Решение № 35 от 11.03.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Кърджали, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Невена К. Калинова при участието на секретаря Пенка Цв. Вълкова като разгледа докладваното от Невена К. Калинова Въззивно гражданско дело № 20265100500009 по описа за 2026 година

Производството е чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. N 12685/17.11.2025 г., по входящия регистър на РС – Кърджали, подадена от А. С. Г. от гр. К., чрез представител по пълномощие адв.Т. Б. от АК –К., срещу решение N 479/19.10.2025 г. по гр.д. N 500/2025 г. по описа на РС – Кърджали.

Решението на РС – Кърджали, с което предявеният на 08.04.2025г. от А. С. Г. от гр. К. против "К." ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., рн Л., бул. „П.“ N **, Б. "Л. *", ет. *, иск с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът не дължи сумата в размер на 7 209.51 лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит N PLUS- 01274276/07.10.2008 г., договорна лихва в размер на 3 078.04 лв. за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на 1 247.29 лв. за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано „от г.“ до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лв., от които 100 лв. адвокатско възнаграждение и 230.70 лв. внесена държавна такса по изпълнителен лист от 23.11.2010 г., изд. по гр. д. N 1090/2010 г. на РСКърджали, за които вземания е образувано изп. дело N 718/2024 г. по описа на ЧСИ Р.

С. с рег. N *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - К., е отхвърлен изцяло и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 200 лв. разноски по делото, се 1 обжалва изцяло от въззивника А. С. Г., с искане да се отмени и вместо това да се постанови решение, с което искът да се уважи изцяло и в негова полза да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции.

Решението се обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Оплакванията на въззивника са, че неправилен и в противоречие с доказателствата по делото е изводът на първоинстанционния съд, че вземането на ответника - взискател по изпълнителен лист от 23.11.2010 г. по гр. д. N 1090/2010 г. на РС-Кърджали, по който е образувано първоначално изп. дело N 514/2011г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. N *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд-Кърджали, не се е погасило по давност поради прекъсване на давностния срок със запорни съобщения от 17.05.2017г., както и поради молба от 06.08.2020г. на взискателя за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, независимо, че същият не е осъществен, откогато е започнал да тече нов петгодишен срок, който впоследствие бил прекъснат с предприетите през 2024г. изпълнителни действия по новообразуваното изп. дело N 718/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С.. Въззивникът сочи, че петгодишната погасителна давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015г. и след датата 17.05.2017г. давността не е прекъсвана, защото не е поискано или предприето валидно изпълнително действие, като молбата от 06.08.2020г. на взискателя за извършване на опис на движими вещи на длъжника е била нередовна по смисъла на т.3 на ТР N 2/04.07.2024 г. по т.д. N 2/2023г. на ОСГТК на ВКС и не е прекъснала давността, което се потвърждавало и от прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на изп. дело N 514/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. с постановление от 24.09.2020г., с което съдебният изпълнител приел, че взискателят "К." ЕАД в продължение на две години не е поискал извършването на изпълнителни действия. Поради това от датата 17.05.2017г. до датата 23.07.2024г., когато взискателят подал молба с посочени начини на изпълнение, като е образувано новото изп. дело N 718/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С., са изтекли повече от пет години, с извод, че вземането е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

Въззивникът се оплаква, че от първоинстанционния съд не са обсъдени всички възражения и доказателства по делото в тяхната съвкупност и неблагоприятните последици от недоказани факти, които са в тежест на ответника, са възложени в тежест на ищеца. С въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „Б.“ ЕАД, с предишно наименование "К." ЕАД /до 11.11.2025г./, чрез представител по пълномощие юрк.В. Л., с отговор на въззивната жалба я оспорва изцяло, с искане обжалваното решение да се потвърди и да му се присъдят разноски за въззивна инстанция, по подробно изложени съображения с позоваване на съдебна практика по предмета на делото. Претендира разноски за въззивна инстанция и при условията на евентуалност заявява възражение 2 за прекомерност на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение. С отговора на въззивната жалба не се сочат нови писмени доказателства и не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът чрез представител по пълномощие поддържа въззивната жалба, моли за уважаването й и претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемият не се представлява и с писмено становище чрез представител по пълномощие моли обжалваното решение да се потвърди и претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, приема за установено следното:

Производството пред Районен съд – Кърджали е образувано по предявен от А.

С. Г. против „К.“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяване по давност вземанията по изпълнителен лист от 23.11.2010 г. по гр. д. N 1090/2010 г. по описа на РСКърджали, съответно за сумата от 7 209.51 лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит N PLUS- 01274276/07.10.2008 г., договорна лихва в размер на 3 078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на 1 247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100 лв. адвокатско възнаграждение и 230.70 ле в а държавна такса или общо 11 865.54 лева. Ищецът твърди, че през 2011 г. по молба на “Б.“ ЕАД като взискател първоначално е образувано изпълнително дело N 514/2011 г. по описа на ЧСИ Р. С. срещу ищеца А. С.

