Определение № 1933 от 29.06.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1231/2020
- Вид
- Определение № 1933
- Подписан
- 29.06.2020
- Състав
- ИВАНКА ДИМИТРОВА ДРИНГОВА, ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ГЕОРГИЕВА, ЗЛАТИНА ИВАНОВА КАВЪРДЖИКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.260 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.06.2020г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадест и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова като разгледа докладваното от съдия Дрингова въззивно гражданско дело № 1231 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 19768/09.03.2020г. на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Едуард Кехецикян, срещу решение № 1015 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 3373/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Я.Р.А., ЕГН **********,*** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение. Сочи се, че не са налице преки доказателства за претърпени неимуществени вреди от ищеца, които да ка пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателното производство. Намира присъдения размер на неимуществените вреди е завишен, предвид съдебното минало на ищеца. Не споделя изводите на съда, че предходната съдимост на ищеца е довела до засилени негативни преживявявания на ищеца и че постановената осъдителна присъда е довела до увеличаване на напрежението от воденото наказателно производство, доколкото ищецът не е въвел такива твърдения в исковата молба. Отправеното искане е да се отмени първоинстанционнто решение в обжалваната част, в евентуалност да се намали размера на обезщетението, съобразно критериите за справедливост и съдебната практика.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на доказателствената тежест.
Няма искания за събиране на нови доказателства.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения.
Воден от горното и на основание чл.267 ГПК, съставът на Варненски окръжен съд О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 19768/09.03.2020г. на Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Едуард Кехецикян, срещу решение № 1015 от 27.02.2020г., постановено по гр.дело № 3373/2019г. на Варненския районен съд, 47-ми състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на Я.Р.А., ЕГН **********,*** сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 3218/2014г. по описа на IV РУП при ОДМВР – Варна, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 03.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 1231/2020г. на ВОС за 11.08.2020г. от 14,00ч., за която дата и час да се призоват страните, за която дата и час да се призоват страните, чрез процесуалните им представители, ведно с препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: