Решение № 2892 от 19.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2892 гр. София, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20231110201324 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод депозирана жалба от Г. Н. Р., ЕГН ********** против наказателно постановление № 22-4332-025894 от 13.12.2022 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.

С жалбата и допълнението към нея се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на производството и липса на виновно поведение. Сочи се, че за съставомерността на нарушението трябвало автомобилът да е дерегистриран и да няма поставени регистрационни номера. Претендират се разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа изцяло депозираната жалба, допълнението към нея и изложените в същите аргументи за отмяна на атакуваното НП. Сочи липса на виновно поведение и несъставомерност на нарушението от обективна страна, понеже трябвало автомобилът да е дерегистриран и да няма поставени регистрационни номера. Претендира разноски.

За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:

1 атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.09.2022 г., около 23:30 часа, жалбоподателят Г. Н. Р. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, в град София по улица „*****“, в посока от ул. „***“ към ул. „*****“. Пред номер 13 автомобилът бил спрян за проверка от полицейски служители, които установили, че превозното средство било със служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. Автомобилът бил съсобственост на жалбоподателя Г. Н. Р., който придобил превозното средство на основание договор за покупко-продажба от 22.06.2022 г., но Р. не представил превозното средство и необходимите документи в определения едномесечен срок пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията след придобиването му, поради което на 24.08.2022 г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже изтекли два месеца от промяната в собствеността.

Срещу жалбоподателя Р. бил съставен АУАН № 414320 от 23.09.2020 г., който му бил връчен на същата дата и той го подписал без възражения. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели при установяване на нарушението. Преписката била изпратена по компетентност на Софийска районна прокуратура с мнение за евентуално извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК и била образувана прокурорска преписка № 49551/2022 г. по описа на СРП. На 21.11.2022 г. бил постановен отказ от образуване на наказателно производство по пр. пр. № 49551/2022 г. по описа на СРП с мотиви, че не било налице престъпление. Преписката била прекратена и изпратена на ОПП-СДВР по компетентност за преценка дали да бъде наложено административно наказание.

Административнонаказващият орган издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 22-4332-025894 от 13.12.2022 г., с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пред.1 от ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите С. К., К. Е., А. С. и К. Р., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят К. сподели, че е съставил акта по данни на свидетели очевидци, а именно свидетелите К. Е. и А. С., които били спрели водача за проверка. Свидетелят Е. потвърждава, че се касаело за рутинна проверка, при която 2 било установено, че автомобилът е служебно дерегистриран, тъй като е бил закупен и не е прехвърлен от купувача в законоустановения срок. Свидетелят заявява, че автомобилът бил с регистрационни табели. Свидетелят С. потвърди, че се е подписал като свидетел по акта, но нямал конкретен спомен за случая. Доведеният от жалбоподателя свидетел К. Р. заяви, че през 2022 г. брат му – жалбоподателят Г. Р. закупил лекия автомобил марка „***“, модел „***“, като автомобилът не бил в движение и трябвало да му се направи ремонт. Докато траели ремонтите брат му не управлявал автомобила, но няколко дни след като превозното средство било ремонтирано и брат му го управлявал, последният бил спрян за проверка от полицейски служители, които установили, че автомобилът бил служебно дерегистриран. Автомобилът имал регистрационни номера и бил закупен от България, а не бил внос от чужбина. Свидетелят не е бил очевидец на полицейската проверка, а разбрал от брат си за нея. Показанията на свидетелите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Разказаното от свидетелите напълно се подкрепя от писмения доказателствен материал и изцяло съответства на изложеното в обстоятелствената част на съставения АУАН и издаденото НП.

Видно от приложените разпечатки от системата на ОПП-СДВР и приложения нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС, на 22.06.2022 г. лицето Н .

М. Р., ЕГН ********** е продало процесния лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***** на жалбоподателя Г. Н. Р., ЕГН **********. След изтичането на двумесечен срок, в който новият собственик не представил превозното средство и необходимите документи пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията, на 24.08.2022 г. била извършена служебна дерегистрация на автомобила на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установена описаната погоре фактология.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и 3 са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията. Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до порочност на административнонаказателното производство, до нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП. Видно от приложената по делото заповед на министъра на вътрешните работи, както актосъставителят е компетентно длъжностно лице да съставя актове по ЗДвП, така и издалият наказателното постановление орган е компетентен да налага наказания за нарушения на този закон.

Според чл.33. ал.1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува, като чл.33, ал.2 от ЗАНН предвижда, че когато се установи, че деянието, за което е образувано административнонаказателното производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор. В този случай нормите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН съответно предвиждат, че административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора и е препратено на наказващия орган. В случай, че наказателното производство бъде прекратено и компетентните съдебни органи преценят, че са налице данни за административно нарушение, то те следва да изпратят преписката на компетентния административнонаказващ орган, който в тези случаи може да издаде НП и без съставянето на АУАН – по аргумент от чл.36, ал.2 от ЗАНН. Съответно, на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, ако прокуратурата прекрати наказателното производство или откаже да образува такова, какъвто е процесният случай, административнонаказващият орган може да издаде НП – независимо дали е налице или липсва съставен АУАН, тоест в конкретния случай е направено в повече – издаден е АУАН, като по този начин е създадена предпоставка да се защитят в още по-голям обем правата на жалбоподателя – след като има издаден АУАН жалбоподателят е можел дори да подаде възражение срещу него. В тази връзка се явява неоснователно възражението на адвоката, че административнонаказателното производство било опорочено, понеже вече имало произнасяне на прокурора. Действително има постановление на прокурора, с което обаче е отказано образуването на ДП и материалите са препратени на Началника на ОПП-СДВР, тоест приложена е разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за 4 обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Според чл.3, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. В чл.143, ал.15 от ЗДвП е посочено, че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. По делото категорично се установи от обективна страна, че на процесната дата 22.09.2022 г. жалбоподателят Г. Р. е управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *****, който е бил със служебно прекратена на 24.08.2022 г. регистрация на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, понеже новият собственик Г. Н. Р., който е придобил автомобила на 22.06.2022 г., не е представил превозното средство и необходимите документи в определения едномесечен срок от датата на покупката пред органите на Пътна полиция за извършване на промяна в регистрацията. Регистрацията на автомобила е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, след като са изтекли два месеца от промяната в собствеността. Предвид на това от обективна страна е налице управление на автомобил по път, отворен за обществено ползване, който не е регистриран по надлежния ред.