Решение № 379 от 06.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Перник, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря Божура Г. Антонова като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно наказателно дело № 20221720200354 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. М. М.,ЕГН **********, от ********************************************, депозирана чрез адв. Г.Б.

- АК - гр.

Перник, съдебен адрес:**************************************, срещу наказателно постановление Н П № 22-1158-000263 от 21.02.22г. издадено от н-к с-р „ПП“ – С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, с което за осъществен и състави на административни нарушения, както следва по чл.104б т.2 от ЗДвП;и на основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 ПР3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000лв., лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушеие на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП на основание ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

Жалбоподателят чрез своя упълномощен представител-адв. Б. от ПАК, е обжалвал наказателното постановление в законоустановения срок. В жалбата, депозирана срещу него е изтъкнал доводи, че същото е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде изцяло отменено.

В съдебно заседание, редовно призован жалбоподателят се явява лично, като се представлява и от своя упълномощен представител-адв. Б. от ПАК, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Защитникът на 1 жалбоподателя твърди, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при липса на установена фактическа обстановка. Навежда доводи, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление от страна на актосъставителя и на административно наказващия орган са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че още с изготвянето на акта е опорочено административно-наказателното производство, защото е нарушено императивното изискване на чл. 42, т.3 и т.4 от ЗАНН, като не е описано подробно нарушението, като този порок е пренесен и при издаването на НП.

Също така излага, че и от събраните гласни докацателства в с.з. чрез свидетелските показания на двамата разпитани свидетели, се установява, че не е имало и умишлено форсиране на двигателя, и по делото се доказвало, че автомобилът в резултат на лошите пътни условия, най-вероятно поради несъобразена скорост, е поднесъл на пътното платно, завъртял се е в обратна посока, и е спрял, което не се дефинира с посочената от чл. 104, б.“в“, т.2 от ЗдвП, а има отделна квалификация, която подробно е изложил в жалбата, т.е. налице е несъответствие между словесното описание на нарушението, както в Акта, така и в НП, като твърди, че е нарушена разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, а не е била нарушена посочената разпоредба. Посочените несъответствия между дадената квалификация и словесното описание на нарушението в Акта и в НП се явявали според защитата съществени нарушения на процесуалните правила, които водели до порочност на постановлението. Излага, че е недопустимо в едно административно-наказателно производство, което е със строго формален характер, всички обстоятелства по обвинението и доказателствата да не са посочени в Акта или в НП, а да се изясняват в съдебното следствие, тъй като нарушената не могат да се санират.

Извън всичко изложено, счита, че самият състав на нарушението по чл.

104б, т.2 от ЗДвП, изисквал от субективна страна, същото да бъде осъществено умишлено. Но видно от доказателствата именно това в съдебно заседание не се доказало, че жалбоподателят е действал умишлено. Още повече, че процесният автомобил е със задвижване на предните колела, при който тип автомобил е нормално предните колела да не можели да се превъртат на място при рязко подаване на газ, повишаване мощността на двигателя, както е посочено в АУАН и в НП, и именно този факт не е бил съобразен при изготвянето на НП.

И не на последно място посочва, че има подадено възражение и никой от АНО не е изпълнил задължението си по чл. 52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да издаде НП, да провери АУАН, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства, което не е извършено и не е взето отношение по направеното възражение и моли съда, да отмени процесното НП като незаконосъобразно по подробни съображения, които съм изложил в подадената жалба.

2

Моли, на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН да му се присъдят разноски, съгласно Договор за правна защита и съдействие, приложен към делото.

Въззиваемата страна , редовно призована не изпраща представител за съдебното заседание, като в придружителното писмо, с което е изпратила преписката моли атакуваното НП да бъде потвърдено, като прави възражение и за разноските на другата страна.

Пернишкият районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежно процесуално легитимирано лице с правен интерес, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество съдът я намира и за основателна по следните съображения:

Съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съответно издаване на наказателното постановление, както и поради недоказаност на двете вменени обвинения.

