциплинарно уволнение жалбоподателят въвежда възражение, че незаконосъобразно съдът е приел за приложима хипотеза на чл. 221, ал. 2, предл. 2 от КТ за заплащане от служителя при дисциплинарно уволнение на обезщетение в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. Изтъква, че не е налице тази хипотеза, тъй като ответникът е бил назначен по трудов договор със срок на изпитване, а трудовият договор със срок на изпитване не е срочен трудов договор, поради което приложима е разпоредбата на чл. 221, ал. 2, предл. 1 от КТ и ответникът дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.

Ответникът В. С. не е подал отговор на насрещната въззивна жалба.

За да се произнесе, съобразно предмета на обжалване, въззивният съд взе предвид следното:

Ищецът„Кардинал Фрейт” ЕООД твърди в исковата молба, че с ответника В. Г. С. на 29.10.2021 г. са сключили трудов договор за длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил” при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. Трудовият договор бил сключен със срок на изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Непосредствено след сключване на трудовия договор на ответника била възложена транспортна задача за извършване на превоз на товар от Кралство Дания /град Hedenhusene/ до Република Португалия с автомобил-влекач с рег. № ****, собственост на „Сканиа Файнанс Лизинг” ЕАД. За изпълнение на задачата на ответника било възложено да пътува от България до Дания, където към момента се намирало повереното му превозно средство, находящо се на паркинг „Трък Център” – Таарструп, в близост до Копенхаген. На 29.10.2021 г. на ответника била предадена от Н.П. /на длъжност „ръководител транспортна дейност/ в брой сума от 130 евро, служеща за покриване на транспортните разходи до местонахождението на автомобила, заедно с ключовете за автомобила, свидетелство за регистрация, карта за зареждане на гориво и карта за заплащане на пътни такси. На 30.10.2021 г. работодателят превел на ответника сумата 1400 лева, представляваща авансово заплатено трудово възнаграждение за м. ноември 2021 г., както и командировъчни пари. Твърди се, че след пристигането му в гр. Копенхаген на 01.11.2021 г. ответникът се свързал по телефона с ръководителя на транспортна дейност Н. П. и му заявил, че не желае да работи за „Кардинал Фрейт” ЕООД, както и че няма да извърши доставката на стоката до Португалия.

Ответникът заявил, че е „намерил по-добра работа в Дания”, както и че влекачът е бил паркиран на платен паркинг и ще остави ключовете за него под стопа му. Ищецът твърди, че ответникът изоставил фактическата власт върху поверения му автомобил и не го предал надлежно на работодателя. Същият отказал да възстанови авансово преведената му сума от 3

1400 лв. като заявил, че ще ги върне „когато има възможност”. След така проведения разговор на 01.11.2021 г. работодателят многократно безуспешно се опитвал да осъществи контакт с ответника, но последният не отговарял на телефонните обаждания е преустановил контактите си с дружеството. За извършените от ответника нарушения на трудовата дисциплина работодателят му наложил дисциплинарно наказание „уволнение” със заповед № 1/31.12.2021 г., която била връчена на ответника на 20.01.2022 г. Ищецът твърди, че за да може да си възстанови фактическата власт върху автомобила, било необходимо да се предприемат редица действия и да се извършат разходи за връщане на автомобила от Дания в България. За целта било необходимо да наеме лице, което да изпълни превоза. Тъй като работодателят не бил в трудови или облигационни отношения с друго лице, освен ответника, притежаващо правоспособност за управление на товарен автомобил, едва на 20.01.2021 г. успял да открие лице, което може да върне превозното средство в България.

Твърди, че в периода от 01.11.2020 г. до 20.01.2021 г. превозното средство се намирало без надзор и при непосредствена опасност от злонамерени действия на трети лица, и без възможност за използването му по предназначение. Освен необходимостта от извършване на разходи за изпращането на лице, което да върне автомобила в България, ищецът следвало да плати и всички разходи за достигане до местонахождението на МПС в Дания. Общият размер на направените от ищеца разходи възлизали на сумата 3197,59 лева, съгласно отчет по сметка от 27.01.2021 г., издаден от „ПИБ” АД, както следва:

723,29 лв. – заплатена цена за самолетен билет от София до Копенхаген;

545,21 лв. /2075 датски крони/ - за заплатена такса за паркинг автомобила на паркинг „Трък Център” – Таарструп от 01.11.2020 г. до 20.01.2021 г.

285,07 лв. /1079,56 датски крони/ – заплатена такса за ферибот за превоз на автомобила от гр. Родби, Дания, до гр. Путгарден, Германия;

151,85 лв. / 77,58 евро/ - за заплатени пътни такси в Германия;

195,75 лв. /100 евро/ - за заплатени пътни такси в Австрия;

130,58 лв. /66,71 евро/ - заплатени пътни такси в Унгария;

7,95 лв. /20 румънски леи/ - за заплатени пътни такси в Румъния;

48,94 лв. /25 евро/ - за заплатена такса за преминаване на мост „Нова Европа” /”Дунав мост 2”/ от гр. Калафат, Румъния, до гр. Видин, България;

8,94 лв. – за заплатени пътни такси в България;

1100 лв. – заплатено възнаграждение на лицето, на когото е възложено връщането на автомобила в България.

Твърди се, че в резултат на извършените от ответника нарушения на трудовата дисциплина, вследствие на които трудовото му правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение, работодателят е претърпял имуществени вреди, изразяващи се направени разходи за възстановяване на фактическата власт върху автомобила и връщането му от Дания в България, в общ размер от 3297,59 лв. Твърди, че ответникът е съзнавал и предвиждал вредоносния резултат, като е допускал настъпването му. Поддържа се, че извършеното съставлява деликт по смисъла на чл. 45 от ЗЗД.

4

Ищецът твърди, че е поканил ответника в срок до 3 дни да заплати по банковата сметка на „Кардинал Фрейт” ЕООД сума в общ размер 5397,59 лв., получена от ответника на 11.02.2022 г., включваща: сумата 3197,59 лв., представляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди в резултат на неизпълнение на задълженията на служителя по сключения трудов договор; сумата 1400 лв., представляваща полученото от ответника авансово възнаграждение и командировъчни пари, основанието за получаването на което сума е отпаднало поради прекратяването на договора; и сумата 800 лв., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовия договор едностранно от работодателя поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Плащания от ответника не били постъпили.