Решение № 338 от 29.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Пловдив, 29.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601889 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от частния тъжител В. К. чрез повереника му – адв. Б. У., срещу присъдата, постановена по НЧХД № 7148/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С атакуваната присъда подсъдимият Д. П. е признат за невинен и оправдан по обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалия К. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. Отхвърлен е като неоснователен приетият за разглеждане от частния тъжител срещу подсъдимия граждански иск за сумата в размер на 15 000,00 лв., представляващи обезщетение за твърдените от тъжителя неимуществени вреди. На осн. чл. 190, ал. 1 НПК в тежест на тъжителя са възложени направените по делото разноски в общ размер на 32,00 лв.

Недоволен от постановения съдебен акт е останал частният тъжител К., който в срока по чл. 319, ал. 1 НПК е подал жалба чрез повереника си, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по обвинението, повдигнато с тъжбата. Изложен е довод за незаконосъобразност на обжалваната присъда.

Твърди се, че по делото са били безспорно установени факти и обстоятелства, които съдът не е взел под внимание, обосновавайки акта си.

С жалбата не се заявяват доказателствени искания.

1

Не са постъпили писмени възражения срещу жалбата от подсъдимия и от неговия защитник.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частния тъжител – адв. У., моли съда да постанови осъдителна присъда. Намира, че обвинението е безспорно доказано. Предоставя на съда преценката в какъв размер да присъди приетия за съвместно разглеждане граждански иск.

Подсъдимият предлага жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Пледира за потвърждаване на оправдателната присъда на първостепенния съд. Твърди, че дори да се приеме, че част от инкриминираните изрази са цитат на точно негови думи, то същите са истински факти.

В последната си дума подсъдимият заявява, че е невинен и иска присъдата да бъде потвърдена.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо лице по смисъла на чл. 318 НПК.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въз основа на събрание по делото по реда и със средствата, предвидени в НПК доказателства и доказателствени средства, Районен съд – Пловдив е приел за установена следната фактическа обстановка:

С присъда № 192 от 23.05.2014 г. по НОХД № 4139/2012 г. по описа на Районен съд – Пловдив частният тъжител и граждански ищец В. А. К. бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 1 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Присъдата била обжалвана и протестирана, като с Решение № 70 от 23.03.2015 г. по ВНОХД № 1577/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив била изменена в частта относно размера на наказанията на осъдените лица, включително на тъжителя К., който бил увеличен на четири години и шест месеца лишаване от свобода.

На 25.10.2022 г., след като бил изтърпял наказанието си, частният тъжител и граждански ищец К. подал молба за съдебна реабилитация пред Районен съд – Пловдив, по която било образувано ЧНД № 5942/2022 г. по описа на съда. В този период свид. П.И.Н. работела *** на информационния интернет сайт „Трафик нюз“. От неустановени по делото източници разбрала за подадената молба за съдебна реабилитация и решила да напише статия по въпроса. Сетила се, че част от лицата, пострадали от измамата, за която частният тъжител бил изтърпял наказание, били представлявани от подсъдимия – адв. Д. П.. Св. Н. се обадила на подсъдимия и пожелала да 2 направи коментар по въпроса за това дали изобщо е възможно тъжителят К. да бъде реабилитиран, тъй като подготвяла статия. Проведеният помежду им разговор свидетелката не записвала с диктофон, нито пък си водила дословни бележки с цитати на адв. П.. Подсъдимият П. обяснил, че не е чувал от своите клиенти, участвали в делото, по което К. бил осъден, да са им възстановени претърпените щети, поради което считал, че това е пречка да бъде уважено искането. Тогава свид. Н. се поинтересувала дали имало законова възможност осъдено лице да бъде реабилитирано от съда дори и да не е възстановило вредите от деянието си. Подсъдимият П. отговорил, че имало такава възможност и дал като пример ситуация, при която молителят в производството по реабилитация е тежко болен, поради което да не е могъл да възстанови тези вреди. Тук подсъдимият добавил, че доколкото знаел, частният тъжител и граждански ищец К. бил в добро здраве и осъществявал строителна дейност. Обяснил още, че друг негов клиент, за когото по делото се доказва да е свид. С.И.И., имал финансови претенции към К., по повод на които подсъдимият изготвил и подал писмена жалба в прокуратурата за обсебване на строителни материали. Свидетелката Н. решила да включи и тази информация в своята статия, но не задавала допълнителни въпроси за хода и етапа на това производство, тъй като то не било централен интерес на нейното журналистическо изследване. След края на телефонния разговор въз основа на бележките си, спомените от приключилото дело, както и на друга събрана от нейни източници информация свид. Н. написала статия, която била със заглавие: „В. К. иска да бъде реабилитиран, без да е платил на ужилените с екскрузии до Малдивите“.

На 13.12.2022 г. в 13:00 часа статията била публикувана в интернет сайта „Трафик нюз“ на електронен адрес https://trafficnews.bg/. В нея свид. Н. включила цитат от разговора им с подсъдимия П. със следното съдържание:

„К. излежа присъдата си, излезе от затвора и се включи активно в строителния бизнес. Регистрира фирма, строи комплекс с къщи в Марково, но до този момент не е върнал нито лев на клиентите ми. А по закон трябва да е възстановил щетите, за да иска реабилитация.“. В останалата част написаното в статията не представлявало дословно пресъздаване на думите на подсъдимия, а тяхна интерпретация от свид. Н.. Така по заявеното й от П. обстоятелство, че е подал жалба в прокуратурата от името на свой клиент, свид. Н. изменила съдържанието, като написала, че подсъдимият е завел дело срещу частния тъжител и граждански ищец К., смятайки че тази поправка няма съществено значение и че за читателите на медията двата израза били тъждествени.