От фактическа страна:

В акт за установяване на административно нарушение № GA249071, от 24.01.2022 г. и НП№ 22-1158-000263 от 21.02.22г. издадено от н-к с-р „ПП“ – С.Л., при ОД на МВР - гр. Перник, издадено въз основа на него, в което дословно и тъждествено са възпроизведени констатациите от АУАН е посочено, че Ц. М. М., с ЕГН/ЛНЧ **********, адрес гр./с. **********, бул./ул.(ж.к) *********************, на 24.01.2022 г. в 22:20 часа, в ГР.ПЕРНИК на ******** като Водач на лек автомобил, АУДИ А 4 АВАНТ, **********, БЪЛГАРИЯ при следните обстоятелства: В ГРАД ПЕРНИК ПО ПЪТНА ОТСЕЧКА МЕЖДУ СПОРТНА ЗАЛА БОРИС ГЮДЕРОВ,

КВАРТАЛ ПРОУЧВАНЕ И АВТОМИВКА МАНИЯ УПРАВЛАВАЛ ЛЕК

АВТОМОБИЛ АУДИ А 4 АВАНТ С РЕГИГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР

**********, НЕГОВА СОБСТВЕНОСТ КАТО ЧРЕЗ ФОРСИРАНЕ НА

ДВИГАТЕЛЯ НА АВТОМОБИЛА УМИШЛЕНО ПРЕДИЗВИКВАЛ

СТРАНИЧНО ХЛЪЗГАНЕ НА АВТОМОБИЛА И ЗАВЪРТАНЕ ОКОЛО

ОСТА МУ, С КОЕТО ПОЛЗВАЛ ПЪТЯ НЕ ПО НЕГОВОТО

3

ПРЕДНЗНАЧЕНИЕ, А ИМЕННО ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ. С

ДЕЙСТВИЯТА СИ ВОДАЧЪТ СЪЗДАВАЛ ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ

УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО - ПРЕМИНАВАЩИ ПОКРАЙ НЕГО

АВТОМОБИЛИ, КАТО ПРИНУЖДАВА ВОДАЧИТЕ ИМ ДА ИЗМЕНЯТ

ПОСОКАТА СИ НА ДВИЖЕНИЕ, е РЕАЛИЗИРАЛ следните състави на административни нарушения, както следва по чл.104Б т.2 от ЗДвП; и на основание чл. ЧЛ.175А АЛ.1 ПРЗ от ЗДвП - глоба в размер на 3000лв. , лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и за нарушеие на чл.5, ал.1, т.1 ЗДВП на основание ЧЛ.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20лв.

Свидетелите на АНО АКТОСЪТАВИТЕЛЯТ – П. Е. П., на длъжност - командир на отделение към Първо РУ- ОДМВР-Перник и свидетелите по акта-Я. Г. С. , старши полицай в Първо РУ-ОДМВР-Перник, и св. П. В. А., началник група „ООР“ към Първо РУ-ОДМВР-Перник, се явяват в съдебно заседание, като поддържат АУАН и изложената в него фактическа обстановка. Видно от заявеното от свидетелите –очевидци – св. С. и св. А., то същите в разпита си пре съда твърдят, че по време на работа на процесната дата, посочена в акта- 24.01.2022 г. около 22.20 часа били на работа на територията на ОДМВР –Перник, като двамата били нощна смяна с като автопатраул на Първо РУ-ОДМВР-Перник и при извършване на обход на кв.

Клепало и оттам по ул. ********* се насочили към зала „Борис Гюдеров“, като били със служебен патраулен автомобил. Срещу тях по данни и на двамата свидетели- от улица „*********“, в отходната отсечка пред зала „Б.

