Решение № 711 от 10.07.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Кюстендил, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело № 20241520100303 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 1534/06.02.2024 г., депозирана от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.

„В“, чрез юрк. Е. С. К., против Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: гр.

*******, ж. к. "*******" №***, ет. *, ап. **.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, като кредитор, и Ц. Л. З., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 30041911276, по силата на който на ответника била предадена заемна сума в размер на 3 000, 00 лв. срещу задължението на последния да погаси заема за 36 месеца при ГПР от 49, 11 % и ГЛП от 41, 00 %. Общо дължимата сума по кредита се равнявала на 5 259, 00 лв., а размерът на месечната вноска по кредита възлизал на 146, 09 лв. Договорено било още, че ответникът закупува и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу обща цена от 3 810, 00 лв., платима на вноски от по 105, 83 лв. всяка. Така, общият размер на цялото задължение възлизал на 9 069, 00 лв., с размер на погасителната вноска от 251, 92 лв.

Ищецът бил изправна страна по така възникналото облигационно правоотношение като извършил рефинансиране по други договори сключени между страните. Сумите за рефинансиране били в размер на 886, 00 лв. и 1 544, 56 лв. Останалата част от заемната сума – 569, 44 лв. била преведена по посочена от ответника сметка на 16.01.2020 г.

1

На 21.04.2020 г. по желание на ответника бил подписан Анекс №1, с който вноска №2 по погасителния план към договора била отложена. На 17.01.2020 г. бил подписан Анекс №3, с който се намалявали погасителни вноски № 7, 8, 9 на 63, 92 лв. Погасителният план бил променен за последен път на 18.12.2020 г. с подписването на Анекс №4, по силата на който се отлагали вноски № 10, 11, 12 от погасителния план. Неразделна част от него бил нов погасителен план с 43 погасителни вноски.

Посочва се, че кредитополучателят извършвал плащания по договора в общ размер на 1 538, 55 лв. С тази сума било погасено задължение в размер на 1 451, 36 лв. – осма вноска /12-а след отлагането/. Имало частично плащане по девета вноска /13-а след отлагането/ в размер на 11, 28 лева. Постъпили плащания по начислени лихви за просрочие на вноските по погасителния план – 25, 91 лв., като от общия им размер 417, 67 лв. дължими били 391, 76 лв.

Ответникът заплатил и 50, 00 лв. начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4 от Общите условия към договора.

Заявява се, че ответникът преустановил плащанията на погасителните вноски и изпаднал в забава. На основание чл. 12.3 от Общите условия договорът бил прекратен, а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.03.2022 г. Кредитополучателят бил известен за това с уведомително писмо на посочения от него адрес. След обявяване на предсрочната изискуемост започнало начисляване на обезщетение за забава съгласно чл. 12 и чл. 12. 1 от Общите условия, а оставащото непогасено задължение по погасителен план с падеж след 03.03.2022 г. било обединено в една последна погасителна вноска /26-а/, с падеж на датата на обявяване на предсрочната изискуемост.

Твърди се, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е възползвал от няколко услуги от допълнителен пакет – приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане на вноски, смяна на падежна дата, като и за възможността във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички останали услуги. Заявява се, че договорът за потребителски кредит бил сключен съобразно законовите изисквания като ответницата усвоила заемната сума, поела задълженията, уговорени в договора, както и извършила плащания.

Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. След като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя на 03.01.2024 г. Съдът отхвърлил заявлението на ищцовото дружество в частта, в която се претендирали суми за възнаграждение за допълнителни услуги. Така е обоснован правен интерес от предявяване с исковата молба и на осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.

С оглед гореизложеното е отправена молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на вземане в полза 2 н а „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД срещу Ц. Л. З., възникнало на основание неизпълнение по Договор за потребителски кредит № 30041911276, в общ размер на 5 885, 01 лева, от които: 2 718, 16 лева главница; 1 429, 87 лева договорно възнаграждение; 391, 76 лева – обезщетение за забава за периода от 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г.; 1 345, 22 лева – обезщетение за забава за периода от 03.03.2022 г. до 30.10.2023 г.; законна лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.10.2023 г., до изплащане на вземането.

Кумулативно е отправено и искане съдът да осъди Ц. Л. З. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД задължение, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 30041911276, както следва: 744, 70 лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ ;

2 444, 32 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва.

Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който сочи неоснователност на предявените искове. Твърди се, че осъдителният иск е недопустим и съвместното му разглеждане с установителен такъв не следва да бъде допуснато. Излагат се твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договора. Сочи се, че по делото не става ясен методът, по който са изчислени посочените суми, както и периодът, за който се претендират. Твърди се, че от исковата молба не става ясно какво представляват услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и как е определен размерът на обезщетението за забава за периода от 03.03.2022 г. до 30.10.2023г.

С оглед горното се счита, че съдът следва да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се сторените разноски по делото.

В съдебно заседание ответницата се представлява от процесуален представител – адв. Б. И., който изразява становище за отхвърляне на исковите претенции, а ищецът поддържа исканията си чрез нарочна молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното по делото заверено копие от Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт №30041911276 /л. 8/ на 15.01.2020 г. между ищцовото дружество, като кредитор, и Ц. Л. З., като кредитополучател, бил сключен сочения договор, по силата на който на ответника била предадена заемна сума в размер на 3 000, 00 лв. срещу задължението на последния да погаси заема за 36 месеца при ГПР от 49, 11 % и ГЛП от 41, 00 %. Общо дължимата сума по кредита се сочи на 5 259, 00 лв., а размерът на месечната вноска по кредита възлиза на 146, 09 лв. Отразено е, че ответникът закупува и пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ 3 срещу обща цена от 3 810, 00 лв., платима на вноски от по 105, 83 лв. всяка.

Размерът на цялото задължение възлиза на 9 069, 00 лв., с размер на погасителната вноска 251, 92 лв. Към договора е представена декларация за връчен екземпляр от договора, общи условия към същия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Между страните са сключени четири анекса, като последният е от 18.12.2020 г. /л. 26-27/ и е приложен погасителен план към него. Уговорен е ГПР в размер на 35.6 %. Не е спорно между страните, че ответницата е погасила по кредита сума в размер на 1 451, 36 лв.

Съдът прие горната фактическа обстановка на база събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта:

Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Указанията, дадени от заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, са съответни на предприетото оспорване от негова страна, поради което следва да се приеме, че с оглед спазения срок за предявяване на установителните искове, исковата претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по основателността й. Следва да се отчете, че е налице идентичност между претенцията по заповедното производство и по установителния иск.

По отношение на претенциите, които са отхвърлени в заповедното производство са предявени осъдителни искове, за чието разглеждане в настоящото производство отсъстват процесуални пречки.

По основателността:

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ответницата и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен договор за потребителски кредит. В тази насока са всички събрани по делото доказателства, включително и приложения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит и приложенията към него, както и от приложените по делото материали по частното гражданско дело № 2372/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От приетите по делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че кредитът е усвоен, за което липсват и оспорвания.

С оглед на това, кредиторът е изпълнил договореното и се явява изправна страна по договора, поради което в тежест на ответницата е да 4 докаже погасяване на задълженията си по договора.

Видно от Анекс №4 от 18.12.2020 г. към Договор за потребителски кредит профи кредит Стандарт №30041911276 /л. 8/ на 15.01.2020 г. всички вземания на ищеца са падежирали, поради което задълженията са станали изискуеми, макар и да не е налице настъпила предсрочна изискуемост, тъй като уведомителното писмо за предсрочна изискуемост поради неизпълнение не е връчено на ответницата – в обратната разписка е отбелязано, че адресатът отсъства /л. 29/, както твърди ищецът по делото, тъй като липсват доказателства, които да доказват твърдяното. Действието на предсрочната изискуемост се предпоставя от надлежното упражняване на волеизявлението на кредитора – уведомителното писмо е необходимо да бъде адресирано до длъжника (ответницата в настоящото производство), да дава достатъчен допълнителен срок за доброволно изпълнение и да е достигнало до длъжника, за да има действие предсрочната изискуемост.

Последното обуславя неоснователност на претенцията за обезщетение за забава за периода 03.03.2022 г. – 30.10.2023 г. в размер на 1 345, 22 лв., както и на обезщетението за забава за периода 21.02.2020 г. – 03.03.2022 г. в размер на 391, 76 лв.

Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя заеми в рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатият на ответницата, като физическо лице заем представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и същата има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.

Разпечатката съдържа 39 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/691e2948-2832-4d66-b1ab-576384b6d2da