Решение № 20952 от 18.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20952 гр. София, 18.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №

20231110131193 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба на искова молба вх.№ 160342/07.06.2023 г. на П. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул. Лавеле № 18-А, ап.10, чрез пълномощника й адв. С. Г., АК – София против „.“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от „.“ ЕООД, ЕИК ., представлявано от С. Д. Б., седалище и адрес на управление в гр. София, бул. . № 21, вх. В, ет. 2, ап. 51, с която е предявен отрицателен установителен иск на основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на сумата 1438 лв. - главница по Договор за овердрафт от 30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. - 26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., както и сумите по изп. лист от 03.07.2017 г. по ч.гр.д № 39365/2017 г. по описа на 118 състав на СРС за сумата 2900,02 лв. -непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.201525.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017-13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748 с район на действие ОС - Монтана, поради погасяване на вземането по давност.

Ищецът твърди, че в полза на „.“ АД съдът е издал изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по ч.гр.д № 39765/2016 г. 64 с-в на СРС, за сумата 1438 лв. главница по Договор за овърдрафт от 30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. 26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 1

30.06.2017 г.

Съдът е издал и изпълнителен лист от 03.07.2017 г. по ч.гр.д № 39365/2017 г. на 118 с-в на СРС за сумата 2900,02 лв. непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. 25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017 - 13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г.

С договор за цесия от 19.08.2022 г. „КТБ“ АД е продало горните вземания срещу длъжника на ответното дружество „.“ ЕАД, което е кредитор на ищцата. На 05.01.2023 г. ответното дружество е образувало изпълнително дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег. № 748, с р-н на действие ОС-Монтана, по което са предприети изпълнителни действия – възбрана и опис на недвижими имоти, собственост на ищцата. Сочи се в исковата молба, че до образуването на изпълнителното дело е изтекла петгодишната погасителна давност, с което ищцата обуславя правния си интерес от предявяването на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на ответника сумите по изпълнителен лист от 05.08.2016 г. по ч.гр.д № 39765/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, а именно: сумата в размер на 1438 лв. за главница по Договор за овърдрафт от 30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. - 26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., както и сумите по изп. лист от 03.07.2017 г., издаден по по ч.гр.д № 39365/2017 г. на СРС, 118 състав, за сумата 2900,02 лв. непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. - 25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017‑ 13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748 с район на действие ОС Монтана. Моли съда да установи тези обстоятелства и да уважи исковата молба. Претендира разноски.

В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Признава част от фактите, а именно за издадените изпълнителни листи, за извършената цесия на вземането. Оспорва изцяло, че вземането е погасено по давност, като твърди, че от 2016 г. до датата на завеждане на изпълнително дело № 5/2023 г. давността върху процесните вземания по двата изпълни листи била прекъсвана многократно, като изброява съответните действия за събирането на вземанията, осъществени от праводателя на ответника – „КТБ“ АД (в несъстоятелност). Сочи, че с молба от 30.08.2016 г. „КТБ“ АД (в несъстоятелност) е поискала образуване на изпълнително дело и е образувано такова под № .. Описани са извършените действия по посоченото дело по дати. Твърди, че дори да се приеме, че изпълнителното дело, образувано през 2016 година е перемирано и всички изпълнителни действия след 14.08.2019 г. са нищожни, с молбата от 05.01.2023 г. за образуване на изп.д. № 5/2023 г. по описа на ЧСИ ., давността е била прекъсната отново и не е изтекла по отношение на вземанията по процесните изпълнителни листа. Моли съда да отхвърли 2 иска, като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети за безспорни между страните следните обстоятелства: наличието на два броя изпълнителни листа, както следва: от 05.08.2016 г. по ч.гр.д № 39765/2016 г. по описа на СРС, 64 състав, са сумите, както следва: в размер на 1438 лв. за главница по Договор за овердрафт от 30.06.2016 г., лихва върху редовна главница в размер на 30,48 лв. за периода 27.04.2015 г. 26.10.2015 г., просрочена лихва върху просрочена главница в размер на 231,46 лв. за периода 25.06.2016 г. до 27.06.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница 1,92 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г., неустойка в размер на 15,44 лв. за периода 25.06.2016 г. до 30.06.2017 г.; изпълнителен лист от 03.07.2017 г., издаден по ч.гр.д № 39365/2017 г. на СРС, 118 състав, за сумата 2900,02 лв. непогасена главница по Договор за банков кредит от 22.08.2012 г., просрочени лихви върху редовна главница в размер на 113,25 лв. за периода 27.07.2015 г. 25.08.2016 г., просрочени лихви върху просрочена главница в размер на 672,05 лв. за периода 27.07.2015-25.05.2017 г., текущи лихви върху просрочена главница в размер на 24,65 лв. за периода 25.05.2017‑ 13.07.2017 г., неустойка върху просрочена лихва в размерна 68,27 лв. за периода 26.11.2012 г. - 13.06.2017 г., за които суми е образувано изп. дело № 5/2023 г. при ЧСИ ., рег.№ 748 с район на действие ОС – Монтана, по искане на ответното дружество, както и че са извършени посочените в исковата молба действия по искане на взискателя, на основание чл. 146 от ГПК.

