Решение № 5029 от 15.11.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 497/2024
- Вид
- Решение № 5029
- Подписан
- 15.11.2024
- Състав
- АНГЕЛ ФЕБОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 183, ал. 5, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 9, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 5029 гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110200497 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Д. В. В. срещу НП № 23-4332-030082 от 11.12.2023 г., издадено от Д.Д.Д., началниксектор към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. От страна на жалбоподателя, в това число чрез негов процесуален представител (адвокат), се прави искане за отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се твърди, че соченото административно нарушение не е извършено. Административнонаказващият орган излага чрез процесуален представител (юрисконсулт) писмено становище (виж относно него и по-долу!) за материална и процесуална законосъобразност на НП (както и на процесния АУАН), претендирайки неговото потвърждаване и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От приложените АУАН (съдът го ползва като източник на доказателствена информация наравно с всички други доказателствени материали), справка-картон на водач и заверени копия на заповеди се установява по несъмнен начин освен оправомощаването с писмена заповед на министъра на вътрешните работи на конкретните актосъставител (относно него – включително въз основа на допълнителна заповед на директора на СДВР, издадена от своя страна въз основа на съответната министерска заповед) и наказващ орган съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП още управлението на МПС от страна на въззивника (което само по себе си се потвърждава още от допълнително депозираното писмено възражение срещу АУАН и от обясненията на жалбоподателя пред 1 съда, а и от показанията на доведената от страна на В. свидетелка), както и преминаването на червен сигнал, описани в обжалваното НП, а също и това, че към процесната дата 24.11.2023 г. срещу въззивника В. имало издадени и влезли в сила две НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, чието спазване се контролира от органите на МВР (като за последно такова НП било влязло в сила през 2012 г.). Допълнително депозираното писмено възражение срещу АУАН, обясненията на жалбоподателя пред съда и показанията на доведената от страна на жалбоподателя свидетелка досежно отричането на преминаването на червен сигнал на съответната светофарна уредба не следва да бъдат кредитирани; от една страна, съответната информация изхожда или от най-заинтересованото от изхода на делото лице (жалбоподателя), или от лице, което определено не може да не бъде считано за лишено от пристрастие в полза на жалбоподателя (свидетелката; сам жалбоподателят сочи, че се касае „близка приятелка на мои познати“, а и следва да се има предвид самият факт, че въззивникът е довел въпросната свидетелка), а от друга страна впечатление прави това, че в процесния АУАН е отбелязано изрично, че нарушителят няма възражения и то при положение, че освен преминаването на червения сигнал в акта е посочено също изрично, че водачът е сам в автомобила (докато твърденията на самия В., намерили място в обясненията му пред съда и в допълнително депозираното писмено възражение срещу АУАН, както и показанията на доведената от г-н В. свидетелка, са в смисъл, че последната се е намирала по онова време във въпросния автомобил). Това, че евентуално полицейският автомобил се е движел много дълго време зад управлявания от въззивника автомобил и спирането е било осъществено едва към крайната точка на изпълнявания от Д. В. маршрут в района на МОЛ „П.“ не е от естество да внесе каквито и да било съмнения досежно достоверността на обвинителната теза – процесното кръстовище на ул. Х. И.“ и ул. „Е. С.“ се намира точно при въпросния търговски център (касае се за общодостъпна, респективно известна на много широк кръг от лица информация, т. е. за ноторен факт, който не се нуждае от нарочно доказване в процеса), което означава, че водачът В. е бил спрян (съгласно това, което самият той сочи относно мястото на спиране) практически веднага след извършеното от него нарушение.
При така установената фактическа обстановка материалният закон е приложен (виж по-горе!) напълно правилно (независимо от практически отличните данни за дисциплината на В. като участник в пътното движение, случаят не се отличава по такъв начин от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, че да е мислимо квалифицирането му като маловажен – вън от въпроса за конституционосъобразността на разпоредбата на чл.
189з от ЗДвП, още по-малко пък е налице хипотеза по чл. 9, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН), като не е налице и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
В обобщение, при извършената цялостна (включително служебна) проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било основания за отмяна или изменение на НП, поради което и съобразявайки чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал.
1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН, постановлението следва да бъде потвърдено, при който изход от 2 делото правно основание за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя изначално липсва; въпреки изхода от делото не е налице основание и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР, доколкото участието на съответния юрисконсулт се ограничава до излагане на бланково (типово) писмено становище (писмено възражение срещу жалбата), практически без вземане на каквото и да било отношение към оспорването по фактите, направено не само в съдебно заседание, но и още с допълнително депозираното писмено възражение срещу процесния АУАН, при което положение присъждането на разноски в полза на СДВР на практика би довело до пренебрегване на принципа на добросъвестността, т. е. на уредбата по чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-030082 от 11.12.2023 г., издадено от Д.Д.Д., началник-сектор към ОПП - СДВР.
Не присъжда разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3