Г., на който е била връчена покана за доброволно изпълнение на 29.06.2011 г., а през следващата 2012 г. по искане на взискателя и наложени запори на банкови сметки на длъжника, след което на 15.05.2015 г. вземанията са цедирани от взискателя на ответника „К.“ ЕАД, конституиран като взискател на 24.09.2015 г.. По молба на последния с писма на ЧСИ от 17.05.2017 г. са наложени запори на банкови сметки на длъжника и единственото след това извършено по изпълнителното дело действие по молба от 20.06.2019 г. е за справки за банкови сметки на длъжника в електронния регистър на БНБ, без да са предприети изпълнителни действия, като към този момент е настъпила перемпция по силата на закона, поради липса на искане за изпълнителни действия от страна на взискателя в продължение на две години, на което основание с постановление от 24.09.2020 г. на ЧСИ Р. С. изп. дело N 514/2011 г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, по искане на длъжника Г., с вдигане на 3 наложените по делото запори и възбрани. Релевира се, че последното изпълнително действие, прекъсващо давността, е наложеният запор на 17.05.2017 г. на банковите сметки на длъжника, след което едва на 29.07.2024 г. по молба на взискателя „К.“ ЕАД срещу ищеца като длъжник е образувано ново изпълнително дело N 718/2024 г. по описа на ЧСИ Р. С. за същите вземания по същия изпълнителен лист от 23.11.2010 г., по което е бил наложен запор на трудово възнаграждение на ищеца и запор на банковите му сметки в „ПИБ“ АД и „Ю.“ АД, поради което и съгласно ТР N 2/26.06.2015 г. по тълк. д. N 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС петгодпшната погасителна давност е започнала да тече от 26.06.2015 г., поради това, че към тази дата изпълнителното производство по изп. д. N 514/2011 г. на ЧСИ Р. С., не е било приключено, като новата давност многократно е била прекъсвана е предприемането на действия за принудително изпълнение чрез съответния изпълнителен способ по искане на взискателя - в случая запор на банкови сметки на длъжника, извършено на 17.05.2017 г. - последното валидно изпълнително действие по перемпторното изпълнително дело до 29.07.2024 г., когато е подадена молба от ответника с посочени начини на изпълнение и е образувано ново изп. д. N 718/2024 г. на ЧСИ Р. С. и към която дата са изтекли повече от пет години, поради което вземането за което е образувано изп. д. N 718/2024 г. на ЧСИ Р. С. е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение, a предприетите по новообразуваното изпълнително дело д е й с т в и я след изтичане на давността не произвеждат материалноправни и процесуалноправни последици.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, при възражение, че до 26.06.2015 г., докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, давност не е текла съгласно приетото в ТР N 3 от 28.03.2023 г. по т.дело N 3/2020 на ОСГТК на ВКС, при приложимост на ППВС N 3 от 18.11.1980г., а след тази дата –давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ, като искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на независимо дали действието ще е успешно. Сочи, че в хода на изп. д. N 514/2011 г. и изп. д. N 718/2024 г., и двете по описа на ЧСИ Р. С., са предприемани множество изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана и при отчитане и на времето от 13.03.2020г. до 20.05.2020г., през което поради обявеното в страната извънредно положение, давностните срокове не са текли, не е налице соченото от ищеца погасяване на изпълняемото право, по причина на прекъсване на давността на дати 25.09.2015г., 05.02.2016г., 17.05.2017г., 25.05.2017г., 20.06.2019г., 06.08.2020г. и 14.08.2020г., на които дати се сочат да са извършени определени действия, с оглед на което ответникът 4 претендира предявеният иск да се отхвърли.

От събраните по делото доказателства се установява, че по изпълнителен лист от 23.11.2010 г., издаден по гр. д. N 1090/2010 г. по описа на Районен съд - Кърджали, ищецът е осъден да заплати на "Б." ЕАД, сумата от 7 209.51 лева - неизплатена главница по Договор за потребителски кредит Н PLUS- 01274276/07.10.2008 г., договорна лихва в размер на 3 078.04 лева за периода от 30.01.2009 г. до 30.05.2012 г. и лихва за забава в размер на 1 247.29 лева за периода от 27.02.2009 г. до 21.06.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2010г. г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 330.70 лева, от които 100 лева адвокатско възнаграждение и 230.70 лева внесена държавна такса, по който по молба от 23.06.2011 г. от "Б." ЕАД е образувано изп. дело N 20118120400514 по описа на ЧСИ Р. С., последвано от проучване на имущественото състояние на длъжника и изпращане на покана за доброволно изпълнение, връчена на 29.06.2011г., с налагане на запор на вземания от банкови сметки по запорни съобщения от 21.05.2012 г., като до 26.06.2015 г. давност не е текла с оглед на приетото в ТР N 3 от 28.03.2023 г. по т.дело N 3/2020 на ОСГТК на ВКС, че до тази дата се прилага ППВС N 3 от 18.11.1980г. - докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането не тече погасителна давност относно вземането. На 25.09.2015. по изпълнително дело като взискател е конституиран „К.“ ЕАД с ЕИК *********, гр.С. като цесионер по договор за цесия с първоначалния взискател, което действие само по себе си не прекъсва давността/решение N 50026/17.02.2025 г., ТК, II т.о. по т.д. N 2040/2020г. на ВКС/. Впоследствие новоконституираният взискател е направил искане за проучване на имуществото на длъжника и при установяване на такова да се предприемат съответни изпълнителни действия, като са предприети действия по налагане на запор на вземания от банкови сметки на 17.05.2017г., които изпълнителни действия са прекъснали давността. С молба от 06.08.2020 г. взискателят е поискал насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, находящи се на адреса на длъжника, като такъв е насрочен на 21.09.2020г. съгласно съобщение до длъжника от 14.08.2020 г., без данни да е проведен. На датата 06.08.2020г. длъжникът е подал молба за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция, по която молба като неподписана съдебният изпълнител е дал указания за отстраняване на нередовността й и след подписването й е прекратил на посоченото от длъжника основание производството с постановление от 24.09.2020г.. С молба от 02.08.2022г. взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки на длъжника, а ако такива не са налични, насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. Такива е поискал и на датата 13.06.2024 г.