Решение № 3612 от 09.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3612 гр. С., 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110168358 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл.

432, ал. 1 КЗ.

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 280485/15.12.2022 г., предявена от „/.../“ ООД, ЕИК /..../, чрез адвокат М. Е. В., със съдебен адрес: гр.

С., бул. „/..../“ № 81, вх. В, ет. 6, студио 1 против ЗК „ /.../“ АД, ЕИК /..../, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „/..../” № /.../.

Ищецът „/.../“ ЕООД, ЕИК /..../, твърди, че на 09.05.2022 г., в гр. /.../, е настъпило ПТП между лек автомобил „/.../“, рег. № /...../, управляван от К. М. и лек автомобил /...../, рег. № /...../, управляван от П. К.. Поддържа, че на горепосочената дата, водачът на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../ управлявал автомобилът в гр. /.../, като движейки се по бул. /...../, с посока на движение от ул.

Ниш към ул. Козлуджа, предприема маневра за извършване на ляв завой, за включване по ул. Полтава, без да се съобрази с наличния знак за предимство, при което навлиза в платното за движение по бул. /...../ с поска ул. Ниш, отнемайки предимството на движещия се по бул. /...../ лек автомобил /...../, рег. № /...../, при което между двете превозни средства е реализирано ПТП. Твърди, че в резултат на процесното ПТП по лек автомобил /...../, рег. № /...../ са причинени следните щети, подробно посочени в исковата молба. Щетите били описани в описзаключение за щета № 0004-5000-22-000160/11.05.2022 г. и опис-заключение за щета № 0004-5000-22-000160/17.05.2022 г.Твърди, че за настъпилия инцидент 1 водачите на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../ и лек автомобил /...../, рег. № /...../, съставили двустранен констативен протокол.

Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил „/.../“, рег. № /...../, е била застрахована при ответника по задължителна застраховака „Гражданска отговорност“.

Посочва, че е заявил претенция пред застрахователя на виновния за процесния пътен инцидент водач, във връзка с която била образувана преписка по щета № 0004-5000-22-000160 по описа на ответното дружество.

Твърди, че сумата необходима за възстановяване на щетите от процесното ПТП е в размер на 11 507,08 лева.

Изрично признава, че ответното дружество е заплатило в полза на ищеца, извънсъдебно, сумата от общо 9246,32 лева.

Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2260,76 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на лек автомобил /...../, рег. № /...../ в резултат на ПТП, реализирано на 09.05.2022 г., в гр. /.../, по вина на водача на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /15.12.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗК „ /.../“ АД, ЕИК /..../ е депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /09.05.2022 г./, сключено между ответното дружество и собственика на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../. Не се оспорва твърдения в исковата молба механизъм, при което са причинени щети на лек автомобил /...../, рег. № /...../, както и че щетите са причинени по вина на водача на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../. Оспорва се единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение, като се излагат подробни съображения в този смисъл. В тази връзка се поддържа, че изплатеното от ответното дружество в 2 полза на ищеца застрахователно обезщетение, е изплатено въз основа на представени фактури, като в случая не е включен ДДС, тъй като били представени само копия на счетоводни документи, без фискален бон. Посочва се, че липсата на представен касов бон е основание за непризнаване на счетоводен разход за ДДС.

Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.

За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил, настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния размер, както и причинната връзка с противоправно виновно поведение на деликвента. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.

1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че към датата на реализиране на процесното ПТП /09.05.2022 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../, включително на водача К. М., е била застрахована при ответното дружество; че на 09.05.2022 г. между лек автомобил „/.../“, рег. № /...../, управляван от К. М. и лек автомобил /...../, рег. № /...../, управляван от П. К. е реализиран пътен инцидент, при изложения в исковата молба механизъм на реализиране; че в резултат на горепосочения пътен инцидент на лек автомобил /...../, рег. № /...../ са причинени имуществени щети; че инцидентът е реализиран по вина на водача на лек автомобил „/.../“, рег. № /...../; както и че във връзка със заявена пред ответното дружество извънсъдебна претенция, последното е заплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9246,32 лева.

Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че всички увреждания по лек автомобил /...../, рег. № /...../ се 3 намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на на 09.05.2022 г., лек автомобил /...../, рег. № /...../, пътно-транспортно проишествие.

При така изложените по-горе съображения, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана.

В заключение, съдът приема, че събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ЗК „/.../“ АД, ЕИК /..../ дължи да заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице.

От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил /...../, рег. № /...../, към датата на процесното събитие /09.05.2022 г./ е 10 месеца и 8 дни, считано от датата на първоначалната му регистрация – 01.07.2021 г. и че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил /...../, рег. № /...../, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 13 101,37 лева.

Установява се още, че стойността необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесния лек автомобил /...../, рег. № /...../, определена на база пазарни цени /към датата на ПТП/ е в размер на 12 652,93 лева. В изслушването си пред съда, проведено на 06.03.2023 г. в открито съдебно заседание по делото, вещото лице по допуснатата, изготвена и приета по делото съдебна автотехническа експертиза посочи, че пазарните цени са цените, съгласно разходните документи по делото. Това е стойността, срещу която ищцовото дружество е отремонтирало превозното средство. Вещото лице посочи, че стойността на официалния представител е 40 лв. без ДДС то общата стойност на ремонта би била 15146,17 лв. в официалния представител. Използват се нормовремената, посочени в отговора на трета задача от заключението, като стойността на сервизния час е 40 лева, т.е. без ДДС 12621,81 лв., с ДДС 15146,17 лв.

По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно обезщетение, следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие 4 застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение, следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Следователно, размерът на застрахователното обезщетение се определям съобразно доказания размер на претърпянатам вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).

Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на увредената част.

Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите.

5

Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни пазарни цени е в размер на 13 101,37 лева, какъвто е и размерът на обезщетението, на което ищецът има право.

Безспорно е между страните по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено за ненуждаещо се от доказване в производството, че във връзка със заявена пред ответното дружество извънсъдебна претенция, последното е заплатило в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 9246,32 лева.