Решение № 989 от 17.12.2025, Районен съд - Бургас

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ № 989/17.12.2025 година по НЧХД №234/2024г. на БРС.

Настоящото производство е образувано във връзка с депозирана тъжба от Й. И. Н., ЕГН: **********. Със същата се иска да се :

- признаване на подсъдимата З. В. В. - Р., ЕГН: **********, с адрес: ***** ***, за виновна в това, че на 21.08.2023г. в гр.С., на **** в близост до *** публично казала нещо унизително за честта и достойнството на Й. И. Н., ЕГН: **********, както следва: „Не ме снимай ма, овца долна.“ и „Ти си ненормална“ – престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 НК.

В пледоарията си провереникът на тъжителя поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в тъжбата. Счита, че подсъдимата следа да бъде призната за виновна за извършване на деянието, във връзка с което й е повдигнато обвинение, а предявеният граждански иска да бъде уважен.

Тъжителката поддържа заявеното от повереника й.

В пледоарията си защитникът на подсъдимата излага доводи за недоказаност на вмененото във вина на подзащитната му деяние, поради което и моли същата да бъде оправдана по така повдигнатото й обвинение, като развива доводи в тази връзка.

Подсъдимата заявява, че се придържа, към заявеното от защитника й и моли да бъде оправдана.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл.13 и чл.18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Пострадалата Й. И. Н., ЕГН: **********, обитава заедно със семейството си къща с административен адрес: ******.

Майката на подсъдимата - свидтелката Л. Д. В., ЕГН: **********, е нейна съседка, като живее в съседната на нея къща в гр.С., на **** ***. Двете семейства били във влошени междуличностни отношения, като между тях често възниквали вербални конфликти и те се обвинявали взаимно пред различни държавни органи в извършването на закононарушения.

На 21.08.2023г., около 11,50 часа, подсъдимата З. В. – Р. пристигнала пред къщата на родителите си на **** *** в гр.С. заедно с внучката им. Същата започнала да извършва маневри на улицата пред *** с цел паркиране на управлявания от нея автомобил. По това време на същото място се намирала и тъжителката Й. И. Н., която била излязла заедно с кучето си, за да изхвърли боклука на домакинството, в което живее. След като забелязала извършваните от подсъдимата З. В. – Р. маневри и като решила, че същите са неубедителни и могат да доведат до нараняване на намиращия се в близост гларус, Н. извадила телефона си и започнала да снима автомобила и неговия водач, което било съпроводено и с отправени на висок тон обвинения, че Р. ще нарани птицата. От своя страна подсъдимата З. В. – Р. се развикала на пострадалата с думите: „Не ме снимай ма, овца долна.“ и „Ти си ненормална“.

Н. на свой ред започнала да блъска по прозореца на автомобила с ръка.

Привлечена от силния шум била майката на подсъдимата З. В. – Р. – свидетелката Л.

Д. В., която по това време са намирала на двора на къщата си и излязла на улицата, насочвайки се към двете жени. Когато я забелязала, Н. се обърнала към нея, като я ритнала в крака и й нанесла удар с ръка в областта на рамото. В следствие на това свидетелката В. загубила равновесие и паднала на земята, като при падането върху неравния терен се ударила. Й. И. Н. продължила да я рита с крак, а тя продължавала да лежи на земята докато 1 на помощ не се притекъл преминаващ в близост мъж. След преустановяване на нападението З. В. – Р. помогнала на майка си да се прибере в дома си и сигнализирала за случилото се на ЕЕН 112. На място бил изпратен екип на бърза помощ, а местопроизшествието било посетено и от полицейски служители при РУП С..

По доказателствата:

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на свидетелите: Н. Г. Н. /л.87-88 от делото/, Т. Г. Ч. /л.102-103 от делото/ и К. К. Г. /л.93-94 от делото/, от писмени доказателства по делото: съдебномедицинско удостоверение /л.67 и л.78 от делото/, фиш за спешна медицинска помощ /л.68 и л.76 от делото/, амбулаторен лист №300/26.08.2023г. /л.82 от делото/, амбулаторен лист № 2325ОВ02Е359/07.09.2023г. /л.83 от делото/, амбулаторен лист № 2323540072В4/23.08.2023г. /л.79 от делото/, резултати от образно изследване /л.80-81 от делото/, резултати от лабораторни изследвания /л.77 от делото/, писмо от Община С. вх.

