Решение № 6145 от 31.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6145 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110127382 по описа за 2025 година

Предявени са активно субективно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79 от ЗС от А. С. Д.,ЕГН **********,и К. Д. Д.,ЕГН **********,с адрес гр.Спротив С О,представлявана от кмета В Т,с адрес гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищците са собственици при равни дялове на придобивно основание давностно владение на недвижим имот с идентификатор ****,представляващ апартамент с площ от 68 кв.м.,ведно с таванско помощение от 4 кв.м.

Ищците твърдят,че са започнали да ползват жилището през 1991 г.,когато ищецът бил служещ към ГК на ДКМС. Сочи се,че още към 1991 г. жилището било преустроено от детска занималня на апартамент и от този момент е ползвано като жилищен имот. Ищците сочат,че след като са се настанили в имота са направили ремонти и подобрения,както и са заплащали консумативните разходи. Считат,че са придобили имота по давност. Оспорват характера на собствеността като публична общинска собственост и намират,че липсва пречка за придобиване на имота по давност. Ищците твърдят,че при поискано съдействие от общината с цел снабдяване с нотариален акт за имота ответната община е отказала такова съдействие и е поканила ищците да напуснат имота. Ищците молят съда да постанови решение,с което да уважи предявените искове.

Ответната страна С О оспорва исковете като неоснователни – твърди се,че имотът има статут на детска занимялня,поради което не може да бъде придобит по давност,защото представлява публична собственост. Сочи се,че ищците не представят доказателства за реализирано законно преустройство на имота,както и не са подавали данъчни декларации,съответно не са заплащали данъци за имота. Ответната страна моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като 1 обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е удостоверение за сключен граждански брак между А. С.

Д. и К. Д. Стоянова,която приема като брачно фамилно име Д..

С писмо от 08.03.2024 г. С О район „К С“ уведомява А. С. Д.,че следва в едномесечен срок да освободи имот с идентификатор ****,тъй като в противен случай ще се пристъпи към принудителното му изземване.

Представена е обяснителна записка относно функционалните изменения на детска занималня в жилище 1а като гардеробът се преустройва в кабинет,от двете занимални по-голямото помещение да се ползва за дневна,а по-малкото за спалня,офисът на занималнята да се ползва за кухненски бокс,умивалнята с тоалетните да се ползват за баня клозет. Посочените изменения не изискавт планировъчни,конструктивни и фасадни преустройства.

Според акт за държвна собственост от 06.03.1989 г. бл.31а ( по строителна номерация ) в **** е построен с една детска градина на първия етаж като се предават за стопанисване 50 апартамента и детска градина.

Представена е таблица за ценообразуване на жилищата.

Според писмо на С О район „К С“ С О направление „Архитектура и градоустройство“ няма данни за одобрен архитектурен проект,касаещ смяна на предназначението на имот от детска занималня в жилище.

Представено е писмо от С О направление „Архитектура и градоустройство“,според което в техническия архив не се съхранява чертеж план за функционално изменение на детска занималня в жилище.

С акт № 2130/2025 г. самостоятелен обект детска занималня 1А е актуван като публична общинска собственост.

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката П се установява,че доколкото свидетелката си спомня А. и К. дошли да живеят в блока през 1991 г. като се запознали покрай своите деца.

Според показанията на свидетелката П А. и К. живеели на най-долния етаж в апартамент,който е извън блока и за който се влиза не през входа на блока,а отстрани. Според свидетелката П никой друг не и живял в имота,преди те да ползват това помещение,същото е било празно. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят А.ов е казал,че познава А. и К. и знае,че живеят в жилище на ***** много отдавна,на свидетеля е известно,че те са правили ремонти в жилището,свидетелят не знае по какъв начин са се настанили в имота. Свидетелят Манев е казал,че познава А. още от края на осемдесетте години,познава и неговата съпруга К.,на свидетеля Манев е известно,че А. се е настанил в жилището по линия на комсомола,знае,че в жилището са правени ремонти,свидетелят Манев е считал,че жилището е собствено на А. и К..

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на исковете :

Съдът счита,че за ищците Д. и Д. съществува правен интерес от предявяване на установителните искове,защото ответната община оспорва правата им като е съставен акт за публична общинска собственост,а и е 2 представено писмо,с което ответникът кани ищците да освободят имота. При това положение съдът счита,че е налице правен спор между страните относно правото на собственост и активно субективно предявените искове са допустими за разглеждане.

По основателността на исковете :

Уважаването на искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр.чл.79 от ЗС е обусловено от провеждането на доказване,че е реализирана фактическа власт върху имот с намерение да бъде своен,изтекъл е съответен срок,в рамките на който предвид осъществено давностно владение владелецът е придобил право на собственост. Когато са предявени положителни установителни искове,какъвто е настоящият случай,ищците следва да проведат пълно доказване,че е осъществен фактическият състав на придобивната давност. Доказването е пълно,когато от събраните по делото доказателства може да бъде направен несъмнен извод,че всеки от ищците е придобил право на собственост върху по ½ идеална част от недвижимия имот.

Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на собственост,ако е реализирана фактическа власт върху имота с намерение да се свои като законът регламентира оборима презумпция,че когато е реализирана фактическа власт върху имота съществува намерение за своене – съгласно чл.69 от ЗС се предполага,че владелецът държи вещта като своя.

