Решение № 8055 от 14.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8055 гр. София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110163101 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от „А. Т.“ ЕООД срещу Р. Р. М. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2101,12 лева, представляваща главница по договор за заем с „К.“ АД от 15.01.2020 г., сумата 325,64 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.05.2020 г. - 09.06.2021 г., сумата 73,93 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.06.2020 г. - 08.06.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 48402/2021 г. на СРС, 56 състав. В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 74 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК за сумата от 1314,72 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че на 15.01.2020 г. ответникът кандидатствал онлайн за отпускане на потребителски кредит от „К.“ ЕАД, вследствие на което на същата дата между „К.“ ЕАД и ответника, под формата на електронен документ, е сключен договор за потребителски кредит № 2166447 по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, съгласно който на ответника е предоставен кредит в размер на 2500 лв. срещу задължението му да го върне до 20.01.2022 г. С част от заемната сума ответникът погасил предходно задължение към „К.“ в размер на 1449,45 лв., а остатъкът от усвоената сума в размер на 1050,55 лв. била получена от ответника в същия ден на каса на „И.“ АД. Ответникът избрал да обезпечи кредита чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство, като между ищеца и ответника бил сключен договор за поръчителство /поръчка/ чрез размяна на електронни изявления.

Ищецът твърди, че в изпълнение на договора с ответника сключил със заемодателя 1

Договор за поръчителство, според който той се задължил да отговаря солидарно със заемополучателя за всички негови задължения по кредита. Твърди се още, че между „К.“ ЕАД и ищеца се сключил договор за поръчителство, като предвид неизпълнение на задълженията на длъжника по договора за кредит и след изпратено уведомление до ответника, на 16.06.2021 г. ищецът погасил всички дължими от кредитополучателя по процесния договор за кредит суми, с оглед което са предявени настоящите искове. При условията на евентуалност, предявява осъдителен иск за сумата от 2500 лв., ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира разноските по делото, както и направените такива в хода на заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват по основание и размер. Навежда се довод за нищожност за договора за потребителски кредит, както и на договора за предоставяне на поръчителство, поради което счита, че дължи единствено чистата стойност на кредита.

Навежда твърдения за извършени доброволни плащания на обща стойност от 2 867,45 лв. Не оспорва получаване на сума в размер на 1050,55 лева. Претендира разноски за заповедното и за исковото производство.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 48402/2021 г. по описа на СРС, 56 състав, е видно, че на 27.08.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по силата на която Р. Р. М., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на „А. Т.“ ЕООД сумата 2101,12 лева, ведно със законната лихва от 21.05.2020 г. до изплащане на вземането, сумата 325,64 лева, представляваща договорна лихва за периода 21.05.2020 г. - 09.06.2021 г., сумата 73,93 лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.06.2020 г. - 08.06.2021 г. Предвид постъпилото в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника, на заявителя са дадени указания да предяви иск в законоустановения срок. В предвидения едномесечен срок „А. Т.“ ЕООД, ищец в настоящото производство, е предявил установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване в доклада по делото са отделени следните обстоятелства: сключване на 15.01.2020 г. между ответника и „К.“ ЕАД договор за потребителски кредит, получаване от ответника на 15.01.2020 г. на каса на „И.“ АД сумата от 1050,55 лв., сключване на договор за предоставяне на поръчителство между ответника и ищеца.

Видно от съдържанието на приложения по делото Договор за потребителски кредит № 2166447/15.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД, в качеството на кредитодател, и Р. Р. М., в качеството на кредитополучател, и Приложение № 1 към същия, между страните е уговорено предоставяне на кредит в общ размер от 2500 лв., погасяването на който да се извърши на 24 месечни вноски в размер на 127,24 лв. всяка. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема от 20 % и годишен процент на разходите – 21,94 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 3053,76 лв. В приложение № 1 към договора за кредит е инкорпориран погасителен план.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, е уговорено кредитополучателят да предостави едно от следните обезпечения: банкова гаранция в 10-дневен срок от подаване на заявлението за кандидатстване за кредит или да сключи договор за предоставяне на поръчителство в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Според чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че в посочения срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, 2 че заявлението не е одобрено.