№17343/17.04.2025г. /л.99-100 от делото/, писмо от Община С. изх. №11-03-2421/05.06.2025г. /л.99-100 от делото/, характеристика /л.107 от делото/, трудов договор /л.108 от делото/, допълнително споразумение към трудов договор /л.109-110 от делото/, грамота /л.111 от делото/, C D /л.127 от делото/, тъжба /л.128-129 от делото/ и свидетелство за съдимост, както и всички други писмени доказателства, събрани в хода на наказателното производство.

Съдът кредитира отчасти показанията на свидетелите: Л. Д. В. /л.89 от делото/ и М.

К. Н. /л.88-89 от делото/, както и обясненията на подсъдимата /л.130-131 от делото/.

Съдът не кредитира с доверие останалата част от доказателства и доказателствените средства, а именно: показанията на свидетеля Г. О. К. /л.94-95 от делото/.

На първо място, при постановяване на присъдата си съдът взе предвид писмените доказателства както следва: съдебномедицинско удостоверение /л.67 и л.78 от делото/, фиш за спешна медицинска помощ /л.68 и л.76 от делото/, амбулаторен лист №300/26.08.2023г.

/л.82 от делото/, амбулаторен лист № 2325ОВ02Е359/07.09.2023г. /л.83 от делото/, амбулаторен лист № 2323540072В4/23.08.2023г. /л.79 от делото/, резултати от образно изследване /л.80-81 от делото/ и резултати от лабораторни изследвания /л.77 от делото/. От същите е видно, че на свидетелката В. е бил извършен преглед в Центъра за спешна медицинска помощ Бургас в деня на деянието - 21.08.2023г. и непосредствено след осъществяването му. Два дни по – късно – на 23.08.2023г. същата е посетила и кабинета на общопрактикуващия доктор – Й. К., пред която също е споделила за настъпилия инцидент, констатирани са от специалиста наранявания по тялото на В. и са й били изписани болкоуспокояващи и дезинфекциращи препарати за третиране на раните й. На 26.08.2023г. пациентката е била прегледана и в друго болнично заведение – „Лайф Хоспитал“ гр.Бургас, където В. отново посочва, че е пострадала вследствие „нападение“ от страна на нейна съседка, като при прегледа са констатирани „болка и оток в областта на ляв лакът и дясно бедро, ограничени активни движения в областта на дясна тазобедрена става“.

Извършено било и рентгенографско изследване, което извън хроничните заболявания на пострадалата не е установило наличието на травматични увреждания на лява лакетна става, бедрата и тазобедрените стави. Всички така коментирани писмени доказателства по безспорен начин установяват настъпването на увреда на здравето на свидетелката В. в следствие на възникналия между двете семейства конфликт.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетелите Н. Г. Н., Т. Г. Ч. /л.102-103 от делото/ и К. К. Г. /л.93-94 от делото/, като намери, че същите са незаинтересовани от изхода на делото, депозират непротиворечиви, ясни и последователни показанията, които се подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото. Независимо един от друг и 2 съобразно индивидуалните възможности на всеки от тях да запаметява и възпроизвежда факти от обективната действителност, свидетелите дадоха пред съдебния състав идентични показания, които изцяло кореспондират с изложеното в тъжбата и останалите доказателства и доказателствени средства по делото. От разпита на така посочените свидетели по безспорен начин се установява възникването на словесен спор между тъжителката и подсъдимата, отправянето от страна на последната на думи, унижаващи честта и достойнството на пострадалата Н. и авторството на деянието. В тази връзка следва изрично да се посочи, че свидетелят Т. Г. Ч. е пряк очевидец, който лично е възприел възникналия конфликт. Същият не може да посочи конкретнуте думи които страните са си разменили, но е категоричен, че между тях е възникнал спор и те са се „разправяли“. В тази връзка следва да се има предвид, че присъствието на свидетелят Т. Г. Ч. на местопроизшествието е изводимо и се установява по безспорен начин от обстоятелството, че негови сведения са снети още в хода на проверката по образуваната полицейска преписка при РУП С..

