Решение № 3551 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3551 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100502130 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 437, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалби от 09.01.2023 г. и 25.01.2023 г., подадени от „Софийска вода“ АД, чрез М.Л., ст. мениджър „Правен отдел“, длъжник по изпълнителното дело № 20229240401728 на ЧСИ Г.К., против постановление от 21.12.2022 г. и отказ, обективиран в съобщение от 11.01.2023 г. на ЧСИ Г.К. по посоченото изпълнително дело, с които е оставено без уважение искането на жалбоподателя да не бъдат възлагани в негова тежест разноските по изпълнителното дело за събиране на сумата 51,40 лв.: за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателите в размер на 200 лв. (след прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК), за таксите по изпълнителното дело, за 3 бр. такси от по 24 лв. с ДДС по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщения до взискателя за постъпило възражение от длъжника и за връчване на постановления до страните, за начислена такса за връчване чрез призовкар на съобщението от 11.01.2023 г. в размер на 24 лв. с ДДС.

Твърди се, че в случая не следва да бъдат възлагани в тежест на длъжника никакви разноски по изпълнителното дело, тъй като взискателите не са оказали дължимото съдействие като кредитори, за изпълнение 1 задължението на длъжника. Излага се, че преди образуване на изпълнителното дело длъжникът, чрез лицензиран доставчик на пощенски услуги, е изпратил до взискателите покана за посочване на банкова сметка, по която да изпълни задължението си, но същата не е била връчена на кредиторите, тъй като, съгласно удостовереното от куриера върху товарителницата, на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружествата същите не са открити, къщата е била заключена и не е имало „индикация за фирма“. Твърди се също, че връчването на постановлението на ЧСИ, с което се произнася по възражения или молби относно разноските в изпълнителното производство, не е сред актове, за които се дължи такса по т.

5 ТТРЗЧСИ. Иска се отмяна на обжалваните актове на частния съдебен изпълнител и уважаване на молбите на длъжника „Софийска вода“ АД да не бъдат възлагани в негова тежест посочените разноски.

Взискателите „Е.С.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв. В.С., са подали писмено възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което се поддържа неоснователност на жалбата от 09.01.2023 г. В същото се твърди, че в случая не са налице предпоставките на чл. 95 ЗЗД за изпадането им в забава, както и че във всички случаи разноските за изпълнителното производство са в тежест на длъжника. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител излага становище за неоснователност на жалбите. Твърди, че правилно е приложена разпоредбата на т. 5 ТТРЗЧСИ, както и че съгласно практиката на ВКС разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание чл. 433 ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното от фактическа страна:

Изпълнително производство е образувано по молба от 25.11.2022 г. на „Е.С.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, чрез адв. С.Д., на основание представен изпълнителен лист от 26.10.2022 г., издаден по гр.д. № 22338/2021 г. на СРС, в полза на З.М.А., срещу „Софийска вода“ АД за заплащане, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, на сумата 51,40 лв. разноски по делото. Към молбата е приложен договор за цесия от 19.09.2022 г., с който З.М.А. прехвърля на 2

„Е.С.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД цялото си вземане по изпълнителния лист, както и писмо до „Софийска вода“ АД за извършената цесия.

От приложените в изпълнителното дело доказателства (покана от „Софийска вода“ АД“ до Г.С.К., управител на „Е.С.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, товарителница от 05.10.2022 г. и приемо-предавателен протокол от 06.10.2022 г. за връщане на недоставени пратки) се установява, че след приключване на исковия процес и преди образуване на изпълнителното дело длъжникът е изразил готовност да плати сумата 51,40 лв., като за целта е поискал от кредиторите да посочат банкова сметка, по която същата да бъде преведена. Поканата е изпратена на посочения в Търговския регистър адрес на управление на двете дружества (идентичен и за двете дружества), но видно от удостовереното от куриера върху товарителницата, дружествата не са открити на адреса им, къщата е била заключена и не е имало „индикация за фирма“.

От правна страна настоящият състав намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител (чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК обаче не намира приложение в случаите, при които длъжникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, в която хипотеза отговорността за разноските по изпълнението следва да се възложи на взискателя. Този извод следва от разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК, която се намира в Част първа „Общи правила“ на ГПК и е приложима и за изпълнителното производство.

В случая длъжникът „Софийска вода“ АД не е дал повод за образуване на производство за принудително събиране на сумата 51,40 лв., тъй като 3 преди образуване на изпълнителното производство е изпратил покана до кредиторите „Е.С.П.“ ЕООД и „Б.С.М.“ ЕООД, с която е изразил желание и готовност да плати доброволно посочената сума и е поискал да му бъде посочена банкова сметка, по която да бъде извършен преводът. Поканата е пратена на вписаните в Търговския регистър адреси на двете дружества – и двете с един същ адрес на седалище и адрес на управление, както и с един и същ едноличен собственик на капитала и управител (Г.С.К.), но е върната с отбелязване „неоткрита фирма, зак. къща, няма индикация за фирма“. След като дружествата са напуснали адреса и не са вписали в Търговския регистър новия адрес на управление, то поканата на „Софийска вода“ АД за посочване на сметка следва да се счита връчена, по арг. от чл. 50, ал. 2 ГПК. Поради изложеното не би могло да се приеме, че се е налагало принудително събиране на сумата 51,40 лв. и че длъжникът е отговорен за образуване на изпълнителното производство и направените в същото разноски.

В подкрепа на този извод са и правилата на чл. 95 и чл. 96, ал. 2 ЗЗД, според които кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, като в негова тежест са необходимите разноски, направени поради неговата забава. В случая взискателите не са оказали на длъжника необходимото съдействие за изпълнението като не са посочили банкова сметка или друг начин, по който да бъде изплатена паричната сума, поради което същите са изпаднали в забава и разноските по изпълнението, които са необходими, за да може да се развива производството, следва да са за тяхна сметка.

Следва да се посочи, че цитираната от частния съдебен изпълнител практика на ВКС е неотносима в случая, тъй като същата не разглежда коментирания по-горе въпрос и не се отнася за хипотези, при които длъжникът не е дал повод за образуване на изпълнителното производство.

По изложените съображения настоящият състав намира, че макар да е платил задължението си от 51,40 лв. след образуване на изпълнителното дело, в срока за доброволно изпълнение и независимо от предприетите изпълнителни действия, длъжникът не следва да понесе отговорността за разноските, генерирани в изпълнителния процес. От негова страна не е налице незаконосъобразно поведение, дало повод за предприемане на 4 действие по принудително събиране на дължимата сума. Всички такси и разноски по изпълнителното дело в случая следва да са за сметка на взискателя.

Като незаконосъобразни, обжалваните постановление от 21.12.2022 г. и отказ, обективиран в съобщение от 11.01.2023 г. по изпълнително дело № 20229240401728 на ЧСИ Г.К. следва да бъдат отменени.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ, по жалбата на длъжника „Софийска вода“ АД, постановление от 21.12.2022 г. и отказ, обективиран в съобщение от 11.01.2023 г. по изпълнително дело № 20229240401728 на ЧСИ Г.К., с които е оставено без уважение искането на жалбоподателя да не бъдат възлагани в негова тежест разноските по изпълнителното дело за събиране на сумата 51,40 лв.: за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателите в размер на 200 лв. (след прилагане на чл. 78, ал. 5 ГПК), за таксите по изпълнителното дело, за 3 бр. такси от по 24 лв. с ДДС по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на съобщения до взискателя за постъпило възражение от длъжника и за връчване на постановления до страните, за начислена такса за връчване чрез призовкар на съобщението от 11.01.2023 г. в размер на 24 лв. с ДДС.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5