Гюрдеров“ с десен завой навлязъл посоченият автомобил „Ауди“, с посочен в акта регистрационен номер, като полицейският автомобил се движел след него и с ляв завой навлязъл в същата пътна отсечка. Непосредствено след навлизане в пътната отсечка пред автомивката св С. твърди, че се чул, че двигателят на автомобила да се форсира и да се предизвика странично занасяне в ляво и в дясна посока в задната част на автомобила на пътното платно, като сочи, че не помни дали е бил изчистен пътя и дали е имало сняг.

В разпита си посочва, че на около 10-15 метра от автомобила в тъмната част на денонощието, но в осветен участък пред автомивката могли със свидетеля А. да наблюдават автомобила, и как същият направил странично плъзгане пред автомивка „Мания“, около 20-30 метра при отклонението за входа на зала „Б. Гюдеров“, чрез форсиране на двигателя автомобила и се завъртял на почти кръг, като имало движение и на други автомобили. Св. С. посочва, че те 4 последвали автомобила и след като спрял на отклонението автомобила спрял и полицейският автомобил, управлявал от св. С., и той пръв слязъл от патраулния автомобил и установил самоличността на водача, а именножалбоподателят М.. В автомобила, сочи, че е ичало и друго лице на предна дясна седалка до водача. Св. С. обяснил на водача, че извършва нарушение с тези действия, но тъй като нямал правомощия към въпросната дата да съставя актове, за съдействие бил извикан на място и актосъставителят П. Е. П., който дошъл и състави акта на водача, видно от показанията на св.П., то актът е съставен по изложеното то св. С. и А.. Лицето било запознато с акта на място, като свидетели по акто били вписани С. и А.. На изричен въпрос на защитата св. С. посочва, че автомобилът на полицията е бил на 10-15 метра от автомобила на водача, когато –„ чухме форсирането на двигателя”, като изложеното от този свидетел в по-голямата си част, се припокрива като фактология и от описаното в разпита досежно фактическата обстановка от св.

А., който е бил на предната седалка до водача С., с тази разлика, че на същия въпрос, цитиран по –горе, този свидетел сочи-„Беше достатъчно осветено.

Няколко минути карахме след него на разстояние около 50-ина метра. Чухме форсиране на двигател. Когато спряхме автомобила водачът не обясни поведението си. Извикахме друг колега да състави акта, тъй като колегата С. нямаше правоомощия за това. На място дойде колегата П.П. и аз съм вписан като свидетел. Подписал съм акта. Актът се връчи на жалбоподателя… чу се форсиране на двигателя. Автомобилът ние го спряхме. Автомобилът обърна посоката на движение. Автомобилът се движеше в посока зала „Борис Гюдеров“ и обърна движението от „Б.Гюдеров“ към кв. Проучване с предната част на автомобила…. Не мога да твърдя на сто процента каква е била пътната настилка…”.

Показанията на двамата полицейски слежители са почти смислово тъждествени, с изключение на описанието за т-нар. „дрифтене”, което първият свидетел сочи, че е чул от 10-15 метра, а вторият от 50 метра… което е съществена отлика при положение, че двамата са се намирали в един и същи автомобил. За тези факти данни не заявява изрично св. П., който сочи, че актът е съставил по данни на колегите си и не е бил пряк очевидец на твърдяното деяние.

Относно процесната фактическа обстановка са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели и на жалбоподателя, 5 които разпитани в с.з. не отричат, че процесната вечер на водача е съставен акта, като единият свидетел е бил в автомобил, а другият твърди, че е шофирал автомобил зад процесния, като обаче и двамата свидетели на защитата отричат да е имало „дрифтене”, а сочат, че автомобилът на санкционираното лице просто е поднесъл от хлъзгавия и непочистен участък и оттам се е чул така двигателят / така в показанията си св. Р.Р.Р., сочи-„..Искахме да се срещнем с приятели в град Перник, пред зала „Борис Гюдеров“. Това беше през зимата на 2022 г . Отидохме с Ц.М., с неговия автомобил, и след нас караше още една кола с наши приятели. Колата на М. беше „Ауди А4 комби“. Мисля, че беше през тъмната част на денонощието.