Решение № 240 от 26.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.ева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.ева Административно наказателно дело № 20255330200261 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №24-5697-001764/05.11.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ – Пловдив, с което на Г. И. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

По съображения, изложени в жалбата, се иска отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане. Не претендира разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По делото е приложено писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено. При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за прекомерност относно размера на адвокатския хонорар. Не се претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната 1 съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 17.09.2024г. около 13.59 часа жалбоподателят Г. И. Д. управлявал в гр. Пловдив по бул. „Марица“ в посока бул. „Копривщица“ лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“ с рег. №***, собственост на ***.. Същият бил забелязан от полицейските служители В. Б. – *** и М.С., че използва мобилен телефон по време на движение на превозното средство, без устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му. Поради това на около 30 метра след кръстовището вече на бул. „Копривщица“ срещу №86 полицейските служител спрели за проверка лекия автомобил, управляван от жалбоподателя. В хода на проверката мобилният телефон още бил в ръката на жалбоподателя. За установеното на жалбоподателя бил съставен АУАН, серия GA №1394902/17.09.2024г., в който актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.104А от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с отметка, че има възражения. В законоустановения срок депозирал писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя В. С. Б.. В показанията си актосъставителят Б., разпитан в качеството на свидетел, потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията на посочения свидетеля като произтичащи от незаинтересован източник, логични, съответстващи и непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

2

С оглед на наличните и кредитирани от съда доказателства по делото, включително и процесния АУАН, който е редовно съставен, а като такъв се ползва с доказателствена сила, съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП, и липсата на доказателства, които да го опровергаят или да внесат съмнение в неговата достоверност, съдът приема за безспорно установено извършено от Д. нарушение на чл.104А от ЗДвП. Тази законова норма забранява на водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличието на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Установява се по делото, че на 17.09.2024г. около 13.59 часа жалбоподателят Д. е управлявал в гр. Пловдив първо по бул.

„Марица“, а след това и по бул. „Копривщица“ лек автомобил марка и модел „Фиат Мареа“ с рег. №***, собственост на ***., като е използвал мобилен телефон, без да има устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете. Приложената по делото от страна на жалбоподателя разпечатка на телефонна комуникация не може да промени направения извод, тъй като не е задължително използваният телефон да е именно този, за които е приложена разпечатката, а и законодателят е запретил „използването“ на мобилен телефон без съответното устройство, което използване не е свързано само и единствено с телефонна комуникация, като може да включва и друг вид използване на телефона /напр. използване на приложенията му, на социални мрежи, на мултимедия и др./. Свид. Б. беше категоричен при проведения му разпит, че ясно е възприел действията на жалбоподателя по използване на мобилния телефон, който телефон е бил в лявата му ръка, доближен до лявото му ухо по време на управление на МПС – то.

С оглед извършеното нарушение на чл.104А от ЗДвП правилно е ангажирана административно наказателната отговорност по чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 /петдесет/ лева. Размерът на наложеното наказание е фиксиран в закона и не подлежи на корекция от страна на съда.

В случая неприложим се явява институтът на маловажния случай, с оглед изричната норма на чл.189з от ЗДвП и сторената законодателна преценка, че не следва да бъде прилагана разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за нарушенията по ЗДвП. Само за пълнота следва да се посочи, че по делото не се и установиха никакви обстоятелства, от които да се направи извод, че конкретното поведение на жалбоподателя разкрива по-ниска степен на 3 обществена опасност спрямо обикновените случаи на нарушения от този вид.

Напротив, касае се за деяние, засягащо защитаваните обществени отношения с типичния интензитет за този вид административно нарушение. Процесното деяния не представлява и изолирана проява по нарушаване на правилата за движение от страна на жалбоподателя, предвид на това, че спрямо същия и друг път са издавани наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на ЗДвП.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на обжалваното наказателното постановление. При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По гореизложените съображения съдът намира, че наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№24-5697001764/05.11.2024г. на Началник група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ – Пловдив, с което на Г. И. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4