Договорът е подписан при Общи условия/ОУ/, които са неразделна част от него.

Установява се и сключването на договор за предоставяне на поръчителство между „Ай Тръст“ ЕООД, като поръчител, и Р. Р. М., сключен на същата дата, на която е сключен и договорът за кредит – 15.02020 г. Видно от приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство за предоставянето на поръчителство се дължи възнаграждение в размер на 154,60 лева на месец за периода на действие на договора за кредит. Размерът на месечното възнаграждение за поръчителство (154,60 лв.) е повисок от размера на месечната погасителна вноска, включваща главница и лихви (127,24 лв.). В договора за кредит, нито в погасителния план към него не фигурира в месечната вноска предвиденото с договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение за поръчителя в размер на 154,60 лв. Тази сума фигурира в самия договор за предоставяне на поръчителство, като с възнаграждението за поръчителя месечната вноска става 281,84 лв.

Представен е по делото и договор за поръчителство също от 15.01.2020 г., сключен между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД, като поръчител, въз основа на който последният е поел обезпечение на задълженията на Р. Р. М..

Предвид наведените от страните противоречиви твърдения относно размера на отпуснатия заем, а именно – усвоена ли е разликата над сумата от 1050,55 лв., която ответникът признава да е получил, до пълния уговорен по договора размер от 2500 лв., на изследване в настоящото производство подлежи този спорен факт.

На първо място, съдът взе предвид, че в договора за кредит не е упоменато между страните част от сумата да се отнася за погасяване на предходно задължение, каквото изявление би могло да се цени като признание на ответника по реда на чл. 175 ГПК, ползващо се с материална доказателствена сила за неизгодния факт.

По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно и даващо отговор на поставените въпроси. В отговора на първия поставен въпрос вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца сумата от 1449,45 лв. е отразена като отнесена за погасяване на старо задължение, но не са представени документи на вещото лице, въз основа на което то да установи дали сумата реално е използвана за рефинансиране на предходно задължение. От това се налага изводът, че твърдението на ищеца в тази насока не е доказано при условията на пълно и главно доказване, като доказателство за същото не може да е счетоводната операция на кредитодателя, доколкото същата представлява едностранно действие и не може да установи постигнато съгласие на двете страни по договора в тази насока. Ето защо съдът приема, че е доказано реалното усвояване на кредит от страна на Р. Р. М. в размер на 1050,55 лв.

По останалите въпроси по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице е посочило, че извършените от ответника погасявания във връзка с договора за кредит са в общ размер от 1185,28 лв., от които за погасяване на главница е отнесена сумата от 398,88 лв., за погасяване на договорна лихва – 155,62 лв., за възнаграждение за поръчителство – 629,83 лв., а за лихва за забава – 0,95 лв. Вещото лице е посочило, че не са му предоставени данни, въз основа на които да приеме наличие на извършени от страна на ищеца „А. Т.“ ЕООД в полза на „К.“ ЕАД плащания в погасяване на задължения на Р. Р. М. по договор за потребителски кредит от 15.01.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

3

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По иска с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че между ответника и „К.“ ЕАД е налице валидно облигационно отношение, възникнало по силата на договор за заем от 15.01.2020 г., по силата на което ответникът е получил заем в сочения размер; сключен договор за поръчителство между ищеца и „К.“ ЕАД, по силата на който ищецът е поел задължение срещу възнаграждение да обезпечи вземанията на кредитора срещу длъжника, както и че в качеството си на поръчител е изпълнил задълженията на ответника, като го е уведомил за отправено към него от кредитора искане за плащане и за самото плащане.

В тежест на ответника е да докаже, че е платил задължението си на кредитора преди да бъде уведомен от поръчителя, респ. че надлежно е погасил регресното вземане на поръчителя.

От представените и анализирани по-горе писмени доказателства се установява сключването между „К.“ ЕАД и ответника на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание.

Не се спори между страните, че трите договора са сключени посредством използване на средства за комуникация от разстояние, което обуславя приложимост спрямо тях на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Първият спорен и релевантен по делото въпрос касае размера на отпуснатия заем, а втория – действителността на възникналите въз основа на договора за кредит и договора за поръчителство облигационни правоотношения.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез 4 извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.