От депозираните по делото като преписи изпълнително дело № . по описа на ЧСИ . с рег.

№ 850 на НК и район на действие ОС – София и изпълнително дело с № 5/2023 г. по описа на ЧСИ . с рег. № 748 на НК и с район на действие ОС – Монтана, като първото е прехвърлено и преобразувано под изп. д. № ., прекратено, по описа на ЧСИ ., рег. № 748 на НК и район на действие МРС, се установява, че делото пред ЧСИ Бизов е било образувано по молба на „КТБ“ АД – в несъстоятелност с Молба от 30.08.216 г. С молбата, с която е поискано образуване на изпълнителното производство, взискателят е поискал определени изпълнителни действия.

На 15.09.2016 г. е изпратено запорно съобщение до „Инвестбанк“ АД, с което е наложен запор върху вземанията на длъжника П. Г. Д. за труд. Запорите върху сметките на длъжника в „Инвестбанк“ АД са вдигнати на 30.09.2016 г. до размера на получаваните суми с наредител „Инвестбанк“ АД (л.214 от делото). С писмо от 23.11.2016 г. „Инвестбанк“ АД уведомява ЧСИ Бизов, че длъжникът вече не е негов служител, считано от 01.11.2016 г.

С Молба от 25.10.2016 г. длъжникът е поискал да бъдат вдигнати изцяло запорите, наложени върху сметките му в „Банка ДСК“ АД и „Инвестбанк“ АД, по които получава трудово възнаграждение, като се задължава да внася ежемесечно сума от 250 лв. Съответно, запорите са били вдигнати от ЧСИ Бизов на 27.10.2016 г.

С Молба от 26.07.2017 г. е представен изпълнителен лист от 03.07.2017 г., издаден по заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Наложени са запори на 28.07.2017 г. върху вземанията на длъжника в „ПИБ“ АД, трудови възнаграждения, получавани от „Инвестбанк“ АД, наложена е възбрана върху идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника, на 07.08.2017 г.

Възбраната е вписана на 09.08.2017 г.

С Молба от 02.08.2021 г. взискателят е поискал извършване на определени изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовите възнаграждения, сметките на длъжника и върху притежаваните от него МПС. На 04.08.2021 г. е наложен запор върху сметките на длъжника в 3

„ПИБ“ АД, „Ти Би Ай банк“ ЕАД, „КТБ“ АД, „Юробанк България“ АД.

С Молба от 05.08.2021 г. ищцата е поискала да й бъде възстановена сума от 176.24 лв., представляваща издръжка за дете под 18 годишна възраст.

На 09.08.2021 г. е наложен запор върху банкова сметка на длъжника в „ЦКБ“ АД. С молба от 14.12.2021 г. длъжникът е поискал посочения запор да бъде вдигнат, тъй като получава по нея детски помощи в размер на 40 лв. и тъй като е безработна, няма доходи. На 17.12.2021 г. е вдигнат запора върху посочената сметка до размера на получаваните детски и социални помощи от длъжника.

По изпълнителното дело е налична и молба от 03.05.2022 г., с която ищцата като длъжник е декларирала готовност да внася сумата от 200 лв. от 15-то до 30-то число на всеки месец до окончателното погасяване на задължението, по банков път. На 16.05.2022 г. е депозирана нова молба от длъжника за вдигане на запора, наложен върху вземания в „ЦКБ“ ЕАД, като е декларирала готовност за внасяне по 300 лв. месечно. На 17.05.2022 г. е вдигнат запора върху сметките на длъжника до размера на получаваните детски, социални помощи и трудово възнаграждение.

На 05.10.2022 г. е входирана молба от ответника по настоящото производство в качеството му на частен правоприемник на „КТБ“ АД, в несъстоятелност, като е направено искане за прехвърляне на изпълнителното дело за продължаване на изпълнителните действия при ЧСИ ., ОС – Монтана. Представен е Договор за продажба на имуществени права от масата на несъстоятелността на „КТБ“ АД (Н.) от 19.08.2022 г.

На 28.10.2022 г. ЧСИ . е приела, че по изпълнителното производство е настъпила перемпция, поради липса на искания за изпълнителни действия и предприемане на такива през периода 09.08.2017 г. – 02.09.2021 г., като е прекратила производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съответно, вдигнати са наложените запори.

Изпълнително дело с № 5/2023 г. по описа на ЧСИ . с рег. № 748 на НК и с район на действие ОС – Монтана, е образувано на 23.12.2022 г. по молба на „Средизимноморска консултантска компания“ ЕАД, като са направени искания за налагане на принудителни мерки.