Доказването е пълно,когато от събраните в хода на производството доказателства може да бъде направен несъмнен и категоричен извод,че е реализиран фактическият състав на придобивната давност. За да бъде придобито право на собственост на основание придобивна давност,страната,която се позовава на давността следва да е реализирала фактическа власт върху имота в продължение на пет години,ако владението е добросъвестно или десет години,ако владението е недобросъвестно. Съгласно чл.70,ал.1 от ЗС владението е добросъвестно,когато владелецът владее имота на основание,годно да го направи собственик,ако не знае,че праводателят му не е собственик или формата е опорочена. В конкретния случай с оглед това,че от изложените в исковата молба твърдения,както и от събраните в хода на производството доказателства се установява,че ищците са се настанили в имота като във ведомствено жилище,предоставено от местоработата на ищеца Д.,съдът счита,че владението се явява недобросъвестно и подлежи на изследване въпросът дали е изминал десетгодишен период на реализирана фактическа власт,в рамките на който период от време да не съществува законова пречка за придобиване правото на собственост на основание давностно владение. Владението трябва да е явно,несмущавано,както и да се осъществява постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят същия имот.

Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се осъществява непрекъснато,т.е. във всеки един момент,но фактическата власт върху имота следва да бъде реализирана чрез такива действия,които сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. За да бъде възприето,че се осъществява владение върху недвижим имот,следва лицето да осъществява физическо присъствие в имота, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му и то такива действия,които изключват реализиране на фактическа власт или служене с 3 имота от страна на други лица. Софийският районен съд приема,че считано от 1991 г.,когато са се настанили в имота,ищците са реализирали фактическа власт върху същия,но дългогодишното реализиране на фактическа власт върху имота не се явява достатъчно,за да бъдат уважени исковете,в която насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че е налице законова пречка ищците да придобият право на собственост върху недвижимия имот. С приетото Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС по тълк.дело № 3/2017 г. е възприето,че не могат да бъдат придобивани по давност имоти – публична държавна и публична общинска собственост. Предвид това,че в конкретния случай за процесния недвижим имот е съставен акт за публична общинска собственост съдът приема,че е налице законова пречка за ищците да придобият право на собственост върху имота на основание придобивна давност. В тази насока съдът намира,че следва да бъде отчетено,че имотът е изграден като детска занималня,което се установява в акта за държавна собственост,както и в акта за държавна собственост от 1989 г. изрично е включена детската градина,а обект детска занималня е включен и в таблицата за ценообразуване. Същевременно макар по делото да са представени доказателства,че е изпратен проект за изменение функционалното разпределение на помещенията в детската занималня,липсват доказателства,че този проект е одобрен,респективно липсват доказателства,че е променено от Държавата предназначението на обекта от детска занималня на жилище,в която насока съдът отчете представеното писмо от Направление „Архитектура и градоустройство“,че няма данни за одобрен архитектурен проект за изменение на предназначението. Съдът счита,че при липса на проведено доказване,че е променено предназначението на обекта от детска занималня в жилище,не може да бъде счетено,че за ищците се явява допустимо от законова гледна точка да придобият право на собственост на основание давностно владение. Държавата като собственик на имота към изграждане на сградата,в която е разположен имотът,е могла да извърши преустройство,ако същото не противоречи на законови норми и да промени предназначението на обекта,респективно преценката дали обектът може да бъде придобит на оригинерно придобивно основание,каквото е придобивната давност,съдът следва да извърши според това какво е предназначението на имота. Съдът намира,че при липса на доказателства,че предназначението на обекта е променено от детска занималня на апартамент,имотът по предназначение е такъв за обществени нужди,съответно има характер на публична общинска собственост и не би могъл да бъде придобит по давност като фактическото състояние на имота и фактическото му ползване като жилищен имот не оказват влияние върху правните изводи на съда. За да счете,че исковете,предявени от всеки от ищците подлежат на отхвърляне,съдът взе предвид,че Законът за общинската собственост,в сила от 01.06.1996 г. предвижда,че преминават в собственост на общините обектите,изградени с държавни средства,предоставени на бившите общински народни съвети,а в конкретния случай от акта за държавна собственост от 1989 г. се установява предоставяне на СП-БКС-„К С“. С оглед това,че съгласно § 7,ал.1,т.6 от ЗМСМА в собственост на общините преминават обекти на общинската инфраструктура с местно значение,предназначени за здравно,образователно,културно,битово,спортно и комунално обслужване на населението,както и предвид отчитане на вече цитираната разпоредба на § 4

10,ал.1 от Закона за общинската собственост,съдът приема,че по силата на закона обектът детска занималня има характер на общинска собственост,тъй като липсва проведено доказване да е реализирана промяна в предназначението на обекта. Софийският районен съд намира,че при отчитане липсата на доказателства Държавата,като едноличен собственик да е реализирала промяна на предназначението на имота от детска занималня в жилищен имот,за което по делото едиствено е представен проект за изменение,но липсват доказателства,че проектът е утвърден,както и като съобрази,че към влизане в сила на цитираните законови разпоредби обектът е такъв за образователни нужди на населението,намира,че са неоснователни доводите на ищците относно липса на основание за актуване на имота като публична общинска собственост. Съдът,отчитайки регламентирането съгласно чл.3,ал.2 от Закона за общинската собственост на имотите,които са публична собственост,както и като взе предвид,че предназначението на имота е за осигуряване образователните потребности и предвид това,че предназначението на имота не е променяно от собственика,приема,че съществува законова пречка имотът да бъде придобит по давност. Изложените съображения мотивираха съда да счете,че исковете подлежат на отхвърляне.