Решение № 556 от 19.04.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. Пловдив, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20245330201556 по описа за 2024 година Обжалван е електронен фиш серия К № 4243626 , издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Р. Е. В. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище по допустимостта и основателността на въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а атакувания електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество се явява основателна. Съображенията в тази насока са следните:

На 24.10.2020г. в 10.50 ч. лек автомобил „Рено Меган Сценик “ с рег.

№ *** се е движил гр. Раковски *** . Скоростта на движение била 71 км/ч и това е установено с автоматизирано техническо средство и система /АТСС/ TFR1-M № 648. Собственик на регистрираното МПС е Р. Е. В. .

Отчетен е толеранс от минус 3 км/ч от заснетата скорост, която е 1 установена на 71 км/ч. АТСС било настроено на ограничение на скоростта от 50 км/ч и отчело превишение от 21 км/ч. За установеното нарушение е издаден обжалвания електронен фиш.

Установява се АТСС TFR1-M № 648 да е одобрено средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е минало последваща проверка на 10.04.2020г.,която е дала оценка ,че техническото средство съответства на одобрение вид. За извършеното заснемане е съставен протокол с рег. 328р-11831 от 03.11.2020г., в който е отразено, че заснемането е извършено на място за контрол гр. Раковски, ул.

„Шишманско шосе“ № 13.

Същевременно се установява, че административен адрес ул.

„Шишманско шосе“ № 13 в гр. Раковски не съществува, тъй като въобще липса улица с такова наименование.И това е видно от представеното от страна на жалбоподателя В. и е било представено като доказателство пред РСПловдив по АНД 3365/2023г ,касаещо именно идентичен казус за ул.Шишманско шосе.Като е отговорено,че поземлен имот *** свързващ гр.Раковски и с.Шишманци ,се нарича от гражданите като „Шишманско шосе“,но такава улица с такова наименование „Шишманско шосе“ няма включено в обхвата на общинската пътна мрежа.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото - снимковия материал от АТСС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология /БИМ/, протокол № 2-33-20 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, и протокол рег. 328р-11831 от 03.11.2020г за използване на АТСС .

С оглед изложеното съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административно-наказващия орган, издал го.

При съставянето му обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на наказание и са ограничени правата на жалбоподателя.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. /нататък Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр.

16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка; автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

В случая не са налице всички кумулативно изисквани условия по спазване на Наредбата. Представено е удостоверение за одобрен тип средство 2 за измерване, с вписан № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида на АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото на работата по час и минута и часа и края на работата, включително номерата на първото и на последното заснето статично изображение.

Създава се обаче неяснота относно нарушението, която ограничава право на защита на жалбоподателя, свързана с описанието на обстоятелствата при извършването му, от значение за съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение.

Преди всичко противоречиво и неустановено остава мястото на извършване на нарушението, което е пряко свързано с неговите параметри.

Както вече се възприе от фактическа страна посоченото място на извършване на нарушението с отразения както във фиша, така и в протокола за използване на АТСС административен адрес не съществува. Затова от една страна въведеното с електронния фиш твърдение за извършване на нарушение на определено място не се установява от доказателствата, именно заради това разминаване. От друга, това нарушение е от такъв порядък за законосъобразността на фиша, че възпрепятства възможността на контролната инстанция по проверка на правилното установяване на нарушение чрез използването на АТСС. Това се дължи на иманентната и императивна функция на протокола по чл. 10 от Наредбата, който е условие и доказателство за правилна употреба на АТСС. В конкретния случай за посоченото във фиша място не може да се установи правилната употреба на средството за измерване. Това представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

Тази липса поставя както жалбоподателя, така и съда в предположение за правилата за движение и неяснота относно фактическата страна на деянието и приложимата правна норма, регулираща поведението на адресатите й. Недопустимо е да се правят предположения и допускания относно фактическите параметри на нарушението, а последните трябва да бъдат ясно очертани в акта, с който се налага санкция. Така и недопустимо е да се тълкува този акт относно тези обстоятелства.

Изложеното по-горе съдът намира за самостоятелно основание за отмяна на обжалвания електронен фиш поради нарушаване на правилата при използване на АТСС, така че от това нарушаване да се ограничат правата на нарушителя и последният да не може да се защити адекватно срещу административно- наказателния акт.

Същевременно отново заради неустановеността на мястото на извършване на деянието не се доказват всички съставомерни признаци на нарушението. Мястото на нарушението е именно такъв и то от съществено значение. Това е така, защото точно чрез него може конкретно поведение да се отдели от всички други. Неопределеността му е пречка и за правилно прилагане на материалния закон, тъй като не може да бъде преценено какво точно правило за поведение е следвало да съобразява водачът на МПС и какво нарушение е извършил. Не може да се докаже и къде е извършено това нарушение. Не се доказа и че за жалбоподателя е действало ограничение на скоростта за движение, въведено с конкретен пътен знак, нито е действало ограничението на общата пътна мрежа.

3

По възражението за изтекла давност.

С въззивната жалба се поддържа едно единствено възражение за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ и то е свързано с твърдение за изтекла давност. Посоченото възражение е неоснователно. Съображенията за този извод са следните:

Съдът намира, че в процесния случай следва да се съобрази трайната съдебна практика, базирана върху задължителните разрешения на ТР № 1/ 2014 г. на ВАС, приемаща, че ЕФ представлява своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции (който по своето правно действие съчетава в себе си функциите както на АУАН, така и на НП), поради което за него не намират приложение сроковете по чл. 34 ЗАНН за издаване на АУАН, нито тези за издаване на НП. На основание Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС приложение намират само обикновената давност от 3 години по чл. 80, ал.1, т.5 НК (която се прекъсва с всяко действие по преследване на административно наказателно отговорното лице) и абсолютна преследвателна давност от 4,5 години. В този смисъл е и изобилната практика на Административен съд-Пловдив.

В настоящия случай процесното нарушение е извършено и установено на 24.10.2020г., като видно от справката за намерени фишове процесният фиш е издаден още на 09.12.2020 г. След извършеното заснемане на нарушението и установяването му е издаден електронен фиш ,поради това и следва да бъде съобразен единствено абсолютния давностен срок за административно наказателно преследване от 4 години и 6 месеца ,съгласно предвиденото препращане към чл.81 ал.3във връзка с чл.80 ал.1т.5 от НК,който срок очевидно не е бил изтекъл към датата на издаване на електронния фиш и съответно и не е изтекъл към момента на настоящото произнасяне. Връчването на електронния фиш в тази насока е последващо действие,което има отношение към възможността за обжалване на фиша и съответно влизането му в сила ,но не е такова ,което да се отчита при изчисляване на давността за административно наказателното преследване.Поради това и доводите в тази насока на жалбоподателя се явяват неоснователни.

Ето защо съгласно Тълкувателно постановление на ВАС и ВКС № 1/ 27.2.2015 г. при липса на специална регламентация в ЗАНН и ЗДвП приложение следва да намерят разпоредбите на общата преследвателска давност уредена в чл. 80 НК, която може да е обикновена и абсолютна. В случая, както вече беше отбелязано, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената давност е три години, а абсолютната 4 години и половина , които срокове очевидно не са изтекли към настоящия момент. Във връзка с така изложеното не се споделят мотивите за изтекла давност,но пък е налице посоченото по-горе основание за отмяна на наказателното постановление.

4

По разноските:

Действително съобразно изхода на спора жалбоподателят има право да претендира и да му бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. Но,тъй като такива не се претендират,съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран Районен съд Пловдив

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4243626 , издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Р. Е. В. ЕГН********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5