Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 95 от 29.09.2022, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 105/2021
Вид
Решение № 95
Подписан
29.09.2022
В сила
01.11.2023
Състав
Георги Димитров Чолаков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. С., 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20211800900105 по описа за 2021 година

Р.Г.Л. от гр. К., ул. „Валери Чкалов“ № 10, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Н. от САК, е предявил срещу ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди – физически болки и страдания вследствие нанесени му телесни увреждания – открити счупвания на подбедрицата вдясно и разкъсно-контузни рани в областта на дисталната дясна подбедрица и на средната трета на дясна подбедрица, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 28.01.2021 год. около 0.20 часа на 397-ми километър на автомагистрала „Хемус” /посока гр.

С. – гр. В./, по вина на Ченко И.К. с ЕГН ********** – водач на влекач „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, със застрахователна полица № BG/30/120002770197 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна до 01.10.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.01.2021 год. до окончателното й заплащане.

Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Увеличение на размера на иска по чл.432, ал.1 от КЗ – от 50 000 лева на 100 000 лева, е допуснато на осн. чл.214, ал.1 от ГПК в о.с.з. на 26.04.2022 год.

С исковата молба се твърди, че на 28.01.2021 год. ищецът управлявал автобус марка „Иризар И6 1235” с ДК № СВ 13 15 РС по автомагистрала „Хемус” в посока гр. С. – гр. В. , 1 като се движил в средната лента за движение. Около 0.20 часа на 397-ми километър на магистралата движещият се в най-крайна лява лента влекач „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, управляван от Ч.И.К. с ЕГН **********, изведнъж навлязъл в неговата лента за движение, не могъл да избегне удара и предизвикал ПТП. Виновен за настъпване на ПТП бил водачът на влекача К., който нарушил правилата за движение по пътищата, като при престрояване на съседна лента на автомагистралата не се е убедил, че не се движат други МПС и отнел предимството на управлявания от ищеца автобус.

В резултат на ПТП ищецът получил открити счупвания на подбедрицата вдясно и разкъсно-контузни рани в областта на дисталната дясна подбедрица с размер около 15 см и на средната трета на дясна подбедрица, една от които в областта на фрактурата. Бил приет в болница, като за наместване на костите се наложило да бъде извършена на 29.01.2021 год. оперативна интервенция с поставена вътрешна фиксация на тибията и фибулата и поставени импланти. Твърди се, че ищецът търпи изключително интензивни болки и страдания и към момента на предявяване на исковете.

Ищецът сочи, че за влекача „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, управляван от деликвента Ч.И.К., била сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/30/120002770197, валидна до 01.10.2021 год., т.е. към датата на ПТП, 28.01.2021 год.

Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Р. Г. Л. – вх. № 681/17.02.2021 год. по описа на ЗАД „Д.Б. : Ж. и з.” АД, при ответника била образувана преписка по щета № 0801006157/2020-02, по която с писмо изх. № 2360/14.05.2020 год. същият отказал плащане на обезщетение.

Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващите молби на ищеца са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.

С отговора се оспорват твърденията по и.м. за виновност на застрахования при ответника водач за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на ищеца. Твърди се, че водачът на влекача марка „Ивеко“ Ч.И.К. не е нарушил императивните разпоредби на ЗДвП, съответно не е причинил процесното ПТП така, както е описано в исковата молба, поради което липсва основният елемент от фактическия състав на деликта – протИ.правно поведение. Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба, касаещи възникването на вземането, предмет на претенцията – че ищецът е претърпял твърдените в исковата молба неимуществени вреди, а ако такива са настъпили, се сочи, че те далеч не са с характер, интензитет и в размер, които да обосноват претендирания в исковата молба размер на обезщетение.

Сочи се, че пострадалият Р.Г.Л. с поведението и действията си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като се прави възражение за съпричиняване – твърди 2 се, че ищецът с поведението си е допринесъл съществено за настъпване на процесното произшествие и оттам за повечето настъпили увреждания в резултат на ПТП; същият е управлявал автобуса с несъобразена с пътните условия скорост и с неразрешена такава, както и с непоставен правилно предпазен колан непосредствено преди настъпване на произшествието и с това си поведение сам се е поставил в рискова ситуация, като е допринесъл в съществена степен за настъпване на ПТП.

Оспорват се всички твърдения на ищеца за вида, характера и степента на уврежданията, както и твърденията по отношение на проведеното лечение и здравния статус на ищеца след настъпване на произшествието и към настоящия момент, като при условие на евентуалност се твърди, че ако са причинени твърдените увреждания, то настъпването им и/или забавянето на оздравителния процес е в резултат на неизвършвани контролни прегледи при ортопед и непроведена рехабилитация и физиолечение за получените телесни увреждания.

Сочи се, че претендираното застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е прекомерно завишено и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания, както и че не е съобразено и с приноса на пострадалия за настъпване на ПТП. Сочи се, че протИ.правното поведение на ищеца е в пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на урежданията му, поради което следва да бъде отчетено при разпределение на тежестта в размера на дължимото обезщетение.

Ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва, както и началният момент, от който същата се претендира.