От своя страна свидетелите Н. Г. Н. и К. К. Г. са полицейски служители, на които инцидентът е станал служебно известен при изпълнение на служебните им задължения и които се явяват равно отдалечени от страните, което свидетелства за достоверността на изложеното от тях пред съда. Така например свидетелят Г. посочи: „И двете страни споделяха, че са отправени обиди от едните към другите.“, което навежда към извода за наличие на действително отправени от страна на Р. обиди към тъжителката. Възникването на конфликт между страните се потвърждава и от показанията на свидетеля Н., който заявява, че се касае за „междусъседски конфликт“, като местопроизшествието е било посетено и от екип на „Бърза помощ“ с оглед наличието на пострадала възрастна жена. От показанията на двамата свидетели може да се заключи, че действително е бил налице спор между страните, съпроводен и с отправяне на обидни думи между тях, в хода на който е пострадала свидетелката В..

На следващо място, съдът даде вяра отчасти на показанията на свидетелите Л. Д. В. и М. К. Н., като намери същите за заинтересовани от изхода на делото, предвид роднинската връзка в която те се намират съответно с подсъдимата и тъжителката. Съдът кредитира показанията на свидетелката Л. Д. В. по относно времето и мястото на възникване на конфликта с подсъдимата и всички действия на последната, извършени по отношение на самата нея, в това число начина на нанасяне на телесната й увреда и присъствалите на място лица. Съдът не кредитира с доверие обаче показанията на тази свидетелката касателно твърдението за липса на отправени от подсъдимата към Н. реплики, като счете същата за заинтересована по отношение на тези факти, предвид роднинската й връзка с подсъдимата.

Съдът кредитира отчасти и показанията на свидетеля М. К. Н.. По отношение на този свидетел на първо място също се констатира заинтересованост от изхода на производството предвид обстоятелството, че се явява съпруг на тъжителката. В насока недостоверност в на показанията на свидетеля в определени техни части навеждат и твърденията на същия, че подсъдимата Р. е хванала пострадалата „за гушата“, като същата се нахвърлила и върху него.

Той посочва също така, че свидетелката В. се е опитала да изрита пострадалата Н., след което я е хванала за ризата и е паднала на земята. Въпреки така изложеното обаче, наранявания по съпругата му не се установява да е имало. Тъкмо напротив, такива се констатират единствено по тялото на В.. Действително обстоятелствата касателно наличието на нанасяни удари между В. и Н. не са предмет на доказване в настоящото производство, но съдът взе предвид твърденията по отношение на същите при извършване на преценка относно цялостната фактическа обстановка по време на инцидента и достоверността на показанията на разпитваните свидетели. Изложеното безспорно разколебава достоверността на заявеното от свидетеля Н.. Той посочва също така: „Л. В. падна на задните си части и започна да си търка лактите на пясъка на паветата. Самият пясък беше отгоре върху паветата. Не мога да кажа защо си е търкала лактите, тя се опитваше да инсценира всичко.

Аз се опитах да й помогна да стане, но тогава З. се развика да не пипам майка й и З. ми заби лакът в корема.“.Така изложеното обаче, освен че не се подкрепя от останалите 3 доказателства по делото, се явява и изключително нереалистично и нелогично. Очевидно от съда се очаква да приеме, че свидетелката В. си е самопричинила всички телесни увреждания посредством падане върху терена и търкане на лактите в настилката.

Изложеното съставлява изключително нереалистично, още повече предвид факта, че В. към този момент е била възрастна жена на 73 година, страдаща от нормални за възрастта й придружаващи заболявания, в това число и коксартроза на крайниците и алопластика /изкуствена става/ на левия лакът. При това положение няма как да се приеме, че тя се е самонаранявала именно в областта на крайниците, които очевидно са засегнати от сериозно заболяване. С оглед на изложеното съдът не даде вяра на показанията на този свидетел касателно нанесените от страна на съпругата му удари на свидетелката В.. БРС кредитира с доверие обаче заявеното от Н. по отношение на отправените към съпругата му реплики: „Не ме снимай ма, овца долна.“ И наричането на последната „ненормална“. Съдът кредитира с доверие тези твърдения на Н., доколкото същите се потвърждават от заявеното от незаинтересованите по делото свидетели Н. Г. Н., К. К. Г. и Т. Г. Ч. за възникнал вербален конфликт между подсъдимата и пострадалата и отправяне на обиди между тях.