В статията присъствали и следните изречения:

- „реабилитацията е изключена, тъй като осъденият бизнесмен не е възстановил нанесените щети“;

- „Адвокатът коментира, че е завел срещу предприемача дело за обсебване на голямо количество строителни материали“ /отново запазен 3 оригиналният правопис/ и

- „Той недоумява как К. е регистрирал две дружества, след като при създаване на фирма всеки собственик попълва декларация по чл. 313 за липса на задължения към държавата. В същото време той има фирма „***“, която е обявена в несъстоятелност“.

Те обаче не представлявали цитати от разговора на свидетелката Н. с подс. П., а нейна интерпретация на думите на последния така, както тя ги е разбрала и въз основа на записките, които си е водила.

В жалбата, сезираща въззивната инстанция, се оспорват доказателственият анализ и правните изводи на първостепенния съд за несъставомерност на деянието, извършено от подсъдимия. Съобразно законово вменените задължения на проверяващата инстанция, както и по повод на наведените в жалбата възражения, настоящият състав осъществи цялостен служебен контрол по отношение на обжалваната присъда.

Следва съдът да се занимае първо с възражението за допуснато от контролирания съд нарушение от категорията на тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 305, ал.

3 НПК, е посочил изчерпателно доказателствените източници, обосновали неговите фактически констатации, вярно и в съответствие на правилата на формалната логика е интерпретирал тяхното съдържание, като въззивната инстанция изцяло споделя направения доказателствения анализ. Изведените в мотивите на атакуваната присъда фактически констатации са резултат от логически издържан анализ. Не се констатира изопачаване или превратно интерпретиране съдържанието на доказателствени източници. Напротив – събраните доказателства са анализирани в съответствие с тяхното действително съдържание. Контролираният съд не е пренебрегнал нито едно доказателство, като е анализирал събраните доказателства, съпоставяйки ги и едно с друго, съобразно задължението по чл. 107, ал.5 от НПК, достигайки и до правилно установена фактическа обстановка, съответна на доказателствената маса.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал до заключението, че цитираните в тъжбата изрази са част от статия, публикувана в интернет сайта „Трафик нюз“ , като неин автор е свид. Н.. Относно начина на събеседване с подсъдимия и за това по какъв начин свидетелката е отразявала неговите отговори, основателно районният съд е приел да се довери на нейните показания, тъй като освен логични, подредени, същите са и неопровергани от други доказателствени източници. Съдът е подходил с внимание и към обясненията на подсъдимия, съпоставил ги е както с твърденията на свид. Н., така и с показанията на свид. И. и събраните в тази връзка писмени 4 доказателства /за подадената жалба в РП Пловдив и приобщеното ЧНД/ и основателно не е намерил основание да ги отхвърли като неверни.

Контролираният съд е акцентирал с право на основния спорен въпрос – авторството на деянието и като е обсъдил релевантните доказателства /показанията на свид. Н., обясненията на подсъдимия, коментираните показания на свид. И./, законосъобразно е достигнал до правния извод, че то не е доказано за всеки един от инкриминираните изрази. Това категорично се установява от показанията на свид. Н., която е заявила, че за целите на поатрактивно представяне на статията не е използвала точни цитати от разговора с подсъдимия, а е извършила собствена интерпретация на казаното, като го е пресъздала по начина, по който го възприема тя самата. И настоящият състав не намери основание да бъдат поставени под съмнение показанията на свидетелката, като не се и открояват доказателства, които да ги оборват или компрометират.

По отношение на първия инкриминиран израз, а именно „недоумявам как К. е регистрирал две дружества, след като при създаване на фирма всеки собственик попълва декларация по чл. 313 за липса на задължения към държавата. В същото време той има фирма „***“, която е обявена в несъстоятелност“ районният съд правилно е обърнал внимание, че тези изречения в статията не са предадени като пряка реч, както това е сторено в тъжбата. В тази връзка първостепенният съд е откроил възникналото съмнение относно това какви точно са били употребените от подсъдимия думи и е достигнал до правилния извод, че пресъздадената в тъжбата пряка реч не може да се приеме за дословен цитат на думите на подсъдимия.

Настоящият състав е напълно съгласен и с другия извод на долната инстанция, а именно, че самият израз е изначално несъставомерен. Същият, както е посочено, не приписва извършването на каквото и да било престъпление. Първоинстанционният съд подробно е разгледал възможни хипотези на престъплението, което би могло да се предполага, че се приписва на частния тъжител и е достигнал до верните изводи, че не се установява наличието на твърдение за каквото и да е престъпление. Така също не би могло да се разглежда изразът като разгласяване на позорно обстоятелство, тъй като, както е упоменато и от районния съд, обявяването на дружество в несъстоятелност не представлява разгласяване на позорящо обстоятелство, поради което и не изразява негативна оценка към личността на частния тъжител. Това съображение на районния съд напълно се споделя и от настоящата въззивна инстанция.