Ответникът също претендира направените по делото разноски.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :

Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 134/28.01.2021 год. за ПТП с пострадали лица на РУ – Д. и изисканите от съда по реда на чл.186 от ГПК от Районна прокуратура – В., Териториално отделение – Д. протокол от 28.01.2021 год. за оглед на местопроизшествие със скица, находящи се по ДП № 18/28.01.2021 год. на РУ – Девня, в същите е отразено настъпило ПТП на 28.01.2021 год. около 0.20 часа на 397-ми километър на автомагистрала „Хемус” /посока гр. С. – гр. Варна/, с участието на МПС 1 – влекач „Ивеко АС 440 Л ЦНГ” с ДК № РВ 4712 ХС, с водач Ч.И.К. с ЕГН ********** и МПС 2 – автобус марка „Иризар И6 1235” с ДК № СВ 13 15 РС, с водач Р.Г.Л. с ЕГН **********. В констативния протокол е отразено, че при маневра на МПС 1 по автомагистралата от лява в дясна лента блъска МПС 2, движещо се в дясна лента, при което е причинено телесно увреждане на водача на автобуса – фрактура на десен крак.

Видно от протокола за оглед, в същия е отразено, че в аварийната лента на магистралата, плътно един зад друг на платното, са намерени установени влекач „Ивеко” с 3

ДК № РВ 4712 ХС, с прикачено ремарке с рекламни надписи „Кауфланд“, с ДК № РВ 0484 ЕВ и зад ремаркето, врязал се с предницата си в задната му част, автобус марка „Иризар ”, червен, с рекламни надписи „БИОМЕТ“, с ДК № СВ 13 15 РС. Посочено е, че MПC са ориентирани в посока към гр. Варна, ремаркето е с огънати ламарини и задна броня, а автобусът е с изцяло смачкана предна част – предно стъкло, броня, табло, предни врати и прозорци, липсва предна лява врата, а парчета метални детайли от него се намират около мантинелата вдясно от автобуса в продължение на дължината му.

От показанията на свидетеля Ч.И.К., водачът на влекача „Ивеко”, се установява, че на 28.01.2021 год. управлявал товарния автомобил с прикачено ремарке на магистрала „Хемус”, било тъмно – след полунощ, пътят бил замръзнал и платното не било опесъчено.

При спускането към гр. Д. се движил в лявата /скоростната/ лента на магистралата със скорост 70 – 80 км/ч, защото нямало други превозни средства и дясната била видимо заледена. В огледалото за обратно виждане видял автобус зад него, който го наближавал и му присветнал с фарове. Свидетелят подал десен мигач и завил към дясната лента за да пропусне автобуса. При така извършената маневра не изгубил сцепление, не се завъртял, но внезапно почувствал удар в ремаркето отзад, където автобусът го ударил. След като спрял композицията и излязъл, видял, че автобусът бил със счупено предно стъкло и вдлъбнати ламарини.

От показанията на свидетелката В.Е.Ц., пътник в автобуса към момента на ПТП, се установява, че пътувала през нощта по маршрут С. – В. и се возила на една от предните седалки. От катастрофата помни, че се движили в средната лента на магистралата, когато с видимо по-висока скорост от тях ги изпреварил камион в лявата лента и подал десен мигач, като внезапно завил надясно. Водачът на автобуса се опитал да избегне удара, но не успял и се врязали в ремаркето пред тях. След катастрофата предницата на автобуса била изцяло деформирана, смазана, а водачът му не можел да се движи, тъй като кракът му бил затиснат и загубил за момент съзнание. Свидетелката му оказала първа помощ докато чакали пожарникарите да пристигнат, за да го измъкнат от автобуса.

От показанията на свидетелката В.К.Л., съпруга на ищеца, се установява, че след катастрофата на 28.01.2021 год. Р.Л. бил приет по спешност в болница в гр. В., където го оперирали заради фрактурата на крака. При операцията му поставили външни фиксатори, имал и две дълбоки порезни рани. Състоянието му било тежко, не можел да става, използвал само подлога, придвижвал се с проходилка. В болницата престоял девет дни, след което продължил лечението си във ВМА – С.. Там се наложило да постъпва за оперативни процедури още три пъти – наложило се да му махат фиксаторите, тъй като раните не се затваряли и костта не заздравявала. По време на извънредната епидемична обстановка във ВМА не допускали външни лица и се наложило да ангажират медицинска сестра, която да му сменя превръзките в къщи, но основно свидетелката полагала грижи за него. В началото, когато бил обездвижен, ищецът изпитвал много силни болки и приемал обезболяващи медикаменти, наред с антибиотици и такива за разреждане на кръвта. Заради силните болки не можел да спи, психически ситуацията му се отразила зле. И сега пръстите на крака му са 4 изтръпнали, накуцва, все още посещава процедури за раздвижване, освидетелстван бил от ТЕЛК и през цялото време бил отпуск по болест.

Последното се установява и от представените с исковата молба и с молбите от 18.03.2022 год., 26.04.2022 год. и 17.06.2022 год. на пълномощника на ищеца 17 бр. болнични листове за пациент Р.Г.Л., от които е видно, че ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 28.01.2021 год., датата на ПТП, до 02.06.2022 год. С експертно решение на ТЕЛК № 90826/01.06.2022 год., издадено от УМБАЛ „Св. А. – С.“, му е била определена 50 % ТНР за срок от една година.

Видно от представената от ответника справка от НОИ за извършени хоспитализации на ищеца след датата на ПТП, същият е престоял в болнични заведения /МБАЛ „С.А. – В.“ АД и „ВМА – МБАЛ С.“/ общо четири пъти по повод извършени операции заради травмата на крака му – от 28.01. до 05.02.2021 год., от 14.03. до 17.03.2021 год., от 24.05. до 27.05.2021 год., и от 10.06. до 16.06.2021 год.