Решение № 1695 от 16.02.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1695

Пловдив, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - V Състав, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

При секретар МАРИЯНА ГЕОРГИЕВА-ПЕЙНИРОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ административно дело № 20267180700042 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на М. Н. П., чрез адв.М. К. против ЗППАМ № 25-1030-000715 от 24.10.2025 г., издадена от Началник Група към ОД МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. В жалбата се излагат аргументи защо се приема същата за незаконосъобразна и неправилна. Иска се отмяната и.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, представлява се от адв.К., която излага аргументи за отмяна на оспорената ЗППАМ, представя писмена защита и претендира разноски по делото.

Ответната страна не се представлява в съдебно заседание, взема становище по делото, като иска потвърждаване на издадената ЗППАМ. Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, след преценка на доказателствата по делото и становището на страните, както и след проверка за допустимостта и основателността на жалбата и за законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168 ал. 1 от АПК и съобразно критериите по чл. 146 от АПК, счита жалбата за процесуално допустима, подадена в срок, а разгледана по същество - за основателна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171 т. 1 от ЗДвП се прилагат от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Заповедта е издадена от компетентен за това орган –Началник Група при ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Волеизявлението за налагане на принудителна административно мярка се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и се издава по реда на гл. V, раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171 т. 1,б.“з“ гг от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца е извършване на някое от нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от ЗДвП.

От събраните в хода на делото доказателства се установява, че на 23.10.2025 г., около 14.30 часа е установено, че в гр.Пловдив, на [улица], М. Н. П. е управлявал лек автомобил „Ситроен Берлинго“ с рег.№ [рег. номер], лична собственост, като регистрацията на автомобилът е била прекратена поради липса на валидна застраховка гражданска отговорност на 30.09.2025 г. С оглед установеното на 23.10.2025 г. бил съставен АУАН спрямо М. Н. П. за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП от полицай към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“. Съставения АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и последната следва да съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59 ал. 2 т. 4 пр. 1 от АПК. Издадената заповед е на база съставения АУАН № GA4645604/23.10.2025 г. и същата е издадена от Началник Група при ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“.

При служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт, настоящият съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.

Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая това е Началник Група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки със заповед рег.№ 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР Пловдив, а видно от Заповед №8121к-2836/11.03.2024 на главния секретар на МВР, издателят Р. К. П. е преназначен на ръководна длъжност „Началник група“ в Сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Пловдив.

Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава за констатирано управление на МПС от водач, който е управлявал МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и автомобилът е собственост на друго лице, спрямо което е приложена тази принудителна административна мярка. Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.

При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта.

Според нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Според разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.

Изискване за уведомяване е въведено и в разпоредбата на чл. 574, ал. 10 от КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. /, според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според разпоредбата на чл. 574, ал. 11 от КЗ /изм. – ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 1.08.2025 г. / компетентните органи по ал. 1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал. 1, т. 1 да прекрати регистрацията на превозното средство.

В случая обаче по настоящото дело е доказано, че собственикът на процесното МПС не е уведомен за служебното прекратяване на регистрацията, което е станало на 30.09.2025 г., като към тази дата е действала правната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП в новата и редакцията, която не е изисквала уведомяване на собственикът за прекратената регистрация. Същевременно обаче липсват доказателства по делото, които да водят на извод, че Информационният център е спазил законовите си задължения за уведомяване на М. Н. П. преди да подаде информация към ОД на МВР Пловдив на 31.08.2025 г.

От друга страна следва да се посочи, че към 24.10.2025 г., когато е наложена принудителната административна мярка няма закононарушение, защото вече е имало сключена застраховка "Гражданска отговорност". Поради това ПАМ е приложена без законова цел преустановяване на закононарушението, защото то вече е преустановено.

С оглед на посоченото дотук, съдът счита че е налице основание да се приеме, че по делото е доказано отпадане на условието за прилагане на принудителна административна мярка на посоченото основание, поради което, съдът приема, че не са били налице обстоятелствата за издаване на процесната заповед в тежест на настоящия жалбоподател. ПАМ са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята правна същност те са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи, компетентният орган не може да ги налага произволно; те трябва да са точно посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там; като издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Самите материалноправни норми, с които се предвиждат такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този аспект е недопустимо прилагането на ПАМ при липса на всички нормативноустановени за това условия. В конкретния случай обаче не е налице правопораждащ фактически състав, доколкото собственикът на МПС не е бил уведомен за прекратената регистрация.

Съдът намира, че в конкретния случай оспорената принудителна административна мярка е постановена при нарушаване на материалния закон – неспазване на прогласения в чл. 6 от АПК принцип на съразмерност при постановяване на административните актове.

С оглед изложеното оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Предвид изхода на делото ще следва да се уважи направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателят искане за присъждане на разноски по делото, като уговореното адвокатско възнаграждение от 500 евро не е прекомерно с оглед предмета на делото. Констатират се също така разноски и за държавна такса в размер на 5.11 евро или общ размер от 515.11 евро.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. Н. П., чрез адв.М. К. ЗППАМ № 25-1030-000715 от 24.10.2025 г., издадена от Началник Група към ОД МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“

ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на М. Н. П., [ЕГН] да заплати на сумата от 515.11 /петстотин петнадесет евро и единадесет цента/ евро разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса.